Франк Хърбърт посвещава книгите на болната си от рак любима

Съпругата му жертва кариерата си на писател, за да го издържа

Продаден в милиони копия в целия свят, многократно обявяван за най-великия роман в научната фантастика, без който "Междузвездни войни" не би съществувал, "Дюн" на Франк Хърбърт е от онези книги, чиято екранизация няма как да не се превърне в сензация.

Публикувана за първи път през 1965 г., феновете й отдавна възхваляват визионерското й послание за дебати за глобалното затопляне и въздействието на технологиите върху човечеството.

Екранизацията на романа отново напомни за творбата и най-вече за автора й, който преди повече от 50 година

вижда света през очите на днешното съвремие

В далечната 1959 г. Франк Хърбърт е на прага на своите 40 години. От 19-годишна възраст се препитава като писател, но вече е твърде уморен и отчаян от опитите да изкара достоен за труда си хонорар.

След тежко детство в малка крайбрежна общност близо до Такома, Вашингтон, където единственото разнообразие е риболовът, писателят започва за кратко работа в регионален вестник. Налага се да напусне, за да се включи в армията. Любознателен от малък, неговият дядо по майчина линия Джон Маккарти казва за момчето, докато е още на 8 години: "Страшно е. Толкова малко дете не трябва да е толкова умно."

Младият Франк донякъде прилича на своя герой Алия в "Дюн" - човек, който има разбиранията на възрастен в детското тяло.

В началното училище той е признат авторитет във всичко. Ако съучениците му искат да знаят отговора на нещо, като например сексуалните отношения между мъж и жена или как да се направи карбидно оръдие, те неизменно се допитват до него. Неговото любопитство и независим дух

го вкарват в неприятности

неведнъж, докато расте, и му създават трудности като възрастен. Той не завършва колеж, защото отказва да вземе необходимите курсове за специалност - искал да изучава само това, което го интересува. Години наред трудно изкарва прехраната си, прескачайки от работа на работа и от град на град. В една от биографиите му е описан като толкова независим, че отказва да пише за определен издател; той пише това, което му се иска да напише.

Отнема му шест години на проучване и писане, за да завърши "Дюн", и след цялата тази борба и жертви 23-ма издатели я отхвърлят. Единственият, който я приема, го прави срещу скромен аванс за автора.

През цялото това време продължава да пише благодарение на своята съпруга Бевърли. За да изхранва семейството, тя се отказва от собствените си творчески пориви и започва работа като автор на рекламни материали в голям универсален магазин.

Двамата се запознават в клас по творческо писане на Вашингтонския университет през 1946 г. По това време те са единствените студенти в класа, които са продали свое произведение. Франк е публикувал две приключенски истории в списания на Esquire. Бевърли е оценена от списание "Модерен романс". Имената на изданията в най-голяма степен изразяват интересите на двамата млади влюбени - той е авантюристът, силният мъж, а тя - романтична и изключително женствена.

Повече от две десетилетия Франк и Бевърли се борят да свързват двата края, отглеждайки двете си деца. За да плаща сметките и да позволи на съпруга си свободата, от която се нуждае, за да твори, Бевърли захвърля писателската си кариера. Те всъщност са писателски екип, тъй като той обсъжда всеки аспект от историите си с нея, а тя редактира работата му.

Малко след като "Дюн" вече е оценена от критиците,

Бевърли претърпява операция от рак,

която й дава още десет години живот, но съсипва здравето й. Тя умира през 1984 г., а в следващата си книга "Дюн: Домът на ордена" Франк Хърбърт пише вълнуващо паметно слово за нея, което се превръща в образец на послеслов в художествената литература.

"Ето още една книга, посветена на Бев - приятелката, съпругата. Посвещението е посмъртно, а словата по-долу, написани в утрото след нейната кончина, може би ще ви кажат нещо за вдъхновението.

Едни от най-хубавите думи, които мога да изрека за Бев, са, че в съвместния ни живот няма нещо, което бих искал да забравя, включително и изпълнения с изящество миг на нейната смърт - пише Франк и продължава: - Тогава тя ми даде върховния дар на любовта си - кротко преминаване в отвъдното без страх и сълзи. Има ли по-ценен дар от този да покажеш, че не си струва да се боиш от смъртта?."

"В последните си дни тя позволяваше единствено на мен да я докосвам. Семейният ни живот бе създал такава връзка на обич и доверие между нас, че тя често казваше, че стореното от мен за нея е равнозначно на собствените й действия. Въпреки че аз трябваше да се включа в грижите си и най-интимното необходимо, така както човек се грижи за невръстно дете, тя никога не се почувства обидена или със засегнато по някакъв начин собствено достойнство. Когато я вдигах на ръце, за да й бъде по-удобно или да я изкъпя, ръцете на Бев винаги обгръщаха раменете ми, а

лицето често се сгушваше до моето",

завършва авторът. В много от интервютата си, дадени, докато поредицата от книги "Дюн" става световноизвестна, той винаги казва, че често най-силните си редове пише, докато съпругата му се превива от болка до него. А в мъката си гради света, за който се разказва в "Дюн".

Първата му творба не се превръща в бестселър веднага. През 1972 г. той най-сетне успява да се отдаде изцяло на писането. Научнофантастичният роман отвежда повече от осем хилядолетия напред в бъдещето, за да покаже една покорена от човечеството Вселена. Непримиримата амбиция към технологично развитие, постоянната борба за политическо и религиозно надмощие, разплащането с алтернативни валути, подобни на криптовалутите - всички тези разгърнати от автора теми го правят най-четения фантастичен роман изобщо.