Greenflation надува инфлацията и пресира индустрията 

Поскъпването на почти всички стоки, свързано със Зеления преход влошава икономическата ситуация на Стария континент

Докато мегаватчас електроенергия в Ню Йорк е 33 долара, а в Русия около 20, в Европа се колебае между 300 и 400 долара.

В Китай цената на киловатчас електроенергия е 0,08 долара за домакинствата и 0,09 за бизнеса, в Русия варира около 0,06, в САЩ е 0,15, а в Европа е многократно по-висока - 0,3-0,4 долара.

Фючърсите за природния газ през декември надминаха 180 евро за мегаватчас, тоест от началото на годината повишението е 900%. Обяснението е, че руският газ се пренасочва за Китай, а Европа не разполага с достатъчно количества. В САЩ от началото на енергийната криза синьото гориво се продава на цена, която е около 10 пъти по-ниска от тази в ЕС. Макар че тези дни имаше леко понижение, цените отново поеха по неумолимия си път нагоре.

Как ще издържи европейската икономика на тази преса до пролетта, когато се очаква известно нормализиране на цените? Устойчивото стабилизиране по всяка вероятност ще е чак през лятото. Тоест в продължение на две тримесечия европейската индустрия и бизнес трябва да стиснат зъби и да удържат на мощната конкуренция на САЩ и Китай.

И ако един фризьорски салон криво-ляво ще преглътне пиковите скокове в енергийните разходи, то за промишлеността - особено металодобивната, металообработващата, химическата, торовата, това няма как да стане.

Драматичните примери са много. Aluminium Dunkerque Industries France, която е сред най-големите производители на алуминий в ЕС, тези дни обяви пред западната преса, че ще намали производството си от началото на януари. Румънският производител на торове Azomures временно спира дейността си. Причината е, че енергийните разходи имат съществен дял в себестойността на тези индустрии и когато цените на газа се повишат с 900%, а токът с 400-500%, те са изправени на ръба на оцеляването.

В западните медии се появи и тревожната новина, че редица торови заводи започват да ограничават капацитета си, защото фермерите и земеделците не могат да си позволят да плащат постоянно растящит цени, а това е неизбежно, защото енергията е ключов компонент в разходите. В Белгия, Нидерландия, Франция много заводи и фабрики също обявиха, че ще намалят производството, за да ограничат загубите.

Разбира се, Еврокомисията обяви, че ще има компенсации за пострадалите от енергийната криза компании, но това не решава проблема, а го задълбочава.

Причината е, че помощите са от "печатницата" Европейска централна банка, но един ден тези заеми ще трябва да се връщат. Неслучайно вече се говори за Greenflation – това е цялото поскъпване, свързано с прехода към зелена икономика. Част от него са разходите за емисии, повишението на цените на продуктите от замърсяващи производства, което според специалисти е най-голямото от 1973 г. насам. Така европейските граждани не само че ще се борят с растящата инфлация, която се генерира от увеличаването на парите в обращение и повишаващите се цени на енергоносителите, а ще погасяват и кредитите, свързани с помощите, раздавани на бизнеса сега.

За съжаление няма никаква яснота тази практика докога ще продължи, защото цените на енергоизточниците дори да се стабилизират през пролетта, никой не знае дали следващата есен отново няма да поемат нагоре. Причината е, че откакто започна пандемията, никой не инвестира в нови находища за петрол и газ. Търсенето до средата на 2021 г. бе свито и тази сфера бе замразена. Сега дори да се активизира, за да се задоволи огромното търсене в цял свят, това ще отнеме време. Освен това инвеститорите изчакват как ще се развият пандемичните вълни в Европа и САЩ, тъй като има опасения, че те ще са по-тежки от тази в Южна Африка. Обяснението е, че там значително по-младото население вече е изградило колективен имунитет, докато ходът на заболяването в ЕС и САЩ все още е непредвидим. От тази гледна точка европейският бизнес изглежда ще трябва да стисне зъби и да се подготви за още една кошмарна година.