Сунао Цубой е студент, когато бомбата се взривява, а тялото му е обгорено

“Дясното око на едно момиче висеше, а белият дроб на старец стърчеше през гърдите му”, спомня си той фаталния ден

Въпреки рака японецът цял живот оглавява организации за борба срещу ядреното оръжие

"Бях на 20, когато пуснаха бомбата. Намирах се близо до епицентъра, на 1,2 километра от мястото. Сега там има Мемориален парк на мира. Бях студент, експлозията стана, когато бях на път за колежа. Спомням си ясно този момент. Силния шум. Мига, в който паднах на земята. Не знаех какво се случва. Денят беше толкова красив. Мислех си го през цялото време. В един момент светлините изгаснаха. За повечето хора - завинаги."

Датата 6 август 1945 г. остава най-мрачният спомен в живота на Сунао Цубой - един от оцелелите след атомната бомба в Хирошима. Години след като се сблъсква очи в очи със смъртта, японецът се превръща в един от символите на борбата срещу създаването на ядрени оръжия за масово поразяване. Само преди две седмици целият свят отново заговори за него, след като напусна този свят на 96-годишна възраст. Кончината му стана повод да бъде припомнена разтърсващата история на Цубой.

Медицинските лица така и не успяха да обяснят как през онзи далечен 6 август късметът му се усмихва и след атаката той оцелява въпреки ужасяващите наранявания. Научно не бе доказано и как младежът издържа на изгарянията, без да колабира.

"Бях студент по инженерство в университета в Хирошима и тъкмо минавах през градския мост, за да отида до залата, където щеше да се проведе сутрешната ми лекция - спомняше си той приживе. - В един момент чух силен шум, беше като удар. Изхвърли ме на 30 метра. Усетих, че вдишвам отрова. Претърпях изгаряния по цялото тяло. Дрехите ми бяха изпепелени. Бях гол. Изправих се трудно на крака и тръгнах. Знаех, че трябва да се отдалеча и да избягам. Вървях в продължение на около три часа, но накрая вече не можех да ходя. Болеше ме. Усещах, че ушите ми висят.

Видях десетки хиляди тела навсякъде, всички изгорени и мъртви. Видях такива брутални неща. Дясното око на едно момиче, което лежеше на улицата, беше излязло от челюстта и висеше. Една жена се опитваше да вкара собствените си черва обратно в тялото си. Белият дроб на старец стърчеше през гърдите му."

Цубой става свидетел на още ужаси, докато се движи, куцащ по улиците на града, търсейки убежище. В един момент обаче силите му го предават и той се свлича на земята. Усеща, че тялото му е в безтегловност, а единственото, което може да движи, и то съвсем леко, са ръцете. Решава, че е дошъл краят.

"Преди окончателно да загубя съзнание, взех малък камък и с него написах на земята: Цубой умря тук - разказва той. - Направих го с мисълта, че приятелите ми ще ме търсят и чрез надписа ще знаят къде точно са моите останки."

За негова изненада и тази на медиците Цубой се събужда няколко седмици по-късно. Осъзнава, че е във военна болница, без да знае как и кой го е завел там. Съобщават му, че войната е приключила, а Япония се е предала, след като Съединените щати са хвърлили втора атомна бомба над град Нагасаки. Вследствие на взривовете в Хирошима загиват 140 000 души, а в Нагасаки - 74 000.

"Не знам защо оцелях и живях толкова дълго - казва в интервю през 2015 г. Цубой. - Колкото повече мисля за това, толкова по-болезнено става да си припомням. Бях едва 20-годишен. Помня, че майка ми беше до леглото ми в болницата. По-късно ми обясниха, че тя е обикаляла из няколко медицински заведения в района и викала с цяло гърло името ми. Накрая ме открила и плакала като дете, че съм останал жив. Изпитваше силна майчинска любов към мен. Тези моменти не се забравят. Будувала е денонощно и се е молила на Бог да се оправя."

Следва и не по-малко трудният момент на възстановяване. При Сунао то отнема няколко тежки години. Първоначално той дори не може да ходи. Налага му се да пълзи, докато успее да стъпи на краката си нормално, без да изпитва пронизваща болка. Това, което му остава завинаги от мощния взрив, са белезите по цялото тяло. Цубой се превръща в hibakusha - японската дума, която представлява нарицателно за оцелелите след атомните бомби.

