Наскоро бе денят на будителите… Цяла седмица се питам кой е моят будител за тази година. Изникваше ми винаги един образ. Лицето на седемдесетгодишен мъж, пастир, смазан от тегоби и родом от запустяло село в Родопите. Средствата му позволяват само кофичка кисело мляко на ден. Тв репортаж от април 2021 г. обясняваше как той е изминал 20 км по планинските баири, в проливен дъжд и кал, теглейки своето старо магаре, защото не се знаело кога ще получи инфаркт. Така му е казал докторът. И след цял ден преход той достига до урните, но там имало вече някакви машини. Той се опитва да разучава как да ги ползва близо час и най-сетне гласува. Изпълнил е дълга си пред обществото и съвета си. Целият му живот е бил отдаден на работа за сбъдване мечтите за благоденстващо бг общество.

После тръгва обратно с магарето си на още 20 км в пороя и калта. Силите го напускат, но той все пак си повтаря: Аз дадох гласа си, аз помогнах на родината си.

Няколко дни по-късно става ясно, че гласът му е бил напразен. Едни хора, родени днес, заминаващи си утре, спиращи с мерцедеси пред Парламента, не могли да се разберат за местата си в новия парламента и в Министерския съвет. И отново правителство няма. 90 милиона лева са хвърлени на вятъра за избори, докато търсим точно толкова за новата Детска болница.

Но тази историята се повтаря отново и през лятото на 2021 г. Дядото отново прави преход и гласува, но почива скоро на път за дома. Остава само обърканото магаре до трупа. Заради този човек аз най-малкото не бих пренебрегнала правото си на глас и на пълна информираност за това, което се случва у нас, по света и за кого гласувам! Предстоят поредните нови избори, но е останало само едно магарето.

От фейсбук