Напоследък все повече нашенски либерали и в определен смисъл неокомунисти (повечето са от яки комунистически фамилии), говорят за промяна на българската позиция спрямо аспирациите на Р Северна Македония за членство в ЕС. Те пренебрегнат документално доказани исторически факти и повтарят пропагандните лъжи на македонизма, т.е. на антибългаризма. И в тази връзка си припомних една поучителна история.

В края на 1968 г. композиторът Кирил Македонски от Социалистическа република Македония изпраща писмо до големия български и световен оперен бас Борис Христов, с което го кани да се запознае с партитурата и либретото на неговата опера „Самуил” и да приеме да изпълни главната роля на премиерата, която ще се състои в открития театър на Скопското кале. Македонски уверява Борис Христов, че е осигурил и най-високия възможен хонорар, сравним с този, който певецът получава за изпълненията си на най-големите световни оперни сцени.

Христов се запознава с творбата на македонския композитор. И с недоумение разбира, че в либретото Цар Самуил е титулаван като „македонски княз”, а свитата му е била все от воини от „македонската нация”. Впрочем нашите либерали днес, досущ като съветските и югославските комунисти в миналото, говорят за „македонска нация“ и не разбират колко глупаво говорят.

Борис Христов отговаря на Кирил Македонски със следното писмо:

"Господин Македонски,

Получих програмата на "ВАШИЯ" Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да не направят впечатление дори на невежи хора.

Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.

Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година.”

12 януари 1969 г.

Защо е отговорил така Борис Христов преди повече от половин век? Ясно защо. Защото не е безродник. Обиколил е бил света, живял е на Запад, но си е останал българин, който знае историята на своето отечество и милее за него. Не е бил склонен да продаде историческата истина за пари. Днес за нашите либерали явно това не е проблем. Разбрал е Борис Христов, че народ, който не цени и брани своята история и култура, няма бъдеще.

И тук е мястото да осъзнаем, че историята и съдбата на българите в Македония, на македонските българи, е част от нашата европейска легитимация. Факт е, че днешните граждани на Р Северна Македония са от различни народности. Те са изброени в конституцията на тази млада държава. В нея живеят заедно македонци, албанци, роми, сърби, турци и други. Но е редно да се запитаме къде са изчезнали един милион и двеста хиляди нашенци (според авторитетни демографски, включително и международни, проучвания), които са живяли на територията на днешната Р Северна Македония в началото на миналия ХХ век? Какво се е случило с тях? И „либерално“ ли е било то? Измрели от пандемия ли са, избити ли са? Или комунистически геноцид ги е унищожил? Нима македонци и албанци, роми, сърби и турци са ги избили? Нима не са оставили поколение след себе си? И от къде са се пръкнали тия близо милион ненагледни образи, които днес в Р Северна Македония твърдят, че нямат нищо общо с българския народ?

След налагането на антихуманния комунистически режим през 1945 г. албанците, ромите, сърбите и турците са успели да съхранят своята етническа и народностна самоопределеност. Днес албанец да заговориш на пазара в Тетово и да го попиташ от коя нация е, той първо ще те погледне недоумяващо и след това ще отговори: от албанската, естествено. На същия въпрос сърбин да попиташ ще отговори: от сръбската нация. С други думи, понятието „македонска нация”, с което днес си служат в Скопие и искат да го пробутат и в Европейския съюз, се отнася само до онези македонски граждани, които се самоидентифицират народностно и етнически като македонци. Но кои всъщност са те? Кои и какви са македонците след като предците им са били българи?

След 1945 г. комунистите чрез репресии, включително убийства и затваряне в концлагери, чрез масов терор, започват последователно да променят народностната и националната самоопределеност на македонските българи. Комунистите, известно е това, са безродници, т.е. интернационалисти, нещо като днешните наши либерали. Но в съседна Македония се пръкват особен род комунисти, т.е. комунисти националисти, създатели на нова нация - македонската. Спор няма, че това са били подли и жестоки години. И както у нас, така и в социалистическа Македония, комунистите са измъчвали хора, убивали са ги, фашисти са ги наричали. Единствената им „вина“ е била, че са наши сънародници, македонски българи, досущ като добруджанските, тракийските и мизийските българи. Репресирани са били българите, защото подобно на великия Борис Христов са останали верни на своя български род и са знаели, знаят и днес, че на изток от тяхната страна живеят техните български братя и сестри. Знаят, че само с тях ние сме от един род, от един народ и затова историята ни е обща. Така е записано и в Договора за приятелство и сътрудничество между нашите държави. С нас македонците са братя, а не със сърбите, албанците, власите, турците или ромите. Знаят те и за престъпната политика на комунистическата върхушка в Белград и Скопие, познават и кътните зъби на т.нар. македонски учени като потомственият сърбоман Блаже Лямевич Конески, фалшификатор на българското национално възраждане в Македония, вложил много усилия, чрез имплантиране на сръбска лексика, да отдалечи т.нар. македонски книжовен език от неговия първоизточник - българският език. Всичко знаят македонските българи в С Р Македония, споделят го на маса с приятели, посещават роднините си в България, но все още ги тресе страх и не смеят открито да признаят своя български произход. И смятат, че като се наричат македонци и се запълват, че са друг, различен от българския, народ, то ще могат да минат метър през настоящето, че дори и да влязат в бъдещето.

Докато бях посланик в Р Македония имах достатъчно време да се убедя какви невероятни фалшификатори и манипулатори са т.нар. македонски учени „историци“. Но благодарение на тези си умения те дом хранят, деца чуват. Политиците повтарят папагалски лъжите им за историята. И се крепят на политическата сцена.

Но колко е хубаво и достойно, че великият български оперен певец Борис Христов не е бил безродник, макар и да е живял много години извън България. И колко поучително е, че не е бил либерал!

*Александър Йорданов във фейсбук