“Лекарството” срещу инфлация не може да се приложи - ще предизвика рецесия

Чака ни не Виденова зима, а Лагардова

- Г-н Панчев, каква е прогнозата ви за инфлацията у нас и в ЕС?

- Прогнозата за 2021 г. за България е, че Индексът на потребителските цени ще е 4,5 - максимум 5%. Разбира се, той подценява реалния размер на инфлацията, защото

обезценката

при стоките, които потребяваме всеки ден, е двойно по-голяма. Инфлацията в еврозоната ще се движи около 4-4,5% до края на годината.

- Каква е реалната инфлация?

- За България в момента върви към 7%, а до края на годината ще се приближи към 9 на сто. Имаше европейска препоръка имотите да се включат с по-голямо тегло.

Факт е, че ние си внасяме голяма част от инфлацията от еврозоната. Какво ще стане през 2022 г., зависи от решенията, които ще вземе ЕЦБ през декември. Тогава се очаква тя да намали пандемичната програма или да я спре. Но ако се вземе решение мерките и стимулите да продължат, очаквам да надминем 5-те процента. Разбира се, ако те бъдат ограничени, ще наблюдаваме укротяване на Индекса на потребителските цени. Ясно е, че ако печатането на пари продължи, ще сме свидетели на по-висока инфлация.

- Излязоха данни, че през последната година в САЩ паричното предлагане расте с по 10-ина процента на годишна база?

- В ЕС и САЩ се създава нова парична маса, която през 2020 г. бележи скок с 15% в ЕС и с 25% в САЩ. Дали петте основни централни банки в света ще продължат с тази разпусната парична политика,

като намалят пандемичните програми

и повишат лихвите, зависи само от тях. Когато видим как реагират и в каква посока, ще знаем накъде ще поеме и инфлацията.

- Какви са основните причини?

- Има големи макропроцеси, които през последните 20 г. натискаха инфлацията надолу, но сега се обръщат и я тласкат нагоре. Пример е Китай - там трудът поскъпна, страната, вместо да изнася суровини, започна да внася.

От друга страна, продължават търговските войни, които бяха започнати при Тръмп - сега вървят и при Байдън. Освен това международната търговия намаля, говори се за

налагане на въглеродни мита,

планирани от ЕС, които неминуещо ще повишат някои цени. Към това се прибавя още един ефект - през последните 30-ина години много страни от Азия и Източна Европа привличаха с евтина работна ръка. Тя изведнъж намаля и

опциите за аутсорсинг

с прехвърляне на производства в чужбина се изчерпаха. Вече дори сме свидетели на обратната тенденция да се завръщат производства в Европа - примерно прекурсорите за лекарства, които в момента се правят в Китай и Индия. Сред обсъжданите страни дори е и България. Да не забравяме и

големия проблем с чиповете

От друга страна - продължаващата задлъжнялост на страните в еврозоната. Ако там лихвите се повишат, не знам дали няма да сме свидетели на фалита на Италия, Гърция, на някои банки от периферията на еврозоната. Затова може би ЕЦБ ще продължи да поддържа част от програмите за печатане на пари.

Икономистът Джон Кохрейн наскоро отбеляза, че в миналото централните банки при инфлация винаги са реагирали с повишение на лихвите, за да укротят ръста на цените.

Проблемът сега е, че еврозоната и САЩ имат огромни дългове и

ако вдигнат лихвите,

обслужването на тези заеми ще стане невъзможно. Опасенията са, че така ще предизвикат още по-тежка рецесия.

Затова отговорни фактори обясняват, че сегашната инфлация не е толкова страшна, а истината е, че те не могат да приложат стандартното "лекарство" срещу инфлация.

- На Италия и Гърция винаги им се разминава.

- Те бяха субсидирани, за да вземат заеми, натрупали са дългове и за да ги покрият, трябва да вдигнат данъците, да орежат основни социални плащания.

Все неща, които

нито един

политик няма

да си позволи

да направи.

Затова продължават със заеми и бутат топката напред.

Ако си спомняте, пандемичната програма през 2020 г. бе стартирана заради Италия.

- Мисля, че пак ще им се размине фалитът, защото за Германия най-важното е общият пазар, който е защитен от силна конкуренция и където може да продава огромната си продукция.

- Така е, за Германия той е най-важен. В името на тази цел еврозоната трябва да бъде запазена.

- Защо цените на енергоносителите в цял свят галопират напред, а в САЩ повишението е минимално?

- Защото там имат свой добив, имат шистов газ. В ЕС цените зависят предимно от вноса. Зелената сделка натиска цените допълнително нагоре.

Европа няма добив

Към всички тези проблеми в България се добавят и нашите дисбаланси в енергетиката.

От тази гледна точка не очаквам Виденова зима, а Лагардова зима, защото председателят на ЕЦБ Кристин Лагард с решенията си провокира високата инфлация.

- Каква бе причината за поскъпването на цените на суровините?

- Първата бе паричната политика, втората - намаленото предлагане на стоки и услуги заради пандемията.

Срещу него се изсипаха 15-25% повече пари, които стимулираха търсенето и това доведе до скок в цените на всичко.

В началото на годината

имаше рекорд при цените на храните

според Индекса FAO - принципът е, че винаги когато създадеш нови пари, те намират сфера, в която да избутат цените нагоре. Затова първо скочиха храните, след тях обработената дървесина и след това скокът при енергоносителите, като през цялото време имаше проблеми с транспорта.