Разкритията са част от доклад, скандализиращ с извращенията във Франция от 1950 г. насам

За първи път се появява информация за жени, посягали сексуално на момичета

Ужасяващ, бруталeн, повече от тревожен.

Докладът на Независимата комисия за разследване на сексуалните престъпления, извършени от служители на католическата църква във Франция, предизвика земетръс от 9-а степен. Документът от 2500 страници разкрива, че през последните 70 години над 216 хиляди деца и подрастващи са били обект на педофилски посегателства от френски духовни лица. Самите жертви споделят историите си, а доказателствата са в старите полицейски, съдебни и църковни документи.

Колко са задържаните извършители на блудствата?

До момента са установени 3200 души от тях. Разследването показва, че това са предимно свещеници, повечето от които на средна възраст. Любопитен факт от новия доклад е оборването на тезата, че само мъже са посягали на невръстните деца. Оказва се, че сред насилниците е имало и жени, част от духовенството. В записките фигурират имената на монахини, за които се твърди, че са насилвали непълнолетни момичета. Ужасяващо е уточнението, че за тази цел те са използвали дори предмети, сред които било и разпятието.

"Църквата е демонстрирала дълбоко, пълно и дори жестоко безразличие от години, защитавайки себе си, а не жертвите на това, което можем да наречем системно насилие", обяснява ситуацията Жан-Марк Сове, ръководител на комисията, съставила доклада.

По данни на екипа му най-големият процент от жертвите е бил този на момчета между 10 и 13 години. Те представляват 80 % от малтретираните.

Разследващи са категорични, че посегателствата, които са ставали в продължение на години, не са били публично достояние заради заплахите за мълчание. Всички деца са били манипулирани, за да не разказват за случилото се дори пред близките си. При всяко едно от тях е прилагана една и съща тактика - насаждано им е чувството за срам и вина. Убеждавани са, че родителите им, както и църквата, ще се отрекат от тях, ако разберат за ставащото.

Същите емоции е изпитал и Оливие Савиняк - ръководителят на асоциацията за жертвите на нападения от католически свещеници. Самият той е бил сексуално малтретиран от директора на летен католически лагер в Южна Франция през 1993 г., когато е едва на 13-годишна възраст. Утешение за него сега е, че мъжът, от когото е насилван, докато е бил тийнейджър, е признат за виновен от френски съд преди две години. Споменът за посегателствата обаче не може да бъде забравен.

Савиняк разказва, че в началото е възприемал духовника като добър и грижовен човек, на когото имал доверие. Вярвал, че може да разчита на него, и го приемал като свой втори баща.

"Гледах на него като на някого, който нямаше да ми навреди - обяснява мъжът. – Дълго време той създаваше такова впечатление. Явно такава е била тактиката. Никога не съм мислил, че може да ме нарани. Дори да ми причини малка болка, защото знаех, че той е отдаден на Бог, а Бог отрича тези неща. Когато обаче се озовах на леглото му полугол и той ме докосна, разбрах, че нещо не е наред. Бях дете и първоначално не осъзнавах, че се случва нещо неморално. По-късно това нещо ме караше да се погнусявам. За съжаление то продължи години наред и ме увреди за цял живот. Мога да го опиша като гангрена в тялото и психиката ми. Не ми стигат думите и не мога да намеря точните такива, за да ви го пресъздам."

Савиняк допълва, че църквата вече не може да пренебрегне фактите, които буквално взривиха обществото.

"Много лесно и бързо може да се види колко системен е бил тормозът на над 216-те хиляди жертви - казва той пред Ройтерс. – Тези цифри са земетресение, ураган, цунами. Вижте ги само. Това е толкова проклето и отвратително, че никой не може да остане безразличен или да го отрече. Нито католическата църква, нито обществото като цяло. И не трябва да става така, защото това са престъпления срещу невръстни деца. Стотици хиляди съсипани животи. Представяте ли си, че в момента има хора, които живеят със спомена за изнасилванията, но го крият от близките си все още, защото срамът е огромен. Белегът не зараства."

Според Оливие сега отговорът на католическата институция трябва да бъде на нивото на щетите, които са претърпели малтретираните.

"Няма да отговорят на очакванията само с хвърляне на няколко хиляди евро и след това да се правят, че всичко е забравено – сигурен е той. – Няма да минат с номера, че миналото вече е зад гърба ни и не го помним. Ние, жертвите, имаме нужда от подходящо обезщетение до нивото на страданията, които бяха причинени на всеки един от нас, независимо от пол, възраст и националност."

Какви са обезщетенията за нападнатите?

Техният размер се определя в зависимост от бруталността на посегателствата. Знаково например стана делото на Бен Монагъл - бивш студент в Салезианския колеж в Сънбъри. Съдът присъди на вече 48-годишния мъж над 1 милион долара. Това се случи близо 30 години след като той става жертва на изнасилване от страна на католическия свещеник Дейвид Рапсън. Въпреки огромната сума Бен е категоричен, че нищо не може да компенсира вредата, която духовникът му е причинил.

Той споделя, че вследствие на нападенията животът му е бил провален. Започнал е да злоупотребява с наркотици, имал е и психически проблеми. Случилото му се е отразило и на доста по-късен етап. Той извършвал престъпления и се отчуждавал от четирите си деца с всеки изминал ден. Причината – споменът за изнасилванията го преследвал навсякъде като зловеща сянка.

