След жестокия трудов лагер двамата се сближават и дори им приписват любовна афера

Заради връзката я подозират, че е агент на ДС

Писмо на Леа Иванова до Вълко Червенков, в което моли за помилване, поставя началото на близките отношения между двамата. Макар и любовната история между първия в БКП по онова време и емблематичната естрадна певица да е непотвърдена, остават много исторически разкази, че именно заради Леа Червенков

загърбва образа на суров държавник

и изпълнява много нейни желания.

Примата пише писмо до тогавашния министър-председател и първи секретар на БКП Вълко Червенков през 1951 година малко след като е освободена от 8-месечно наказание в трудов лагер в тутраканското село Ножарево.

Проблемите на изгряващата тогава певица започват, след като нейната формация "Джаз Овчаров" получава покана за турне в Америка. Леа веднага е поставена под наблюдение, без да знае, защото разпространява западно влияние.

По време на младежка вечеринка, както наричали тогава участията на групата пред малобройна публика, Леа изпява няколко песни на английски език. Още на следващия ден е отведена в лагер с обвинение, че покварява обществото.

В Ножарево тя за първи път прави опит да изпрати писмо до Вълко Червенков с молба да бъде помилвана. Самата тя разказва по-късно, че е

подходила наивно,

защото никой от надзирателите дори не е направил опит да придвижи писмото до София.

За изпълнителката периодът в трудовия лагер е един от най-драматичните живота й. До последно тя отказва да говори за него и лаконично подминава темата пред колеги от естрадната гилдия.

В биографична книга за певицата нейна съкилийничка разказва спомените си от срещата с Леа: "Още като пристигнах, заварих Леа Иванова. Най-хубавата беше тя, ама беше болна. Имаше гръдна жаба и я бяха вредили на по-лека работа. Чукаше чакъл. И тя като мене беше левичарка. Още ми е пред очите – с чука. Тези нежни ръчички как трепят камъка, да знаеш! А ние, "яките" и здравите, вадехме камъни от кариера с по един камък на рамо от кариерата до строежа на вилата на Газдов се трепехме”. До последно

престоят й в Ножарево е борба

за физическото и психическото й оцеляване.

Попада в лагера, когато е на крачка от голяма кариера, а след излизането си бъдещето й на певица изглежда невъзможно. Никой не гледа с добро око на изпълнителка, лежала за разпространение на западно влияние.

Леа не знае по какъв друг начин би могла да си изкарва прехраната. Получава предложение да работи като продавачка в магазин, но го отхвърля.

Решава отново на пише до Вълко Червенков. Към подобно действие я насочват и други колеги, които я убеждават, че

само той може

да й помогне

Леа хваща пишещата машина и уверено моли първия в държавата да накара чиновниците да променят отношението си към нея.

Това е и началото на дълга кореспонденция. Според някои разкази от онова време тя прераства в приятелство, според други е началото на вербуването на певицата като агент на ДС. Разказите за живота на Леа Иванова и досега са смесица от факти и градски легенди. Факт е, че писмото й до Вълко Червенков променя ситуацията.

Леа попада в Големия оркестър към Концертна дирекция, след като Червенков пада от власт, но по това време вече няма и спомен от

черния й период в трудовия лагер

Постепенно се присъединява към няколко оркестъра, често изнася рецитали в хотел "България”, а държавникът идва, за да я слуша.

Двамата разговарят задушевно, но никога не показват нещо повече от приятелство.

В книгите за Червенков подробно е описвана любовта му с неговата съпруга Елена.

Любопитна подробност е, че и за Елена, и за Леа Иванова по онова време се знаело, че са

много болнави жени,

които търсят закрила от мъжете.

"За първи път срещнах Елена в края на май 1919 година на първия конгрес на БКП в залата на театър "Ренесанс"… Аз се втурвах към една ложа, за да видя залата, и се сблъсках , направо съборих там едно момиче… Този сблъсък ни свърза завинаги. Това беше сблъскване със собствената ми съдба…", разказва Червенков приживе.

Тогава Вълко Червенков е на 19 години, последен гимназиален клас, Елена - 16-годишна, учи във Втора девическа гимназия.

"Елена имаше големи,

синьогълъбови

чудни очи

- ще напише след десетилетия той. - Излъчващи доброта, в тях светеше чиста и голяма душа. Колко любов, колко добродушие, колко скромност и търпение, колко човечност имаше в тези неотразими, рядко одухотворени очи, излъчващи искреността на сърцето…"

Бъдещият държавник дълго време не знае, че Елена е малката сестра на Георги Димитров.

Самият Червенков разказва спомени как веднъж

Георги Димитров

го отвежда навън

и го пита обмислил ли е всичко добре. Защото Елена от малка си е все болнава.

За семейния живот Червенков пише: "През всичките ни съвместни години нейната скромност стигаше до самоунищожение. Защото бе потиснала богатите си заложби, които не получиха размах… А беше и общителна, лесно се сближаваше с хората, всички я обичаха. Беше човеколюбива и скромна, и романтична. Без високомерие и надменност… ”

Самата Леа също е описвана като скромна и отдадена в любовта и намира закрила в лицето на Еди Казасян, когото описва като голяма си любов.

"Всяка на нейно място би въртяла мъжете, но тя - не.

Потъваше в любовта

Не си играеше с нея. Знаеше дълбоко да обича. Беше достойна да обича. Не беше флиртаджийка. Носеха се приказки за нея… А тя беше сериозна, кристалночиста в любовта", описва я в биографичната си книга Стоянка Мутафова, с която са добри приятелки.

В книгата "Големите любови на българските артисти, музиканти и художници” на Венелин Митев е описана любовна афера на Леа и с емблематичния френски изпълнител Ив Монтан, както и със сръбския актьор Гойко Митич.

Но за нея голямата си любов си остава Еди.

"Тя стоеше винаги над "тези малки неща", които аз често си позволявах – да се губя и разпилявам с дни. В такива моменти ме посрещаше весело, не ме питаше къде съм бил и не ставаше дума да я лъжа. Вярваше ми безусловно, прощаваше ми и беше права, че

"малките неща" няма да разрушат нашето единство",

споделя Еди след смърта й. А под малките неща визира негови изневери.

Благодарение на подкрепата на Еди по време на комунизма Леа осъществява невъзможното - пее в хотел "Дюн" в Лас Вегас. Леа пее руски романси, френски шансони и американски парчета. В Щатите тя е със съпруга си Еди Казасян. Двамата получават предложение да останат още цяла година, но отказват и на 2 май 1967 г. се връщат в България.

До последно е отдадена на музиката, въпреки че е с инсулт.

През 1983-та я

застига втори мозъчен удар

Половината й тяло е парализирано, трудно движи левия си крак, а лявата й ръка остава неподвижна. Губи глас и чувство за ритъм, но не и любовта към музиката. Отива си на 62 години, два месеца преди рождения си ден 13 август.