Дали пък не е възможно нашият народ да започне да се радва и да се забавлява живеейки някакси заедно, като хора родени един единствен път на тази земя, с всичките чешити, странници, гении, глупаци, виртуози, разказвачи на притчи, клоуни, самотници, дрипльовци, ежльовци, светци, таланти, бездарници, хитреци, мързеливци, догматици, нежни художници, неуспешни рибари, стари красавици, такива каквито ги има навсякъде по света.

Само малко чувство за хумор и добронамереност към нас и към другите, може би?

Ако можехме да потушим поне черното чувство на завист, което толкова ни принизява като народ?

Ама, на кой ли му е нужна тази проповед?

*От фейсбук