Колкото повече се замислям за основната разлика между западните общества и нашето, толкова повече ми се струва, че нашето общество не може да филтрира успешно тъпите хора от ръководни позиции в управлението на държавата и да ги изолира от власт.

Разбира се, там където става дума за бюрокрация и за формалистки служби, Западът също не е пощаден от хорица, вкопчени до пенсия в бездарни институции, чиято роля в полза на отделния човек е единствено да му създава ненужни проблеми и да го тормози. Но, размахът на канцеларията и на вредния посредствен човек в живота на общества като българското е монументален.

Навсякъде виждаш ниското схлупено челце, забранително полулегнало върху некакви “документи”, иззад всякакви гишета залоени очи на лелки пречат да си свършиш елементарната справка и да не губиш безценният си живот в кафкиянският им свят, който те създават и същевременно мразят, защото знаят, че единственият му смисъл е мизерната, но сигурна заплата на първо число и жалката пенсия накрая на трудовия им “стаж”.

Продуктивният свят не може да търпи такава прослойка от тунеядци. От пречещи хора. От такива полза имат само тоталитарни и безплодни общества. Ако това може да се смята за “полза’’, доколкото този вид “работници” единствено сеят безнадеждност и стагнация. Някога си мислех, че тунеядец е човек, който яде туна. Вид риба. Сега ги виждам като котвата, която се влачи по дъното, поради което коритото на българският кораб непрекъснато засяда.

Докато обществото, бизнесът и политическите партии не прогонят и не прочистят този седимент от комунистическите времена, корабът няма да се отлепи от дъното.

*От фейсбук