Близки на председателя на “Да, България” и най-активни са Иво Мирчев, Антоанета Цонева и Надежда Йорданова

Радан Кънев може отново да вземе отломките от Костовата партия

Цецка Бачева от ДСБ: Кoгaтo дaвaш ocтaвкa, нe гo прaвиш c идeятa пак дa ce кaндидaтирaш

“Ще оцелее ли “Демократична България” след критично ниския изборен резултат и листопада от оставки на четиримата съпредседатели в коалицията?

Оставките поемане на отговорност ли са, или просто израз на добро политическо възпитание? Или са акт, “за да не приличаме на Нинова”? И после като нея лидерите ще спечелят председателските си постове?

Тези въпроси вълнуват “умните и красивите” - около

100 000, останали верни на ДБ

Усещането за разпад в момента не е силно, но е традиционно. След ерата “Костов” десните се разрояват през няколко години. И заедно трудно събират повече от 300 хил. привърженици.

ДБ пък се възприема за наследница на Реформаторския блок, който влезе в правителството “Борисов 2”, а Христо Иванов известно време дори беше правосъден министър в него.

Общата партия в тях е ДСБ, основана от Иван Костов. Реформаторският блок оцеля само 4 г. след учредяването си през 2013 г. Влезе в парламента и прати свой евродепутат - Светослав Малинов от ДСБ. И се разпадна.

4 г. ще навърши и ДБ през април 2022 г. И тя прати депутат в Брюксел - Радан Кънев от ДСБ, и влезе в парламента тази година. Три пъти. (За възходите и паденията на ДБ - виж инфографиката долу).

Наченките на отлюспване обаче дойдоха месец преди последните избори, когато бившият съдия и бивш шеф на столичните общински съветници от ДБ Методи Лалов поиска оставката на Христо Иванов като председател на “Да, България”. Настоя да си ходи и цялото ръководство, защото мандатът му бил изтекъл и така управлението на партията е “недемократично”.

Лалов отпадна от листите, това е проблемът,

лаконични бяха активистите на ДБ.

Факт е обаче, че мандатът на Иванов като лидер е изтекъл. И целият Изпълнителен съвет, който също даде оставка с Иванов ден след изборите, е в просрочие. Така че и без оставките им Иванов и другите висши партийци трябваше да бъдат подложени на вътрешни избори от членовете на “Да, България”. Това потвърдиха пред “24 часа” и от партията.

В интервю за вестника Ивайло Мирчев, който е член на Изпълнителния съвет, обясни, че Националната конференция на “Да, България” не се е провела навреме заради поредицата от избори. “Конференция ще има след изборите. Причината да няма в момента е серията от предизборни кампании, които сложно се организират. Така или иначе преди Нова година Национална конференция ще има и тогава всеки, който иска, ще може да се кандидатира”, каза през октомври Мирчев.

Според устава на “Да, България” всички партийци трябва да бъдат поканени на конференция поне 30 дни по-рано, а тя най-вероятно ще се проведе през януари заради коледните празници. Най-вероятният сценарий е Христо Иванов в началото на 2022 г. отново да се върна като председател. Подкрепата за него ще бъде знак, че въпреки “личната вина за провала на изборите”

той е и големият фактор

за това “Демократична България” да влезе в последните 3 парламента. Всъщност неговата акция с дебаркирането с гумена лодка на малкия каменист плаж край летните сараи на Ахмед Доган даде началния тласък на коалицията за парламентарната сцена. Непрестанното му присъствие на летните протести от 2020 г. го превърнаха в най-разпознаваема фигура за ДБ.

“Все пак е възможно да не е той и да има изненади. Всичко е възможно”, казаха висши партийци на “Да, България” пред “24 часа”. Това създава 3 основни хипотези за негови наследници. И тримата досега бяха в Изпълнителния съвет, но са малко известни извън “умните и красивите”.

Вторият най-популярен представител на партията е Ивайло Мирчев, който заедно с Иванов атакува плажа край Росенец с гумената лодка. Той се включваше и в лайфове в социалните мрежи с Иванов, а в 46-ото НС съпартийците му гласуваха доверие да оглави комисията по дигитализация, електронно управление и информационни технологии.

Възможна наследница на лидерския пост е изборният експерт Антоанета Цонева. Тя също като Мирчев оглави една от комисиите в 46-ия парламент - тази по политиката за българите извън страната. Друга вероятна наследница е Надежда Йорданова. Тя е юристът на “Демократична България” и е сред авторите на законопроектите на ДБ за закриване на спецправосъдието, както и на гласуването по пощата. През 2014 г.

Йорданова бе началник на кабинета му като министър на правосъдието.

