Всеки получавал отделни съдове за хранене, сламеник и кожи, които се сменяли веднъж годишно

В Бачковския манастир имало 3 болници и приюти

В обителта “Пантократор” в Константинопол Комнин и съпругата му основават една от най-големите лечебници през 1136 г. с аптека и трима фармацевти

Какви са били болниците в Античността и Средновековието, как са възниквали, какви методи за лечение са използвали и колко ефективни са били те – това е темата на изложбата на Института по експериментална морфология, патология и антропология на Българската академия на науките в партньорство с Медицинския университет в Пловдив и Историческия музей в Свищов. Интересният и актуален в днешните пандемични времена проект е финансиран от Министерството на културата, а четирима изследователи: Надежда Кирова-Йочева, Мария Христова-Пенкова, Георги Томов и Румен Иванов се впускат във вълнуващото пътешествие назад във времето.

Приемането на християнството за официална религия в Римската империя предизвиква огромни промени в отношенията между хората, взаимопомощта и

грижата един

към друг

"Най-ранните сведения за подобни грижи са свързани с дейността на св. Василий Велики, епископ на Кесария (370 – 379) – разказва Мария Христова-Пенкова. - В организирания от него комплекс, наричан "прибежище", са функционирали приют за малоимотни, лепразорий за прокажени, странноприемница за чужденци и отделни корпуси за инфекциозно болни, както описва самият той в писмо до управителя на Кападокия.

За обезпечаването на грижата за болните св. Василий лично подбира подготвен персонал – лекари и помощници, като според Созомен това

“прибежище”

напълно изпълнява функциите на болница. Този комплекс става известен като Василиада и се превръща в пример за подражание."

В края на IV в. св. Йоан Златоуст също създава в Константинопол подобни комплекси. "Св. Нил Синайски намеква, че лекарите от края на IV и началото на V век не просто облекчават страданията до настъпването на смъртта, а се стараят да излекуват болните – посочва Христова. - Местата, в които се полагат болнични грижи, са и за бедните и бездомните.

В тези първи болници е бил осигуряван

достъп на бедните

до лекарски преглед, а грижата за лечението лежала върху монасите."

Разбира се, християнските общности били тясно свързани с приютите и болниците. "В Йерусалим е основана лечебница от император Анастасий (49 – 518) по молба на св. Сава – допълва Христова. - На 5 км южно от Йерусалим монахът Теодор създава общежитие за монаси с три приюта за болни, където се предоставяли медицински грижи, болници били основани и в Ефес, във Витлеем, в Централна Сирия, Александрия.

Според Христова тези заведения се различавали от местата, където

светец-лечител лекувал с молитва

и миропомазване. Лечението следвало медицинската традиция, наследена от Античността. Като изследовател Христова черпи информация от съчинението от 650 г.

"Чудесата на св. Артемий". "Първият разказ разкрива историята на Стефан, дякон в храм "Св. София" в Константинопол – разказва тя. - Той страдал от болки в слабините и след продължително лечение вкъщи бил отведен от родителите си в ксенона на Самсон до "Св. София".

При краткия си престой там Стефан бил настанен на легло в близост до отделението по очни болести. След студена каутеризация, продължила три дни, той бил опериран. Преминавайки през тази болезнена терапия, Стефан бил окончателно излекуван." В случая интересното е, че в ксенона на Самсон (това не е къща, а по-скоро приюто/болница) функционирало офталмологично отделение.

Според Христова за болницата се знае, че е била опожарена по време на въстанието Ника (532 г.) , но по разпореждане и с финансиране, осигурено от император Юстиниан, е възстановена заедно с болницата на Евбулос.

"Ксенонът на Самсон е локализиран между "Св. София" и "Св. Ирина" и е проучен археологически – отбелязва археоложката. -

Печатите,

съхранявани в колекцията на Дъмбъртън Оукс, показват, че той е функционирал в продължение на още няколко века. През следващите години в Константинопол били основани редица болници."

