- Г-н Хърсев, какъв ръст на цените очаквате?

- Ръководим се от данните на НСИ – на базата на това имаме един умерено инфлационен процес - 4% годишно. В края на тримесечието има най-бърз ръст на цените в сравнение с целия период от началото на кризата и затварянията. Общо взето, имаме основание да мислим, че това е максималната стойност, която ще наблюдаваме като процес на

повишение

на цените

до края на годината. От тази гледна точка може да очакваме намаление, но не и нарастване на темпа на инфлацията до края на 2021 г. Предполагам, че ще завършим с 3-4% ръст на цените, а на онези, които правят прогнози за двуцифрени стойности, мога да им препоръчам консултация при съответен специалист.

- Защо?

- Ако някой е майстор, той може да направи грешка, но тя трябва да е до 10%. Тоест когато мине

майстор зидар

и каже: Този етаж е 3 м, и ако той е 2,70, да, той е майстор. Но ако е 3 м, а той каже, че е 12 м, значи е кръгъл идиот. Майстор не може да сбърка – бърка до 10%. Така че ако инфлацията е 4% и някой каже, че е 4,4% - това е приемливо, другото вече е некадърност и липса на професионален усет.

Отдавна са отменени наказанията за такива пророци - проверете

по времето

на хан Крум

и Омуртаг

какво им се е случвало - налагали са ги с брезови пръчки и процентът на фалшивите прогнози е намалявал драстично. Ако два пъти сгрешиш - 10 тояги, ако три пъти сгрешиш - 20. Болезнено е било да се правиш на пророк.

- Тоест вие очаквате печатането на пари в ЕС да забави темпа си?

- По-голямата ликвидност бе, за да ни предпази от по-голямото зло - дефлацията. Тя е по-разрушителна от инфлационния процес, защото води до несъстоятелност и се отразява на способността на фирмите да се финансират. Намалява стойността на обезпеченията, намалява възможността за кредитирането и инжектира финансова несигурност.

В случая ликвидността бе с цел да се индуцира ръст на цените, който в криза е здравословен, за да не се стигне до имплозия – дефлацията е много по-опасна и централните банки се въздържат от антиинфлационни мерки. Няма такава банка. Проинфлационните мерки се съкращават - това се прави от ЕЦБ, от Федералния резерв и Банк ъв Ингланд – няма антиинфлационни мерки. Тоест те не очакват увеличаване на инфлационния процес, а стихване към по-умерен,

по-бавен

ръст на цените,

който се счита за здравословен за икономиките.

ЕЦБ провежда все още стимулираща ръста на цените политика, тъй като не вижда опасност от инфлация, докато тук всички с предизборен фалцет пищят за крах. Всички помним двуцифрените стойности на инфлацията от по 20-30% годишно и че тогава нищо не се случи. Така че всички тези писъци имат аромат на пари - става дума за някакви милиарди и желанието да получиш тези милиарди поражда всякакви приказки.