Въпреки че чувства вина за изборните резултати другият съпредседател на ДБ ген. Атанас Атанасов нe пoдaдe ocтaвкa, нo oбяви, чe щe cвикa Нaциoнaлнo cъбрaниe нa ДСБ, кoeтo дa избeрe нов лидер. Напоследък той остана в сянката на Иванов и гласът му се чуваше все по-рядко и по-тихо.

Атанасов пое лидерството от евродепутата Радан Кънев, който и в момента е зам.-председател. Доста често думите на Кънев се чуваха много по-силно от Брюксел като позиция на ДБ по вътрешнополитическите теми. Ярките му позиции, уважението сред десните и опитът му в партията е възможен билет обратно към председателския пост на ДСБ.

Самият той излезе с позиция във фейсбук часове след изборите. “Тежкият неуспех на ДБ изисква не просто неизбежното поемане на отговорност за миналото, а и нещо много по-трудно -

поемане на отговорност за бъдещето”,

написа той, като призова коалицията да избегне фейсбук анализи и обвинения и да запази единството си.

Острите думи дойдоха от другия зам.-председател на ДСБ и възможен наследник на ген. Атанасов. “Тoвa, кoeтo ни прoвaли, e, чe cпряха дa cи гoвoрим”, заяви Цецка Бачкова в интервю за “Факти”. Според нея преференциалната кампания и възможността листите да се пренареждат са довели до разделение в “Демократична България”.

“Миcля, чe кoгaтo пoдaвaш ocтaвкa, нe гo прaвиш c идeятa дa ce кaндидaтирaш oщe вeднъж. Пoдaвaнeтo нa ocтaвкa e знaк, чe пoeмaш oтгoвoрнocт и дaвaш възмoжнocт нa някoй друг дa пoeмe пaртиятa и нeйнoтo рaзвитиe”, каза още тя, като посочи, че еднолично Атанасов вземал решенията за изборите и кой да е в листите.

И “Да, България” тръгна с лозунга: Няма ляво, няма дясно - били изхабени

•  Правосъдната реформа се превърна не само в основната цел на “Демократична България”, но и в нейна мантра. Тя остана в наследство от Христо Иванов, тъй като бе негова основна цел на поста министър на правосъдието, който заемаше от 2016-а до 2017 г. във второто правителство на Борисов. До приемане на предложенията му така и не се стигна заради бламиране от страна на ГЕРБ. Именно заради неуспеха си той си подаде министерската оставка, а следващата му стъпка бе учредяването на собствена партия.
•  Заедно с тенис легендата Мануела Малеева и покойния юрист ерудит Кристиан Таков учредяват движението “Да, България” на 7 януари 2017 г. На събранието присъстват над 1200 учредители. Главните цели на партията са именно съдебната реформа и демонтиране на корупционния модел.
•  Точно преди 4 години - на 18 ноември 2017 г., “Да, България”, ДСБ, Зелените, ДЕОС и БЗНС обявяват заедно инициативата Български манифест за Европа. Платформата е надпартийна, като целта ѝ е да бъдат обединени активни личности, които да отстояват пълноценния европейски път на страната ни.
• Да се върне “усещането за посока” на българското общество. Това е само наченката на една бъдеща коалиция, която да атакува общинските съвети, кметските места, а някой ден и парламента.
•  На 12 април 2018 г. Христо Иванов със своята “Да, България”, Атанас Атанасов като председател на “Демократи за силна България” (ДСБ) и Владислав Панев като председател на “Зелено движение” създават обединението “Демократична България”. Те се обявяват в опозиция на текущата власт и като алтернатива на партиите ГЕРБ, БСП и ДПС. 
• “В новия ни проект няма да има ляво, няма да има дясно. В българския контекст и лявото, и дясното са изхабени. Не носят особено описателна стойност. Отказваме да боравим с тях. Те маскират реалности”, казва тогава съпредседателят на коалицията Христо Иванов, а думите му силно напомнят на заявката на Кирил Петков и Асен Василев за тяхната формация “Продължаваме промяната”, която ще постига “леви цели с десни средства”.
•  За близо 4-годишната си история обаче досега “Демократична България” не успя да наложи така исканата съдебна реформа. Вместо това едва в 45-ото НС успя да наложи промени в Изборния кодекс, с които да се гласува машинно, както и да се премахне ограничението за откриване на изборни секции в страни извън ЕС.
• Осем столични районни кметове на “Лозенец”, “Оборище”, “Красно село”, “Слатина”, “Овча купел”, “Триадица”, “Средец” и “Студентски” и един евродепутат са големите завоевания на коалицията през 2019 г. от вота за местна власт и европарламент. През тази година пък си осигури място във всеки един от трите парламента, но така и не можа да достигне до водещите позиции, за да получи възможност да предложи редовен кабинет.