Сред тях била тази при манастира "Св. св. Козма и Дамян", където функционирала хирургия, болницата на Христодота край църквата "Св. Анастасий", където лекарските екипи работели през месец и др. По нареждане на Юстиниан била построена и болницата в Сиде. Възстановена била и тази в Антиохия, разрушена от Хосров I през 540 г., построени били два ксенона в Йерусалим, в близост до църквата на Богородица. Към VI в. в Солун вече имало болница към църквата "Св. Димитър".

"Вторият разказ в "Чудесата на св. Артемий" разкрива организацията на персонала в ксенона на Христодота – посочва Христова. - Постъпилият за лечение клирик при дългия си престой там бил обгрижван от лекари, подпомагани от техните медицински асистенти, които имали помощници, натоварени с немедицинските грижи."

До Х в. управлението на болницата било поверено на духовенството, което се съобразявало с препоръките на лекарите.

Към Х в. медиците вече поели по-сериозен контрол върху решенията за лечението и престоя на болните, както показва случаят на протодякон Сергий.

"Той

бил отведен в ксенона на Евбулос, където лекарите го лекували в продължение на седем дни – разказва Христова. - След като не настъпило подобрение в състоянието му, те стигнали до извода, че е неизлечимо болен и го пренасочили към приюта на болницата, където асистентите и монасите трябвало да облекчат страданията му. Това решение било взето по медицински съображения и съгласно изискването на Хипократ да не се лекуват безнадеждно болните." Византийската медицина през Х в. вече била достатъчно напреднала и в изворите се говори за разделяне на сиамски близнаци.

Христова се позовава на разказа на Лъв Дякон по времето на император Роман I Лакапин (920 – 944): "Близнаци мъже се скитаха по Римската империя... страните им бяха прикрепени от подмишницата до бедрото, обединявайки телата им... в едно...". Те пристигнали в Константинопол по времето на Константин VII (944 – 959). Продължителят на Теофан съобщава, че "когато единият от тях умря, опитни лекари ги разделиха умело по линията на връзката с надеждата да спасят оцелелия, но след като изживя три дни, той също умря”.

"Това е първият описан опит за извършването на подобна операция – посочва археоложката. - Следващият е извършен в Германия през 1689 г. Фактът, че вторият близнак оцелява след операцията още три дни, показва, че тя е имала успех." XII в. е интересен с това, че лечебните заведения вече са независими от волята на епископа."

Това е свързано с промените във византийското общество – обяснява Христова. - Практиката била да се основе

независим

манастир,

към който била прикрепена болница. Настоятелят на манастира бил отговорен за финансирането на болницата и нейните отношения с императорската администрация, освобождавайки от тези задачи директора на болницата, който отговарял само за въпроси, свързани с нея, медицинския персонал и текущи услуги.

Въпреки че лечебното заведение било част от манастира, персоналът бил, с малки изключения, от миряни." Установено е, че най-големите манастирско–болнични комплекси в Константинопол били императорски.

"Основавайки Бачковския манастир през 1082 г., великият доместик на Запада Григорий Бакуриани разпорежда в своя типик също и създаването на три "странноприемници", изпълняващи и социална функция като приюти и болници, свързани с три населени места – Станимахос, Мармарион и Прилонгос в Тракия – отбелязва Христова. - За организацията и работата на тези болници може да съдим по типик на манастира "Христос – Спасител и Пантократор", уреждащ всички аспекти от функционирането на огромния комплекс, създаден от Йоан II Комнин и съпругата му Ирина."

