Режисьорът Виктор Божинов също е раняван на снимки - за правилата и оръжията на терен

- Г-н Божинов, вие сте режисьор с богат опит в екшън филмите. Какви са правилата при боравенето с оръжие в киното?

- Аз дълго време съм бил първи асистент-режисьор, в американската структура на екипите той има много ключова функция. Върху неговите плещи лежи спазването на протокола по безопасност на снимките. Той отговаря за живота и здравето на екипа, той ръководи непосредствено снимачния процес. Когато има

каскади,

пиротехника, оръжия, първият асистент-режисьор трябва да е сигурен, че ще се спазват протоколите за безопасност. В американската филмова индустрия те са разписани много подробно, защото всяко нарушение на правилата застрашава живота и здравето на екипа и актьорите и се стига до такива ситуации като сегашната трагедия с екипа на Алек Болдуин. Аз съм държал изпит по стандартите на Би Би Си, но когато се касае за работа с огнестрелно оръжие, тогава се спазват железни правила и те са наложени, за да не пострада никой.

- Може ли да кажете най-общо какви са тези правила?

- Първото правило на терен - в екипа има оръжейници, които непосредствено се занимават с оръжията. Когато оръжейник ги внесе на открита или на закрита снимачна площадка, асистентът обявява на висок глас, че вече има оръжие. Те дават оръжието на актьора непосредствено преди репетиция или кадъра и веднага след това го вземат. Освен това оръжието трябва

да се проверява

– то е под надзора на първия асистент. Оръжейникът няма право да даде оръжието на когото и да е, ако не е показал на асистента, че в него няма никакъв припас. За репетициите оръжието е празно. На висок глас се обявява, че в него няма боеприпаси. В проверката се включва още една процедура, наложена след инцидента с Брандън Лий. Причината за нея е, че той не загива от куршум. Чисто технологично халосните патрони представляват сплескана отпред гилза. В зависимост от различните боеприпаси, когато се стреля с халосен, тази сплескана част може да е метална или пластмасова. Тя може да се откъсне и да изхвърчи. Известно е, че има

пробивна сила

Между другото, аз на ръката си имам белег от осколка от калашник. Брандън Лий умира, защото в оръжието - в цевта, е останало парче от предишен халосен патрон. Когато се зареди нов халосен и се произведе изстрел, тази осколка изхвърча и се превръща в малък куршум. Затова когато след съответния кадър се взема оръжието, се проверява, като първият асистент светва през дулото и с фенерче оглежда, за да види дали няма нещо останало в цевта. Тази процедура се пренебрегва масово и това е един от базовите проблеми.

- Преди да се предаде на актьора, какво се прави?

- Най-важният момент е как се връчва оръжието и как се взема. Актьорите са суетни хора – основното правило е да се знае дали оръжието е празно или е заредено. Важно е винаги то да сочи към земята, никога да не се насочва към човек, предмет, защото много често актьори и други от екипа си позволяват да позират, да се заиграват с оръжия, да си правят снимки, искат да покажат колко са „яки“, но това е нарушение на правилата.

Съобразно кадъра се определя разстоянието на пистолета от камерата, под какъв ъгъл се стреля, защото е халосен – ако в кадър трябва да застрелям някого, ъгълът се избира така, че пистолетът да не е насочен към човек, а встрани. Винаги на безопасно разстояние и това се решава посредством ъгъла на камерата. Предполагам, че на площадката с Алек Болдуин нещо такова е станало – като цяло тази история е много мътна.

- Макар че много неща не са известни все още – но все пак според вас в този случай как се разпределя вината?

- Първият асистент трябва да влезе в затвора. Поне според американските протоколи, в които са разписани процедурите - вината е негова. Камерата винаги трябва да е на безопасен ъгъл, на безопасно разстояние от огневата линия, по която се движи

изстрелът,

независимо дали ще се стреля с боен или халосен патрон.

Вина имат оръжейникът, първият асистент и донякъде актьорът, ако не е спазена процедурата – оръжието трябва да се покаже пред него и той да види, че се слагат халосни патрони. Това са тримата – оръжейникът, асистент-режисьорът и актьорът трябва да знаят какво има в пистолета. Халосният патрон не може да се сбърка с истински. Абсолютна глупост е да е зареден с халосни и един от тях да се окаже боен. Не може да се изключи и умисъл - това е въпрос на разследване.

