Има хора, които в битката за връщане на почтеността в политиката създават общности, жертвайки споделеното време със семейството.
Такива са и Hristo Ivanov, и Антоанета Цонева, и Ивайло Мирчев.

Има и други, които са на принципа "много вожд, малко индианец". Хем смятат, че са заслужили и можещи да бъдат водачи, хем като кажат "Напред!", никой не ги следва.

Щяхме да извадим голям късмет, ако имахме повече хора като първите и по-малко като вторите.
Ама нямаме.

Затова, понеже нямаме късмет, трябва да се работи с още по-голямо усърдие, че да стане ясно на българските граждани, че българската политика има нужда от повече действие и по-малко лалане/бъбрене/бръщолевене/пустословие.

*От фейсбук!