За първи път от 30 години двама футболисти се изправят един срещу друг в президентска надпревара

В програмата за средното образование в раздела “Руска класическа литература” преди години бяха включени два романа от руския писател Иван Сергеевич Тургенев - “Бащи и деца” и “В навечерието”.

По някакъв особен начин именно тези две произведения на класика определят същността на предстоящия на 12 октомври извънреден конгрес на БФС.

От една страна главният сблъсък за поста президент на футболния съюз - без да подценяваме останалите четирима кандидати, е между символа на поколението на четвъртите в света от САЩ 1994 Борислав Михайлов, който тогава беше капитан, и друг капитан, но на генерация, класирала националния отбор за последен път на голямо първенство (Евро 2004) - Димитър Бербатов.

От друга страна, обаче, кръстената според популярното клише българска футболна общественост се чувства

от доста време

“в навечерието”

на някакви промени,

които да форсират развитието на този спорт у нас. Защото нещата там хич не са розови.

За последно националният отбор се е класирал на голямо първенство през спомената 2004 г. (европейското в Португалия), стадионите като цяло за нищо не стават, а и детско-юношеският футбол е критикуван от всички посоки.

От доста време в българския футбол се наблюдава класическата революционна ситуация според определението на Ленин - върховете не могат да управляват поновому, а низините не искат да бъдат управлявани постарому. И това логично се превъплъти в извънреден конгрес на Българския футболен съюз.

Честно казано, извънредността на конгреса е чисто символична. Следващият редовен конгрес трябваше да е най-късно до месец март догодина, а дотогава няма кой знае какво да бъде свършено. Но все пак екипът на Димитър Бербатов категорично държеше висшият форум на футбола ни да бъде извънреден, като очевидно смята, че по този начин

взема някаква

морална преднина

спрямо опонентите си

Всъщност за първи път от цели 30 г. един срещу друг в битка за главния пост в българския футбол ще застанат двама бивши футболисти, че дори и национали. През юни 1991 г. претенденти за поста са Димитър Ларгов, който в крайна сметка печели, и Илия Чалев, останал последен. Сега обаче нещата са по-сериозни и двамата основни претенденти представляват по техните думи основната маса от клубовете у нас. Останалите претенденти за президентския стол - Христо Порточанов, Ивайло Дражев, Христо Христов и Георги Захариев, едва ли могат да имат мераци за повече от 10% от гласовете, взети заедно.

Аналогиите с романа на Тургенев “Бащи и деца” се проследяват отчетливо в програмите и изявленията на двамата основни кандидати.

Боби Михайлов залага на направеното от него и екипа му (всъщност по-точно от екипите му) през последните почти 17 години, докато Димитър Бербатов смята, че това управление трябва да си тръгне, а на негово място да бъде създадена съвсем нова система на управление на футбола.

Основният коз на капитана на четвъртите в света е

изградената на голо

поле база на националните

отбори в “Бояна”

Факт е, че преди това всички държавни гарнитури се скитаха немили, клети, недраги по разни държавни резиденции, клубни бази, спа хотели и други подобни дестинации, докато вече всичко е централизирано. Не може да се отрече, че след грандиозния гаф с Иван Славков-Батето и нарочването му, че е искал пари като член на МОК за лобиране на определени кандидатури за домакинство, Михайлов успя да възстанови имиджа на българския футбол поне в европейски мащаб с двата си мандата в изпълкома на УЕФА и масовото настъпление на немалко българи в различните комисии на европейската футболна асоциация.

Освен това за първи път от много години България беше домакин на голям футболен форум - европейското за юноши до 17 години, което, общо взето, беше отчетено като успешно от УЕФА откъм организация на домакините.

е може да се отрече и че самата оставка на Михайлов през октомври 2019 г. беше подадена под политически натиск. Първо, месец по-рано в Лондон имаше съмнения за расистки изцепки от български фенове. Но на мача в София пак срещу островитяните вече ясно се видя как група зрители в качулки и с маски (това преди пандемията) скандираха дискриминационни лозунги, показваха обидни жестове и си тръгнаха, след като си свършиха работата. В резултат

цяла Европа заклейми

българите като расисти,

а тогавашният премиер Бойко Борисов поиска и получи оставката на шефа на БФС след декларацията на спортния министър Красен Кралев, че неговата администрация няма да работи с този президент на футбола. И до днес Михайлов вярва, че това е било постановка с цел той да бъде изваден от управлението на футбола, а неговото място да бъде заето от хора, близки до определени кръгове.

От друга страна обаче, са негативите на управлението на Борисов и Ко - националният отбор не се е класирал на голямо първенство, откакто четвъртите в света поеха властта в българския футбол, все още няма нито един построен нов и модерен стадион, а в големите клубни първенства на Европа българските футболисти са по-скоро екзотика.

Голямата болка на двата т.нар. гранда - ЦСКА и “Левски”, е, че вече 13 години те гледат връчването на титлата по телевизията. А не бива да се забравя, че “червените” и “сините” привърженици образуват основната маса от футболната публика в България. Това означава, че априори

настоящото управление

на БФС няма как

да се ползва със симпатии

сред тях, особено след като “Лудогорец” стана 10 пъти поред шампион.

В същото време Димитър Бербатов и екипът му, включващ съотборниците му в националния отбор Стилиян Петров и Мартин Петров, натискат главно по линията на отричането. Също като политпротестите миналото лято, и Бербатов акцентира главно върху това, срещу което е, а не върху това, което смята да направи в бъдеще. Така и не стана ясно каква точно е конкретната визия на рекордьора по голове в националния отбор за управление на българския футбол, който ще финансира програмата му, как точно смята да дисциплинира финансовото управление, как ще уреди строежа на нови стадиони, както и много други неща.

Да не говорим, че със сигурност на самия конгрес мнозина ще му напомнят, че той все пак се отказа от националния отбор. В отговор Бербатов натърти, че не се е отказал, а се е оттеглил, а това оттегляне е свързано с начина на управление на футбола у нас.