Русия опразва посолството си в Украйна, което може да дава насока за следващите действия на руския президент Владимир Путин, пише в. "Ню Йорк таймс".

На 5 януари 18 души, предимно деца и съпруги на руски дипломати, са заминали с автобуси за Москва, каза висш украински служител, цитиран от изданието. Според служителя, пожелал анонимност, в следващите дни са отпътували още около 30 души - от Киев и руското консулство в Лвов, а дипломати в други две консулства са получили указания да се подготвят да напуснат Украйна, предаде БТА.

Разгадаването на значението на евакуацията се превръща в част от усилията да се разбере какъв може да е следващият ход на Путин. Украински и американски служители смятат, че тези действия може да са отчасти пропаганда, отчасти подготовка за задаващ се конфликт или отчасти маневра за заблуда на противника, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Германската външна министърка Аналена Бербок се опита да успокои Украйна, като каза при посещение в Киев, че Берлин няма да прави компромис с основни принципи като украинския суверенитет, пише в. "Гардиън".

Тя заяви, че Русия ще плати "висока цена", ако нападне Украйна. Бербок, която предстои да се срещне днес с руския външен министър Сергей Лавров, каза, че е готова за сериозен диалог с Москва за сигурността, но няма намерение да отстъпва "по основни принципи като териториалната непрокосновеност, свободния избор на съюзи и отхвърлянето на заплахата за насилие".

Посещението й беше наблюдавано внимателно от правителствата в ЕС, Великобритания и САЩ от гледна точка на това дали Германия няма да покаже признаци на връщане към своята традиция да предпочита да търси независим диалог с Русия, вместо да проявява твърдост, коментира изданието.

Китай и Русия изпитват пределите на силата на Европейския съюз, пише в коментарна статия в. "Файненшъл таймс".

Брюксел обича да твърди, че колективната сила на ЕС е единственият начин, по който Европа може да бъде играч, с който другите сили на световната сцена да се съобразяват. Въпреки че нито една европейска страна сама по себе си не може да се сравнява със САЩ или Китай, като цяло ЕС представлява една от трите най-големи икономики в глобален план. Но представата, че икономическата мощ на ЕС може лесно да се превърне в геополитическа сила е поставена на сериозно изпитание от събитията в реалността. При кризата около Украйна ЕС е маргинализиран. А в същото време Китай налага неофициални икономически санкции на Литва заради Тайван, на което Брюксел се мъчи да отговори по подходящ начин, отбелязва изданието.

Ако ситуацията в идните седмици и месеци се развие зле за ЕС, приказките за една "геополитическа" Европа ще звучат все по-нелепо. Но също така е възможно сегашните кризи, в частност предизвикателството във връзка с Литва, да доведат до значителен напредък в способността на ЕС да защитава своите интереси на световната сцена.

В Европа кризата заради Украйна е въпрос на война и мир, затова някои представители от ЕС се чувстват унижени, че не са участвали пряко в преговорите напоследък. Но това, че ЕС не е бил включен пряко в процеса, не е особено изненадващо, като се има предвид, че той не е военна сила и Украйна не е негов член, изтъква вестникът.

За разлика от нея обаче Литва е член на ЕС и също така е замесена в търговски спор. А търговията е една от малкото области, в които ЕС е водеща сила в глобален план. Затова европейците имат както възможност, така и задължение да действат заедно. Ако Китай успее да тормози Литва, докато ЕС наблюдава безсилно отстрани, този урок ще бъде забелязан не само в Пекин, но също в Москва и Вашингтон, коментира "Файненшъл таймс".