Турците вече не могат да си позволят отопление на газ, купуват месо веднъж месечно

Той и обкръжението му обвиняват Сорос, зли външни сили и световното лихвено лоби

От кабинета твърдят, че ръстът на икономиката е над 20%, но населението не го усеща заради топящите се доходи

Кой причини кризата в Турция – международен заговор срещу президента Ердоган или експанзивната финансова и строителна политика, чиито последици все по-трудно могат да се контролират?

За медии като “Блумбърг” ситуацията е ясна - Ердоган води страната към все по-дълбока криза. “Кой може да защити турската икономика от маневрите на президента Реджеп Тайип Ердоган…

Това е

опасно за Турция,

която се нуждае от стабилна ръка да я управлява по време на икономическите и геополитическите турбуленции. Неговите съюзници и съперници, както и инвеститори с експозиция към страната трябва да се подготвят за още удари.”

Последният скандал бе свързан с призива на посланиците на САЩ, Германия, Франция, Нидерландия, Дания, Финландия, Швеция, Канада, Норвегия и Нова Зеландия да бъде освободен от затвора милиардерът филантроп Осман Кавала. Той бе обвинен за неуспешния опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г. Самият Кавала отрича обвиненията, но президентът твърди, че бизнесменът е в съюз с друг милиардер филантроп - Джордж Сорос, и че този тандем се опитва да навреди на Турция.

Турският лидер отдавна обвинява американския милиардер и го описва като “известния унгарски евреин Сорос”.

Реално това може само да ласкае филантропа, защото едва ли е по силите му да се опълчи срещу една от най-силните икономики в света и системно да атакува валутата

й от 2018 г. насам, за да я докара до сегашните й незавидни нива. Известен е ударът му срещу британския паунд, но той е еднократен, изключително добре прицелен във времето, след което Сорос незабавно се оттегля, кеширайки печалбата.Без силни подводни течения в самата турска икономика е абсолютно невъзможно една финансова група да държи под натиск валутата й в продължение на 3 години.

От друга страна, не може да се изключи заговор на Запада, като се има предвид, че Ердоган е единственият президент на страна, членка на НАТО, който си позволява да

купува

руски ракети

и оръжие. Той провежда своя собствена политика в Ирак и Сирия, която няма нищо общо с тази на съюзниците му в Алианса. Нахлуването в сирийския град Африн само затвърди впечатлението, че Ердоган преследва своя дългосрочна имперска политика, определена от Запада като агресивна.

Отделно той има периодични търкания с Европа по въпроса с мигрантите. Войната му с кюрдите в самата Турция и в Ирак, както и спорните арести на инакомислещи също повдигат много въпроси, по които Западът не е безразличен.

Независимо от всички врагове сривът в икономиката е такъв, че той би бил невъзможен, ако нямаше сериозни вътрешни причини.

Кризата започна през 2018 г. по две причини. Първата бе огромният дефицит по текущата сметка, породен от фрапиращите дисбаланси между вноса и износа и нарастващите външни публични и частни дългове

Ако през 2016 г. минусът бе 33,1 млрд. долара, през следващата година той бе с 14 млрд. повече, стигайки до 51,6 млрд. през 2018 г. По този начин Турция се нареди сред страните с рекорден дефицит по текущата си сметка – опасен показател, който е фалирал не една и две държави.

Стигна се до ситуация, когато страната трябваше всяка година да търси около 200 млрд. долара, за да финансира този недостиг и да покрива нарастващите плащания по дълга.

При резерви от около 85 млрд. долара, при брутен външен дълг – публичен и частен, от над 450 млрд. долара на фона на брутен вътрешен продукт от над 700 млрд. долара всеки сам може да прецени дали спекулантите могат да издържат на такова изкушение. Очевидно е, че те ще атакуват турската лира периодично и ще го правят все по-агресивно, защото играта срещу нея засега изглежда като гарантирана печалба.

Трейдърите

винаги ще заемат мечи позиции и ще печелят от движението надолу, когато виждат, че държавата не взема енергични мерки, за да подобри ситуацията.

Втората причина бе експанзионистичната строителна политика, стимулирана от държавата, която доведе до непосилни частни дългове в чужди валути – разходите по заемите нарастваха, стигаше се до затруднения с плащанията. Резултатът - това постепенно ерозира стойността на турската лира и инфлацията започна да расте. В началото плахо, но когато ситуацията можеше да се овладее с умела игра с лихвените проценти, Ердоган обяви, че той е техен враг и лихвите са забранени от исляма.

Така Централната банка бе лишена от един много важен и стандартен лост в подобни ситуации.

От друга страна, през 2018 г., когато Ердоган започна преговорите с Русия за ново въоръжение, президентът Тръмп обяви мита върху турската стомана и алуминий. Редица фирми изпаднаха в затруднено положение, обезценката на валутата нарасна, спряха плащанията по дълговете. Ердоган на свой ред обяви мита върху американски стоки и се стигна до реална търговска война с един от големите

партньори на Турция

Така постепенно заемите нараснаха, а след двуцифрената инфлация дойде по-страшният проблем – стагфлацията. Тя сложи край на необузданото строителство, на лесните заеми от чужбина, на евтините кредити в Турция и на щедро раздаваните държавни разходи.

Съвсем логично на изборите през 2019 г. партията на Ердоган загуби двата най-големи града – Истанбул и Анкара.

Влошаването на отношенията със Запада по естествен начин намали вложенията в Турция от страна на компании от Германия, Франция, Нидерландия, САЩ и др. Чуждите инвеститори са притеснени, че се конфискуват активите на фирми дори когато те на пръв поглед нямат връзка с преврата от 2016 г. Разбира се, бизнесът наблюдава с тревога и обезценката на турската лира – известно е, че в такава ситуация никой не смее да прави по-смели капиталовложения, защото печалбите най-вероятно ще бъдат “изядени” от растящата инфлация.

