НЕУДОБНИ ДУМИ: ЗА ДА ИМА ДОБРИ ДНИ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Почтеността е ценност, която не зависи от партийни, политически и идейни убеждения. Тя е ценност сама по себе си. Разбирам я като божи дар, като семейна дарба. С други думи: или си почтен човек, или си непочтен човек. Ако например си склонен да лъжеш държавата, това означава, че не си почтен, независимо че можеш да проглушиш света, че си Исус, слязъл на земята сред нас, грешните, за да ни спаси или пък ката ден да заставаш пред микрофоните на услужливите към всяка непочтеност медии. Още по-лошо е, ако използваш своята непочтеност като пропуск за влизане в политиката или в държавното управление. Затова и в демократичните държави непочтеността рано или късно се изправя пред съда. У нас все още не е така и затова ни се случват „случки“. Случва се непочтеността да стане президент, министър или депутат.

Само след месец членовете и симпатизантите на тройната коалиция „Демократична България“ ще трябва да решат как да помогнат на България да излезе от кризата, в която не и без тяхна помощ страната се намира. Факт е, че лидерите на тази коалиция позорно се умилкваха около сегашния ни президент - моторът на кризата. Ако се вярва на някои социологически проучвания, те се канят да продължат тази си линия на поведение, ако техният кандидат за президент не достигне до балотаж, което е 100% сигурно според същите социологически данни. Освен че подкрепяха Радев през целия негов мандат, лидерите на „Демократична България“ подкрепяха и назначените от Радев и тотално провалили се в управлението служебни правителства. Пласираха „свои хора“ в тях. Още по-непочтено е заявената от същите лидери готовност за сътрудничество с многократно провалилата се в управлението на страната Българска социалистическа партия. Почтеността няма нищо общо с безпринципността.

Политиката е изкуство на възможното. В нея компромисите са неизбежни. Но главният въпрос е дали те ще се направят в интерес на гражданите и на страната или само ще маркират поредното начесване на нарцистичната лидерска краста.

Днес България е в КРИЗА. В криза е, защото президент е Румен Радев, а изпълнителната власт е назначена от него. В криза е защото няма работещ парламент, който да контролира действията на министрите. Затова и властта все повече се афишира като нагло авторитарна. Действията й водят до задълбочаване на кризата. На тази самозабравила се власт би трябвало да се противопоставят освен десните политици от коалицията ГЕРБ/СДС, но и ляволибералите и зелените им „другари“ от „Демократична България“. Коалицията ГЕРБ/СДС ясно заяви своето противопоставяне на „модела Радев“ и това е причината да запази своята лидерска позиция за предстоящите избори. „Демократична България“ постъпи обратно - остана в орбитата на „модела Радев“ и това е причината да не отбелязва електорален напредък. Тази коалиция продължава да ухажва безконтролна власт и да „дъвче“ последното редовно и успешно правителство на България. Впрочем, когато това правителство с премиер Бойко Борисов управляваше страната КРИЗА НЯМАШЕ. Имаше предвидимост на стопанското развитие, сигурност и стабилност. А и доходите на гражданите растяха, цените на стоките се бяха кротнали, висока инфлация нямаше. Нямаше хаос. Нещо повече. Правителството на Борисов се справи успешно и с най-тежкия период на коронакризата у нас - нейното начало, изненадало целия свят.

Днес, когато ваксини има за всеки български гражданин, провалът в справянето със смъртоносната пандемия на назначените от Радев управляващи е доказателство за тяхната професионална и управленска некадърност, която те се опитват да компенсират с нагло хилене пред медиите и с рашковистки репресии. Връх на нахалството и непочтеността бе назначаването от президента Румен Радев за министър на икономиката на очевиден популист, който по конституция няма право да заема този пост. Нещо повече. Най-вероятно ще се окаже, че това лице е подало и декларация с невярно съдържание, което означава, че е склонно да лъже държавата. Същият сега е и кандидат за депутат. А парадоксалното е, че лидерите на „Демократична България“ се канят да се „сближат“ с този постоянно изкуствено ухилен популист след изборите.

Бившият редовен премиер на страната Борисов бе строг към своите министри. Дори при най-малки съмнения за нередности от тяхна страна той предприемаше адекватни мерки и дори ги отстраняваше. Не може да му се отрече, че владее дарбата да разговаря откровено с гражданите. Кусури, както на всеки друг политик, могат да му се търсят. Но е факт, че дори когато срещу него граждани протестираха той запази самообладание и спокойствие, и нито веднъж не размаха юмрук, както това стори президентът Радев. Но „демократите“ от „Демократична България“ коленичеха пред този юмрук. Недостойно есть!

Социологическите анкети са категорични: победител на предстоящите парламентарни избори ще бъде десноцентристката коалиция ГЕРБ/СДС, при това със сериозно предимство пред следващите я партии. Спрямо „Демократична България“ разликата ще бъде най-малко двойна. ПП ГЕРБ и СДС членуват в дясното политическо семейство на Европа - Европейската народна партия. От трите партии в „Демократична България“ само една - "Демократи за силна България", членува в същото десноцентристко политическо семейство. В този смисъл „Демократична България“ не са „десни“, както някои от лидерите им обичат да послъгват „почтено“, а папагали журналисти да повтарят лъжата - също „почтено“. И основният въпрос на който „Демократична България“ ще трябва да даде отговор след изборите е дали ще се извини за подкрепата си за Радев и неговите служебни кабинети, и ще подаде ли ръка за общо управление на победителите - десноцентристката коалиция ГЕРБ/СДС, или пък ще се гушне с левите от БСП и с новите популистки партии. И в двата случая „Демократична България“ ще се наложи да направи компромис. Но от това кой компромис ще избере ще зависи дали кризата в България ще бъде по-бързо преодоляна. Защото историята обективно припомня, че КРИЗА и БСП у нас са синоними. А популизмът никога не е бил градивен за бъдещето на една държава.

Социолозите предвиждат балотаж на президентските избори между сегашния президент и най-силният опозиционен кандидат - проф. Анастас Герджиков. Как ли ще гласуват на него членовете и симпатизантите на „Демократична България“? От една страна - университетски професор, достоен учен, ректор на най-престижното висше учебно заведение у нас. От другата - прокремълски президент. Впрочем, така характеризират президента Радев редица западни политици, журналисти и евродепутати. Вероятно имат основание. Затова и единственият съвет, който мога да дам на членовете и симпатизантите на „Демократична България“, на основата на политическия опит зад гърба ми, е да подкрепят категорично проф. Герджиков и в никакъв случай да не ходят за гъби в изборния ден. Не бих желал евентуална тяхна подкрепа за Румен Радев да зарадва Москва. Предпочитам да изпратим добра вест в Брюксел.

До парламентарните и президентските избори в България остава един месец. Не е много, не е и малко. Това е достатъчно време за размисъл. Мислете и гласувайте правилно, т.е. в интерес на страната ни. За да има добри дни за България!

От фейсбук