Aтаката на националистическа шпицкоманда срещу Rainbow Hub e колкото възмутително и тревожно, толкова и очаквано събитие.

Очаквано, защото насилието, основано на омраза към различната сексуалност, конкретно към гей хората, не е нов проблем в България. Напротив - то е задълбочаващ се проблем, който вече е взимал и невинни жертви.

Очаквано, защото в общественото ни пространство, в медиите ни, в личното ни пространство нетърпимост и омраза се култивират постоянно и все по-силно през последните десетина години.

Очаквано, защото към тази омраза се проявява постоянна тиха търпимост от хора, които иначе са демократи и застъпници за равни права. Повече от десет години всеки гей прайд в София отправя искания за закрила от насилие - и всеки път получава отговора "В България няма дискриминация, не сте заплашени".

Очаквано, защото "Нека правят в леглото каквото искат, но да не ми се показват" съдържа - честно несъзнавано за автора - заплаха към "показващите се".

Най-страшното, потресаващото в този случай е съчетаването на престъпление на омразата с политическо насилие - защото това е съзнателно действие на политик в предизборна кампания. И това отново е очаквано - защото българското общество никога не намери консенсуса, нужен за всеобхватно и еднозначно отхвърляне на политическото насилие в миналото. А когато не е отхвърлено в миналото, то живее в бъдещето.

И нещо конкретно - крайно време е, очевидно сме закъснели, престъпленията, мотивирани от омраза към различната сексуалност, да бъдат квалифицирани като състав в НК. Защото те са реален проблем с висока степен на обществена опасност.

От фейсбук