Карам 16-та година като учител и съм вече убеден, че в МОН голяма част от несменяемите в последните 20 години ръководители на дирекции и експерти изпитват някакво странно (да не ползвам по-силна дума, че знам колко са тънкообидни) удоволствие от това да обявяват неучебни дни поради епидемия в 17,00 ч за следващия ден - час, в който възможността за реакция на буквално милионите работещи родители да реагират е равна на нула.

Ако една частна компания си позволява подобна гавра с своите клиенти толкова години, със сигурност ще бъде съдена от мнозина за пропуснати ползи.

Ние, родителите, сме клиентите на тази МОНстърска услуга и плащаме солено за неадекватни национални учебни програми, гарантиращи функционална неграмотност, както и за пълната комуникационна подигравка по всяко време и особено преди всяко спиране на учебния процес.

Мечтая си за Министерство на просвещението, чийто експерти и директори са загрижени за децата и техните родители.

Мечтая за министър, който ще направи всичко възможно да не спре децата от училище.

Засега тази мечта е непосилна.

От фейсбук