Целият този коктейл от взривоопасни проблеми рефлектира в националната валута, която премина психологическата граница от 10 лири за долар и вече е 13 лири.

Според “Файненшъл Таймс” страната е ограбвана от хаотичното макроикономическо управление. Все по-често се чуват призиви Анкара да се обърне за помощ към Международния валутен фонд, тъй като

валутните й резерви

буквално се топят.

Всеки, който наблюдава ситуацията, лесно може да изчисли, че Ердоган никога няма да прибегне до подобен вариант. МВФ отпуска заеми, но срещу такива условия, че политици от този тип никога не биха ги приели. От една страна, в Международния валутен фонд най-голяма квота имат САЩ – противник номер едно на турския президент, от друга – реформите, които организацията ще изиска, ще бъдат посрещнати с подигравки в Анкара. Причината е, че властта в Турция подозира, че именно Вашингтон е главен виновник за кризата и международния заговор срещу страната.

Ердоган и министрите му упорито твърдят, че това се дължи на сенчести чужди конспиратори, които искат да навредят на Турция и да лишат Ердоган от подкрепа. Неслучайно зетят на президента Берат Албайрак официално заяви преди време, че сривът на лирата е резултат от машинации на враговете на Турция.

Според министър Мевлют Чавушоглу кампанията била организирана от лихвеното лоби – тоест Лондон и Вашингтон, както и от някои мюсюлмански страни.

Теорията на Ердоган е, че основният лихвен процент трябва да бъде системно понижаван, за да не се помага на инфлацията – нещо доста необичайно като практика в света. Макар президентът да твърди, че е

враг на лихвените проценти

и основната лихва изкуствено се държи на 15-16%, то това по никакъв начин не облекчава обезценката.

Богатите на петрол мюсюлмански страни не бързат да помогнат на Ердоган с капитали, защото те имат свои интереси, а турският президент често преминава червените линии в района. В тази патова ситуация на нестихваща инфлация и обедняващо население вече няма много варианти. В опит да открият изход от кризата Hacettepe Economics Group, които 31 години организират глобални срещи по икономически въпроси, поканиха на 7 декември проф. Стив Ханке да участва в онлайн дискусия, в която всеки може да се включи.

Теорията на професора от университета “Джонс Хопкинс” е, че Турция, за да овладее кризата и инфлацията, трябва да приеме режима на валутен борд. Той неизменно ще дисциплинира финансите и ще сложи ред в бюджета, но дали Ердоган може да си го позволи? Валутният борд изисква свирепи реформи и съкращения, за да се държат разходите под контрол, а това може да си го позволи единствено ново правителство, ползващо се с огромна подкрепа.

В момента социологическите проучвания показват, че поне половината от анкетираните не вярват, че кризата е причинена от

зли външни сили

Стандартът като цяло пада. Все повече хора се топлят на дърва и въглища, защото не могат да си позволят природния газ. Заради това Истанбул е потънал в смог и все по-често хората се опасяват за здравето си.

Според официалната статистика през тази година ръстът на турската икономика е над 20%, защото износът заради евтината лира е много изгоден. Това обаче по никакъв начин не се отразява на стандарта на хората, защото те, за да произведат дадена стока или услуга, влагат средства, а когато идва ред да получат приходи, те вече са се обезценили. Мнозина, за да защитят парите си, системно ги обръщат в чужда валута, което още повече усилва натиска срещу лирата.

Макар заплатите да се увеличават, те са в рамките на 250-350 евро. Месото вече става лукс за средностатистическото семейство, който то може да си позволи веднъж месечно. Според статистиката хранителните стоки са поскъпнали само през тази година с 20%, но при основната потребителска кошница с базовите продукти повишението е около и над 50%. Само месото се е повишило с 60%. Вносните стоки също постоянно поскъпват, защото търговците калкулират предварително предстоящата обезценка на лирата и се влиза в омагьосан кръг. Макар икономиката да расте, населението обеднява.

“Ердоган е лидер с много странни икономически идеи – коментира пред “168 часа” проф. Стив Ханке, който бе архитект на българския валутен борд. - След внимателно проучване стигнах до заключението, че тези идеи са извлечени от средновековните, харизматични ислямски текстове. Той успя да приложи тези идеи, защото получи огромен контрол над всички лостове на властта в Турция. В резултат на това Ердоган хвърли Турция в голяма

валутна криза

- нещо, което се случва в Турция редовно. Обикновено кризи от този тип в момента биха довели до смъртоносен удар за лидера. Но Ердоган не е типичен лидер и в неговия случай не съм убеден, че е обречен.

Например Робърт Мугабе управлява Зимбабве в продължение на 31 години, през което време Зимбабве преживя втората най-висока хиперинфлация в световната история през 2008 г. В пика й цените се удвояват на всеки 24,7 часа. Но това не беше достатъчно, за да събори Мугабе от седлото. Едва след втория пристъп на хиперинфлация в Зимбабве през 2017 г. той загуби.

Освен това помислете за Мадуро във Венецуела. Той е на власт от 2013 г. и през целия му мандат Венецуела или е в състояние на хиперинфлация, или е с изключително висока инфлация. Въпреки това той все още държи юздите на властта. Така че, както виждате, прогнозирането на съдбата на Ердоган е изключително проблематично.”

Колко още ще продължи това и дали ще се окаже прав нобеловият лауреат Пол Кругман, че Турция вече е в “спиралата на смъртта”, много скоро ще разберем.