• 9-годишният Ивелин от Свиленград, чистейки пластмасата в реката, откри бутилката, пусната от пенсионираната учителка
• Днес Добромир е на 13 г. и продължава да приема скъпи лекарства заради “синдрома на Вили Бранд”, а 73-годишната му баба продължава да работи, защото и други във фамилията имат такъв здравословен проблем

Един зов на възрастна жена за подкрепа бе чут, макар и 6 г. по-късно. Толкова време е било необходимо на една пластмасова бутилка с трогателно писмо да пропътува около 80 км по река Марица, за да стигне до адресата си.

Посланието е пуснато по реката малко преди Коледа 2015 г. от 67-годишната тогава Елена Ганчева от с. Мирово, община Братя Даскалови. В него жената разказва, че 7-годишното ѝ внуче Добромир е тежко болно, налага се често да постъпва в болница, а родителите му са безработни и нямат финансова подкрепа отникъде.

Бутилката с писмото била открита случайно преди дни в местност между новия и стария мост на Марица край Свиленград. На посланието попада 9-годишният Ивелин Георгиев. Момчето е на пикник с баща си и приятели, но решава да почисти красивото място от довлечените от реката пластмасови отпадъци.

“Събирах

натрупаните

шишета и

найлони,

когато забелязах, че в една бутилка има парче с изписана хартия”, разказа Ивелин. Той отнася шишето при баща си и неговия приятел Ангел Дойчев, които го срязват и изваждат писмото.

“Прочетохме текста, който ни развълнува много. В писмото имаше написан телефон за връзка. Направихме опит да позвъним, но се оказа, че номерът не отговаря”, разказа на свой ред Ангел Дойчев пред свиленградския вестник “Старият мост”, който първи описа историята. Групата е толкова впечатлена от посланието, че решават на всяка цена да се свържат с Елена Ганчева и да помогнат на семейството ѝ.

Историята за писмото в бутилка бързо се разчува. Много свиленградчани заявяват, че ще се присъединят към инициативата на Ангел Дойчев и приятелите му. Макар и трудно, успяват да разчетат името на с. Мирово върху повредената хартия.

“Свързахме се с кмета на селото. Той потвърди, че описаната история е истина и ни даде актуален номер на възрастната жена”, каза Ангел Дойчев. Той осъществява контакт с Елена.

“Подготвяме се и ще отидем до Мирово малко преди Рождество Христово, защото писмото започва с думите “По Коледа се случват чудеса”. Ние ще докажем, че е точно така, събираме средства, готвим изненада”, твърди Дойчев.

При Елена в Мирово гостува репортер на “24 часа”. “Аз съм вярваща и наистина мисля, че по Коледа могат да стават чудеса.

Не зная кое

ме подтикна

тогава да пусна

бутилката

по реката, бях отчаяна. Мислех си, че все някой ще я намери до една година. Е, случи се сега, но съм много благодарна на тези хора, че не захвърлиха бутилката, не я отминаха. Едно голямо благодаря имат от мен.

Тогава имахме проблеми, имаме и сега. Вече бях писала до президентството, откъдето препратиха писмото ми към социалните служби в Братя Даскалови и Чирпан. Бях писала и до вестници. Малцина откликнаха. Но пенсионираната учителка от Стара Загора Кица Копринкова например и сега от време на време ми изпраща пари”, сподели пред “24 часа” Елена Ганчева.

Тя също е пенсионирана учителка с 39 години и 7 месеца трудов стаж.

Най-дълго е

учителствала

в Родопите

- в с. Синчец, била е директор на помощното училище интернат в Подкова, дружинен ръководител в с. Черна гора, Чирпанско. Завършила е олигофренопедагогика в Софийския университет.

Родена е преди 73 години в с. Чупрене, Монтанско. Расла при втора майка, която винаги я съветвала. Като ученичка била в един отбор по лека атлетика с някогашната световна шампионка на висок скок Йорданка Благоева, после пътищата им се разделили. Случило се така, че баща ѝ бил първият пациент в дългата кариера на проф. Александър Чирков - оперирал го, когато бил стажант в болницата в Белоградчик. А в Родопите я довел съпругът ѝ Димитър, също учител. “С различни хора ме е срещал животът, но докато човек не мине през неговото блато и неговия огън, нищо не знае”, обобщава Елена.

През 1979 г. се раждат близнаците Добрин и Марин. Били по на 17 години, когато ги напуска баща им. Ей така, без развод, си тръгнал и оставил Елена сама да се оправя с децата.

“През септември т.г. почина и аз го погребах, но докато беше жив, не ни помагаше”, продължава жената. Добрин имал син от първия си брак, от втория се ражда Добромир. Детето си срязало крака на стъкло и така разбрали, че страда от рядка болест, известна като синдром на Вили Бранд, при който

кръвта

много трудно

се съсирва

Заболяването има и други последствия, но няма нищо общо с германския канцлер Вили Бранд.

За лечението трябват скъпи лекарства и чести консултации с лекари и да се пътува от Мирово до Пловдив. А тогава, през 2015-а, и двамата родители на Добромир били безработни. Нямали пари дори да подготвят документите на детето за ТЕЛК.

“Сега сме малко по-добре, но не всичко е наред. Майка му си намери работа в цех в пловдивското село Белозем. Преди няколко месеца роди второ момченце - Михаил, и е в майчинство. Детето беше чакано и желано, но и то ще има проблеми със същата болест”, казва Елена.

Бащата на момчетата не може да работи, защото трябва да е неотлъчно до Добромир, който получава малка социална пенсия. Той е вече на 13 години и е в седми клас, но още не е ясно къде ще може да продължи образованието си догодина. “Ще бъде някъде извън Мирово, а му трябва придружител.

Закриха

оздравителните

училища, къде ли

ще отиде?”,

притеснява се баба му.

Макар и пенсионерка, тя също работи. Помага в оранжериите на Петър Христов от Чирпан, отглежда марули. В Мирово живее отделно в къща, която местно семейство ѝ предоставило да стопанисва и пази, тъй като то се преместило в Пловдив. “Неотдавна съдът в Кърджали присъди Добрин да плаща издръжка на сина си от първия брак, при който също се появява синдром на Вили Бранд, макар и в по-лека форма. Аз им помагам с парите, иначе няма да издържат”, добавя някогашната учителка.

Каквото и да

стане, няма да

се откажем от

децата си!,

категорична е тя.

Другият ѝ син - Марин, живее в Стара Загора със семейството си. И неговите деца не са пощадени от рядката болест.

“Чувала съм подигравки подир себе си, че съм търсила помощ за близките си. Не е срамно, аз също се стремя да помагам на чуждите хора с каквото мога. Виж, в тези чували съм събрала юргани, чаршафи и одеяла, които искам да подаря на нуждаещи се. Например на хората от изгорелия старчески дом в Рояк. Но да си осигурят транспорта, не мога сама да им ги закарам”, показва Елена събраните на втория етаж на къщата чували със спално бельо.

Преди време предложила да помогне на бедстващите след наводненията в Смолян. Не стигнали до помощта ѝ, но кметът Николай Мелемов ѝ пратил благодарствено писмо, с което тя много се гордее.

Днес Елена и хората край нея са малко по-добре, но пак се нуждаят от помощ. Затова и свиленградчанинът Ангел Дойчев е категоричен, че няма да се откажат от намерението си да помогнат.

А седмокласникът Добромир мечтае да има свой компютър.