Абсурдът миналата седмица бе пълен.
Кандидатът за президент Росен Плевнелиев бе наказан, че преди години като управител на търговско дружество не е дал подкуп?! Върху гърба му се упражняваха политически противници и обикновени граждани, че той извършил деянието "недоносителство". Тоест не е написал донос за нещо, което му е било известно.
Недоносителството, между другото, вече не е престъпление, както бе до 2000 година. То е архаизъм в българското право от социалистическата епоха, когато съдът, а и всички граждани трябваше да се борят за “обективната истина”. Всеки трябваше да следи и донася за другия. Резултат от това, че над 120 000 българи са били доносници на Държавна сигурност. Дори адвокатите при определени условия не пазеха адвокатска тайна, да не говорим, че и роднини се преследваха за недоносителство - историята за Павлик Морозов - детето, предало баща си, и той е екзекутиран.
Нормалното право приема, че процесът е състезание - прокуратурата доказва нещо, защитата - друго. И съдът приема по-убедителната теза, без да има претенции, че това, което е решил, е обективна и абсолютна истина. Просто едната страна е била по-убедителна.
Между другото, най-добрият теоретик на тази област на правото в наши дни е бившият вицепремиер Пламен Панайотов, който е обосновал разликата между съучастността (да не се бърка със съучастието) и недоносителството. А тя е в следния забележително важен нюанс: ако престъпникът знае и разчита неговото деяние да бъде укрито, това е съучастност.
Ако обаче извършителят не знае, че някой знае, че той е престъпник, и не разчита този, другият, да затаи истината, имаме обикновено недоносителство.
Около такива дивотии се въртеше основната политическа интрига.
На мен ми се струва, че това бе своеобразно наказание за Плевнелиев, който вместо да си плати, е отказал. Макар и вероятно незамесени пряко в случая, общинските съветници проявяват организирана солидарност.
Целта е тези, които не искат да си плащат, да получат урок за в бъдеще.