В комплекса имало манастир с 80 монаси, болница, приют

за бедни и лепразорий за прокажени. Уставът им бил издаден през октомври 1136 г. Първата част уреждала живота в манастира (богослужебния цикъл, живота на монасите, хранителния им режим и т.н.), а втората – организацията на болницата. Имало 50 болнични легла в пет отделения. Част от тях били за фрактури и наранявания, за очни и чревни заболявания, за "обикновени" (вероятно хронични) болести, едно женско отделение с 12 легла. "За всяко отделение било предвидено по едно допълнително легло за извънредни случаи, както и още шест легла ("с дупка") за тежкоболни – разказва Христова. - Начело на медицинския персонал били

двама

главни лекари,

които носели отговорност за приема на болни, за поставената диагноза, назначението на лечение и обучението на лекари. Към болницата функционирала и аптека, обслужвана от един главен фармацевт, трима фармацевти и двама помощник-фармацевти. За нормалното функциониране на болницата се грижели още пет перачи, двама огняри в котелното, които осигурявали постоянно наличието на топла вода; двама хлебари и един мелничар; един коняр, един чистач на отходните места и охрана. При постъпване в болницата болните получавали дрехи, като съществувала практиката те да бъдат подарявани на най-бедните при тяхното изписване. Болницата осигурявала на всеки посуда (керамична купа, чаша и чиния), както и место-легло (сламеник и две одеяла от кози кожи). Изисквала се ежегодна смяна на сламениците и одеялата, като по-запазените се раздавали на бедните. Манастирският устав предвиждал и порциона за храна, който бил контролиран от главния лекар. Съгласно утвърдения от ктитора устав болницата функционирала като финансово автономна единица, под контрола на съвет,

начело с игумена

Разходите се покривали от фиксиран процент от приходите на манастира – от неговите земи, тържища, занаятчийско производство."

Този модел е следван и в други подобни комплекси във Византия.

"Така например в 1152 г. "Богородица Космосотейра", при който функционира болница с 36 легла – посочва Христова. - Манастирският типик разпорежда на игумена да наеме "компетентен и доказан лекар" срещу "подходящо възнаграждение и заплата", който да се грижи за болните.

Византийският болничен модел е в основата на изграждането на болницата "Св. Йоан" в Йерусалим след създаването на Латинското кралство в Светите земи, обслужвана от рицарите йоанити (хоспиталиери). Наличието на различни отделения в нея, самостоятелни легла, наемането на специалисти са елементи, непознати в Западна Европа до този момент. В устава на Роже дьо Мулен е заложено да бъдат наети четирима "мъдри" лекари, които да предписват терапията и определят действията на другите специалисти. В писмо на папа Луций III се споменават четирима лекари и четирима хирурзи, работещи в болницата." Византийският модел е уникален и с това, че започва да функционира като "университетски" център. "Образованието по медицина било достъпно, публично и под контрола на властите – твърди Христова. - Назначените в ксенона дидаскали се грижели за теоретичното обучение на студентите под контрола на главните лекари." Работата им била описана от Михаил Италик в писмо до императрица Ирина Дукина: "Към мен се стичат

множество лекари,

да изучават под мое ръководство едни скелета, други анатомията, трети различните пулсове и диагнозата, за която те свидетелстват...". "Теоретичното преподаване е съчетано със задължителна практика в болницата и поемане на медицински грижи за пациентите – съвместни ежедневни обиколки с главните лекари, съблюдаването на лечението и т.н. – посочва Христова. - След успешно приключване на обучението и практиката е полаган изпит пред примикерия, който е издавал официален документ. В помощ на студентите са били окомплектовани и

сборници

с различни медицински трактати, като съхранявания във Флоренция корпус." По-късни преписи на части от този кодекс, използвани от лекарите на Запад, се съхраняват в Болоня и Брюксел. Както и разработеният от Теофил Протоспатарий систематичен уроскопски анализ. "Освен с тези ръководства, болниците разполагали със сборници с рецепти (лекарственици), като известния Dynameron, съставен от Николай Мирепсос в края на XIII в., съдържащ 2667 рецепти – разкрива Христова. - Големият принос на Византия в медицината е в развитието на чисто прагматичната страна на тази наука, съпроводена от висока степен на организация на болничната помощ, строго йерархизиране на професията, специализирано образование. Основните усилия на византийските лекари са били насочени към терапията, стъпила на античната практика, в която се вписват всички съвременни източници на познание (персийски, латински, арабски)." Как се е развила болничната помощ в България и в Арабския свят, четете в следващ брой.