Но по веригата може да се провери кой кога е имал достъп до оръжието. Отговорност носи и продуцентът Алек Болдуин – мнозина го оправдават, че не е виновен, но по протокол той трябва да знае какво има в пистолета. В случая става дума за някаква страшна мърлявщина!

- Все пак Болдуин е актьор, който сега е и продуцент – възможно ли е да не знае за тези протоколи и процедури за безопасност?

- Няма вариант, в който Алек Болдуин в качеството си на продуцент и актьор

с голям опит

да не знае за съществуването на протоколите – това е абсурд. Може да се допусне, че асистентът и реквизиторът са се объркали и Болдуин им се е доверил, като е смятал, че процедурата е преминала. Проблемът е, че тя не е станала пред очите му. Затова са трима – оръжейникът, първият асистент и актьорът – те трябва да знаят какво има в оръжието и всеки един да види, че има проблем.

- Може би тук не е изчислен правилно ъгълът спрямо камерата и затова се стреля по оператора?

- Има много хипотези – когато имаш боен патрон, знаеш, че има и рикошети. При тях не знаеш накъде ще се върне, къде в рамките на част от секундата ще отиде,

ще рикошира

и тогава може да убие човек. Има спекулации, че асистент-режисьорът е имал три пистолета, взел единия и го е дал, не знам колко е вярно. Може така да се опитват да прикрият вина, но е категорично, че не е спазен протоколът. Оръжейникът зарежда преди всеки кадър и когато зареди оръжието, обявява на висок глас: The gun is hot! Или оръжието е горещо – то е заредено и всички трябва да го чуят и да внимават. Това е желязно правило. Ако го нарушиш… се стига до трагедии. Как е попаднал боен патрон в пистолета на Болдуин, това е някаква тотална щуротия!

По този повод се сещам за една приказка - празното оръжие винаги гърми поне веднъж. Пушката гърми веднъж дори когато е празна, така че спазването на проверката е задължително. Аз да чукна на дърво, когато работех като асистент, имах много ситуации с оръжия и много съм внимавал - това е част от стреса и от работата. Да не говорим, че има по-сложни ситуации. Имах случай, в който един актьор държи пушка помпа - с халосни патрони, – те са натъпкани с тоалетна хартия и когато се стреля, изхвърча снопче огън от парчетата тоалетна хартия.

Трябваше да снимаме сцена, в която актьор трябва да изстреля по електрическо табло 5 патрона, след това друг актьор му се нахвърля, взема му пушката и трябва да я опре в гърдите на другия. Проблемът е, че с такова оръжие, ако си срещу него на разстояние под 2 метра, това може да те убие, нищо че е с халосни. Дава се команда „Начало”, спазен е протоколът, пушката е заредена правилно, но в цялата актьорска суета актьорът вместо 5 изстрелва 4 куршума. Другият му колега, който не знае за това и не ги брои, се

хвърля

срещу него, взема пушката и я опира в гърдите му. Това вече е моята работа – аз трябва да знам, че в пушката има още един патрон. Много деликатно предупредих актьора още докато е в кадър – да внимава: The weapon is still hot – така още докато е в кадър, той си махна ръката от спусъка, насочи пушката надолу към земята и аз спрях кадъра, иначе можеше да стане голяма беля.

- Изисква се огромен опит за такава реакция! Да я овладеете без да стреснете никого, докато тече схватката между актьорите.

- Ситуацията се случва пред теб - това не е планирано, събитието е извънредно, но най-важното е да се запази спокойствие. Ако някой преди мен бе изкрещял, щеше да стресне актьорите и тогава имаше опасност някой неволно

да натисне спусъка

15 години се занимавам с това и твърдя, че професията трябва да е на ниво инстинкт – правилата да станат част от теб, буквално да са под кожата ти и да ги съблюдаваш без усилие.

- Какви са най-честите причини за инцидентите?

