Лечебницата разполагала с 300 легла, операционна и глинен водопровод

Била за ранените и болни военни, докарвали ги с лодки по Дунав

Какви са били болниците в Античността и Средновековието, как са възниквали, какви методи за лечение са използвали и колко ефективни са били. Това ще разкрие изложба на Института по експериментална морфология, патология и антропология на Българската академия на науките в партньорство с Медицинския университет в Пловдив и Историческия музей в Свищов.

Интересният и актуален в пандемията проект е финансиран от Министерството на културата, а четирима изследователи - Надежда Кирова-Йочева, Мария Христова-Пенкова, Георги Томов и Румен Иванов, се впускат във

вълнуващото пътешествие

назад във времето. Любопитното е, че първите лечебни практики възникват още в праисторически времена.

"За извършването на трепанация разполагаме с данни от неолитни находища в Западна Европа – отбелязва Надежда Кирова-Йочева. - Броят на преживените трепанации е висок (на места до 80 – 90 %). Сред келтските находки са запазени железни инструменти (триони) за извършване на тази процедура. Данни за асирийците и вавилонците в областта на хирургичните интервенции се срещат в писмените извори като Кодекса на Хамурапи. Изобилни са сведенията за египетската медицина. Специфичното за нея е разглеждането на тялото не като единно цяло, а като отделни части – болести на главата, на краката и т.н., като всеки лекар лекувал определена болест или състояние. Това е времето, когато медицината била силно обвързана с магията, амулетите, различни заклинания и т.н. "

Изследователката се спира и на съд в скитския Кул-Оба в Украйна, на който са представени различни сцени как се преглежда пациент и се превързва раната му. Върху античните гръцки вази също могат да се открият

превръзки

и лекарски кабинети.

Според нея келтите също били изкусни майстори в трепанацията и със задълбочени познания на лечебните растения.

"Гърците са първите, които се ориентират към рационална медицина, основана на науката – казва Йочева. - От Древна Гърция са и първите сигурни данни за съществуването на здравно обслужване, при което обществените лекари се избират и им се заплаща от държавата, макар всичко необходимо за практикуването на професията да се осигурява от самия лекар.

Съществували и частни лекари, които лекували срещу възнаграждение от пациента. На обществените медици се плащало чрез данък, удържан от светилищата на Асклепий, наречен "медицински" (iatrikon)." По време на римската епоха също има данни, че държавата е контролирала броя на лекарите в различните градове.

"Въпреки това медицинските интервенции се прилагали от лекари, най-вероятно в техния дом или те самите посещавали болните в дома им, т.е. не може да се говори за организирано болнично обслужване и за място, където да се провежда по-продължително лечение", посочва Йочева.

Според изследователката има сведения, че болници, подобни на сегашните, са съществували и в Месопотамия към края на II хил. пр.Хр. В Индия институционализирането на медицинската помощ започва към V в. преди Христа, като този процес се развива покрай будизма и манастирите. Много интересно е светилището на Асклепий в Епидавър в Древна Гърция, където се прилагала религиозно-

магическа медицина

"Имало и помещение, където болните преспиват преди да бъде изтълкуван сънят им", добавя изследователката. Организирано медицинско обслужване в армията се появява чак през римската епоха. "Медицинската практика във войската позволява на практикуващия да работи в добре организирана и оборудвана среда – отбелязва Йочева. – Там бързо се натрупва медицински опит, особено в областта на

хирургията

и терапевтиката. След уволнението от армията много от тези лекари се връщат към частната си практика или създават такава. Организираното медицинско обслужване в римската армия е свързано и с появата на специално място за лечение – военната болница (valetudinarium).

В началото военната болница не е специално изградена сграда, а два реда палатки, с оставен между тях "коридор" за преминаване. Много от тях са известни само от писмени сведения, без да има археологическо потвърждение. Най-ранната археологически засвидетелствана военна болница е тази при военния лагер Халтерн от времето на император Август (27 г. пр.Хр. – 14 г. сл.Хр.). Повече се знае за валетудинариума във Ветера от времето на император Нерон (54 – 68 г.). Характерното при нея е групирането две по две на болничните стаи с малък коридор между тях. При този план в тях може да се влезе само от едно място, с което се целяло ограничаването на разпространението на

различни болести

и инфекции."

В българските земи е проучена една римска военна болница – тази от военния лагер при Нове до гр. Свищов.

"Валетудинариумът в Нове е един от най-големите – с площ от близо 6000 кв.м, както и един от най-ранните с каменен градеж - обяснява Ночева. - Запазен е в много добро състояние, като планът му може да се възстанови напълно." Болницата в Нове е била разположена в североизточния край на лагера в непосредствена близост до р. Дунав и пристана. Установено е, че е изградена на мястото на по-ранна баня.

"Замяната на банята с болница е наложена от обективна нужда във връзка с Дакийските войни на император Траян (98 – 117) – посочва Надежда Кирова-Йочева. - Местоположението не е случайно, а е свързано с докарването на ранените с лодка, тъй като римляните обичайно водят военните действия на варварска територия, а в случая – в дакийските земи отвъд р. Дунав."

Тази най-източна болница по дунавския лимес на Римската империя функционира до времето на император Каракала (211 – 217).

Болницата има правоъгълен план, като два реда стаи от всичките четири страни с коридор по средата затварят вътрешен двор. Така достъпът до болничните стаи бил контролиран.

В тях могли да се лекуват между 4 и 6 пациенти или общо около 300 войници, което е около

5% от

състава на легиона

Може би затова са правени няколко преустройства, за да се разшири лечебното заведение. Самата болница била водоснабдена чрез глинен водопровод.

Засвидетелствани са неколкократни заравнявания на пода, наложени по хигиенни съображения или във връзка с преустройства и разширяване на болничните помещения. В един момент лечебното заведение е изоставено. Причините могат да са много, но най-вероятно са свързани с отпаднала необходимост или прекалено високи разходи за поддръжката.

"В болницата сред различните случайни находки са открити инструменти и пособия с медицински и фармацевтичен характер – отбелязва Йочева. - Най-вероятно в болницата не е имало жилищни помещения, тъй като персоналът бил от

военни,

които обитавали военните бараки в лагера."

В двора е открит и малък храм с плочи и надписи, посветени на боговете Асклепий, Хигия, Юнона, на Капитолийската триада.

"Римляните правели строга разлика между думите болен и ранен – добавя тя. - Ранените били настанявани в близост до операционната, а болните – в по-тихо, средно отделение на болницата. Войниците, страдащи от очни заболявания, трябвало да бъдат изолирани от останалите, тъй като твърде разпространеното през Античността заболяване lippitudo е силно заразно. В римската армия се водела строга отчетност за броя на негодните войници. Известна ни е практиката на "missio causaria" – уволняване на войници по здравословни причини."

За да въведе ред в тези благотворителни заведения, император Юстиниан (527 – 565) издал някои разпоредби. Той ги поставил под опеката на епископите и разпоредил в тях да бъдат назначени срещу заплащане общински лекари. Това позволило на бедните, подобно на богатите, да се възползват от качествена медицина."