Няма как да се говори за съветска храна и да не се спомене на първо място едно легендарно име - Анастас Микоян, арменец, разбира се. Роден е през 1885 г., в бедно арменско село, влиза в болшевишката партия през 1915, слабо грамотен, съратник на Сталин, но успява да достигне до върховете на КПСС - комунистическата партия на Съветския Съюз. С невероятния си арменски нюх и късмет съумява да се провре сух между капките и не само се спасява от Сталинските чистки, но и стига до върхови постове през три епохи - годините на Култа, последвалитие ги Хрушчовски времена и се закрепя до застоя - Брежневския период.

Заема длъжности на Министър на Външната търговия, на Хранителната промишленост, член е на ЦК - Централния комитет на партията и се оказва ключова фигура в решаването на Карибската криза. Лично участва в преговорите между Кенеди и Фидел Кастро. Оказва се и важен фактор за установяване на икономически, и военни отношения между моята родина - Куба, и СССР. Благодарение на неговия предприемчив нюх, след като се завръща през 1936 г. от Чикаго - Световното изложение, въвежда в производство екзотичните продукти "майонеза", сладолед и "кетчуп" - все непознати храни за масовия съветски консуматор.

Поставя и основите на Московския комбинат за месни продукти, където се разработва легенарния колбас "Докторский" - все още в продажба по ГОСТ рецепта. Убеждава Сталин да се започне производство по образец на Дженерал Мотърс на хладилници за битови нужди. По негово разпореждане започва да се приготвя и вкусния руски сладолед "Марожное". Амбицира се да открадне рецептата на френското шампанско и прекарва известен период в областта Шампан, където изучава всички тънкости по направата на пенливата напитка. В СССР въвежда френския способ във винарните от Кавказието и така, в края на 30-те, се сбъдва болшевишката мечта - всеки работник да може да си купи за Нова Година бутилка шампанско.

Умира през 1978, на 83 години и както го споменават руснаците, "с него не успяха да се справят нито Сталин, нито тигрите". Днешните наследници с благодарност си спомнят за този енергичен арменец, който допринесе много животът в мрачните соцвремена да не е толкова безцветен и безвкусен.

От фейсбук