- Всичко опира до това, че се пренебрегват протоколът и процедурите. Понякога от желание да направят нещо изключително добре, понякога може и времето да притиска екипите – примерно става по-тъмно, бърза се, но това не отменя ангажимента да се спазват тези протоколи. Понякога става въпрос буквално за мърлявщина. Някои са достатъчно

самонадеяни

и понеже екшънът се снима и с него върви едно усещане, че може да стане по-бързо, невинаги остава време за подготовка. Затова продуцентът трябва да знае, че е необходимо винаги да има достатъчно време за техническа подготовка. Когато бях първи асистент, аз имах втори – сега той е първи в САЩ. Всъщност той ми каза, че в момента работи в продукция с оръжейника, който е трябвало да работи в продукцията на Алек Болдуин. Човекът отказал да се включи в този екип, защото не му давали достатъчно време преди снимки, което поставя нещата под риск.

- Какви са основните причини за пренебрегване на процедурите?

- В бързането, когато има самонадеяност, се пропускат важни моменти, които са смъртоносни. Изобщо безопасността на снимачната площадка е една огромна тема. Ако си спомняте, имаше случай, когато снимачният екип бе на мост, където минава влак. Те са на релсите и всички са сигурни, че линията е блокирана, за съжаление влакът идва и докато в суматохата се изнесат, той блъска и убива операторката. Така че предизвикването на смърт е нещо реално, да не говорим за тежките травми. Каскадьорите изпълняват сериозни задачи, които трябва да бъдат добре организирани. В западното кино има едно понятие risk assessment - към дневната програма за снимки се прилага документ с рисковете за следващия снимачен ден – на всички се обяснява, че примерно ще има оръжие и се прави инструктаж

за безопасност. Преди технически сложните и опасни сцени се правят отделни safety meetings – срещи за безопасността на екипа, които са ангажимент на първия асистент. Той събира всички и им казва - ще правим тези сцени, с такива средства, рисковете са тези, в случай на риск вие правите първо, второ, трето. Особено когато се касае за боравене с пиротехнически средства и огньове – това е задължителен протокол.

- Имате ли постоянен екип, на който разчитате? Как подбирате хората, с които ще работите?

- Зависи от сложността. При „Възвишение“ примерно, при голямата сцена накрая, в която нашите четници бяха 12 - всеки имаше по 2 оръжия. Срещу тях бяха 100 човека - турска армия - всеки с по една пушка. Имахме 5 - 6 оръжейници, които провериха всички оръжия. Когато 100 души стрелят едновременно, може да се окаже, че три от тях не са гръмнали и тогава те продължават да са опасни – след командата

“Стоп”

оръжейниците минават, проверяват – за 5 човека при 100 пушки са необходими около 15 минути работа. Така че всичко зависи от задачата – ако става дума за един кадър с пистолет, е достатъчен и един оръжейник, но при повече или при по-сложни оръжия, се взема екип.

Аз съм известен с това, че като човек, преминал през позицията първи асистент, съм много взискателен - не правя компромиси. Дълги години мой първи асистент бе Христо Димитров – сега той е първи асистент в САЩ. Факт е, че разчитам на хора с опит, които познават този протокол - той не е само по отношение на оръжията, а по принцип за снимките.

Напоследък е много модерно да се използват технологиите и имитациите на оръжия – стреля се с въздух под налягане с топчета и на постпродукция се постига имитацията. Последно в отдел „Издирване“ имахме нужда от кадър, в който куршум пробива мишена. Там ни бе необходим истински боен патрон, но тъй като камерата е насочена към мишената, ние отидохме на стрелбище, позиционирахме камерата, около нея нямаше хора, инструктор я простреля и ние получихме кадъра при спазването на всички мерки за безопасност. Когато се налага камерата да е на близко разстояние от оръжието, с което се стреля, се използват така наречените

щитове

– само с отвор за обектива на камерата, а екипът е зад тези щитове. Задължително се използват очила, антифонни тапи за уши. Преди всякакъв изстрел се предупреждава, че ще има такъв и ако някой има нужда от тапи, ги получава. Неслучайно актьорите, които много стрелят, обикновено са със специални тапи с телесен цвят.

- Чудя се как при американското кино с неговата над 100 години история е възможно да се случи такъв инцидент и се питам какво ли би станало тук, където няма достатъчно опит?

- Проблемът е, че именно в такава среда, в която няма достатъчно натрупан опит, трябва много да се внимава - два пъти повече. Много е важно да няма никаква самонадеяност, защото се случват нелепи инциденти заради неспазване на правилата.