Години след деня, в който ядреното оръжие помита всичко по пътя си, Сунао започва живота си отново. Намира си работа, излиза с приятели и се запознава с нови хора. Всяка вечер обаче сънува лицата на разпръснатите около него жертви през онзи кървав 6 август. Поставя си за цел да превъзмогне поне малко този спомен, за да продължи да живее.

Най-голямата опора и сила намира в красивата Сузуко, в която се влюбва от пръв поглед. Предлага брак на момичето, но среща съпротива от страна на нейните родители. Те не са съгласни тя да се омъжи за него, защото смятат, че Цубой е прекалено облъчен от радиацията, за да има деца. В името на любовта помежду им младата двойка стига да крайности. Заедно вземат огромна доза приспивателни, за да се самоубият. За щастие, оцеляват, а малко по-късно дори се женят. Стават родители на три деца, имат и седем внуци. Цубой започва работа като учител по математика, след което заема длъжността директор на прогимназията. С течение на времето радиацията напомня за себе си. Той е диагностициран с рак, съпътстван и от други тежки заболявания. Налага му се да пие медикаменти и да посещава лекар редовно. Прекарва немалко време в болница, където го лекуват от анемия.

Въпреки влошеното здравословно състояние той става активен член на редица организации на оцелелите след атомните бомби. Включва се и в най-ожесточените групи на бунтуващите се срещу създаването на оръжията за масово поразяване. Сунао предприема пътувания по цял свят, за да разкаже своята история и катастрофалните последици в резултат на войната. Запомнящо се негово участие е на среща в Хирошима през 2016 г., когато там отива и президентът Барак Обама.

"Един ден аз вече няма да съм тук, а случилото се с мен ще бъде просто история - каза Цубой пред публиката тогава. - Всички ние имаме една мисия. Тя е да предадем на следващите поколения уроците, които научихме. Трябва да им покажем, че това, което стана, не бива да се повтаря никога, защото доведе до излишна смърт. Децата, които утре ще станат големи хора, трябва да бъдат наясно с това, че ако подобно нещо се случи отново, то ще бъде пагубно. Такава болка никой не трябва да изпитва. Такива неописуеми гледки никой не трябва да вижда с очите си. Моля се на Бог след мен, дори след последния оцелял от взривовете, това да стане обеца на ухото за всички. Не искам моите роднини да го изживяват. Не го пожелавам на никого. Нека живеем в мирна земя. Лошото се връща и не трябва да го правим."

Същото мнение споделят и останалите оцелели по време на ядрените взривове. Миналия месец близо 190 души от тези, които попадат под т.нар. радиоактивен черен дъжд вследствие на бомбата в Хирошима, кандидатстваха за правителствена помощ. Тя им дава право на безплатно здравеопазване, както и други удобства с цел да улесни живота им. Сред всички подали заявления, които ще трябва да преминат и през специално интервю, е и 85-годишният Кацуджи Маеда от бившето село Сунатани, което днес вече е част от район Саеки. Маеда попада под отровните пръски на ядреното оръжие, когато е едва 9-годишен.

"Доведох със себе си още 24-ма души, които заслужават да бъдат класирана за тази помощ - обясни той пред местни медии. - Преди 76 години тези хора бяха изложени на този токсичен дъжд. Жалко е, че бяхме пренебрегвани толкова дълго, защото никой тогава не ни обясни каква е тази течност и какво причинява тя на нас и организма ни. Статистиките ясно говорят за това, че в годините след бомбите множество облъчени хора се разболяха от рак и други болести. Когато обаче трябваше да ни предупредят да вземем мерки, властите не го направиха и не дадоха информация. Не съдя никого. Дали са замълчали, защото са били некомпетентни, или защото не са искали да всяват паника, не мога да кажа. Знам само едно - това можеше да бъде избегнато, но ако имаше съвестни управници. Надявам се, че сега възможно най-много пострадали ще могат да получат сертификат за правителствената помощ. Повярвайте ми, че всеки един го заслужава."