"Предполагам, че трябва да затворя тази врата веднъж завинаги, но въпросът е доколко ще мога да го направя – опасява се Монагъл. - Парите за съжаление няма да помогнат или да заличат всички глупости, които съм направил, и нещата, на които съм подлагал другите около себе си. Извърших действия, които ги нараниха. Не мога да върна времето. Всичко се дължи на белезите ми от дете, които ми ги причини свещеникът."

Според адвоката на Бен сега той ще получи 1 012 435 долара. Голяма част от тях ще бъдат инвестирани в настаняването му в специализирана болница и по-нататъшното му лечение.

Юристът обяснява, че сумата може да бъде приемлива, но никога няма да бъде достатъчна, за да компенсира

блудствата, започнали през 1990

г. Тогава Бен бил на 10 години, а родителите му така и не разбрали за ставащото със сина им, защото той решил да не го споделя с тях. Скрил ужасяващата тайна, тъй като изпитвал вина и страх, че ще му се карат.

Днес вече възрастният мъж си спомня ясно издевателствата.

"Духовникът ме бутна върху бюрото си, а след това ми върза ръцете с помощта на въже за халат с пискюли в края, с който свещениците завързваха дрехата около кръста си. - споделя той историята си. - През цялото време плачех. Дейвид Рапсън ми каза да замълча. Садистичното изнасилване сякаш продължи един час. Виках от болка. Той ми запуши устата. Всичко, за което можех да мисля, бяха мама и татко. Исках да се прибера. Месец по-късно се нуждаех от спешна операция. Тя ми остави 15 шева и 8 скоби."

Бен напуска католическия колеж чак след десетата година. И веднага след това бяга от държавата, без да даде никакво обяснение на семейството си. Още ненавършил пълнолетие, той прави поредица от въоръжени грабежи. Взема и метамфетамин. Така прекарва следващите 30 години от живота си.

Оказва се обаче, че съдбата му в църковното училище са последвали и други деца. Сред момчетата там имало не една жертва на нагона на духовника. Те също криели ставащото зад стените на сградата, за да не ги изгонят.

Какво се случва с насилника?

През 2015 г. Рапсън все пак е арестуван и пратен зад решетките. По време на процеса срещу него става ясно, че той е нападал и други малчугани, които дори замерял със запалени цигари. Част от жертвите му вече са свидетелствали, но други са предпочели да замълчат и да не разкрият подробности от посегателствата.

Според властите за неправомерното поведение на Рапсън спрямо ученици през 1987 и 1989 г. е имало не едно оплакване. Подавани са и сигнали за сексуално насилие, от което последвало отстраняването му като заместник-директор на колежа, в който преподава, с цел да бъде прекъснат контактът му със студентите. Това обаче не означавало, че е уволнен.

"Неуспехът на ръководството да го отстрани, когато стана ясно, че е сексуален хищник, е катастрофален за децата и едно от най-грубите пренебрежения към безопасността на жертвите му - казва адвокатът на Бен. - Малтретирането на клиента ми като уязвим 16-годишен ученик е съсипало живота му и е опустошило родителите му. Сега размерът на обезщетението ще доведе до това, че други оцелели ще получат по-големи компенсации и ще се мотивират да разкажат за случилото се с тях. Предишните съдебни присъди за общо обезщетение за психически увреждания бяха в диапазона от 300 000 до 400 000 долара. Поне от тази гледна точка имаме напредък. Това е стъпка напред, а Рапсън заслужава да плати петорно повече."

И до днес за свещеника се носят ужасяващи легенди. Той е определен като "безмилостен сексуален хищник" дори от съдията от окръжния съд Джеймс Париш.

"Това духовно лице е проявило жестокост и насилие, граничещо със садизъм - описва го Париш. – Не мога дори да си обясня как едно човешко същество може да причини толкова много болка на друго невинно същество. Дано жертвите му сега да са добре. Те заслужават добър живот."

Каква е съдбата на малтретирания Бен Монагъл?

Той вече прави планове за бъдещето си. Освен лечението, на което му предстои да се подложи, мъжът мисли да се премести "на север".

"Бих искал да купя 20 или 30 декара с къща и просто да съм далеч от всичко и всички - казва Монагъл. – Трябва ми ново начало. Трябва да изчистя мислите си и да приема съдбата си. Това, което ми се е случило, е факт и аз не мога да го променя. В никакъв случай не искам да се повтаря на друго дете. Достатъчно много хора сме изстрадали, за да има още от тази мъка. Нека тези издевателства да спрат дотук. Статистиката, публикувана в доклада на Независимата комисия за разследване на сексуалните престъпления, извършени във френската католическа църква, не беше подмината с безразличие и от страна на папа Франциск.

"Срамувам се от неспособността на институцията да се справи със случаите на посегателства срещу деца във Франция - каза той на седмичната си аудиенция. - Църквата следва да бъде безопасен дом за всички. Искам да кажа на пострадалите, че съм натъжен от травмата, която им е била причинена. Искам да изразя също срама си, моят личен, както и на всички ни, от това, че Църквата твърде дълго е била неспособна да ги постави в центъра на грижите си и да обърне внимание на жертвите. Ако имаше навременна намеса, това можеше да бъде спряно още в самото начало."