46 е като When I’m sixty-four, ама почти. Косата, така и така, я няма отдавна.

Та 46 е някак тривиална средна възраст. На 40 си викаш - “Я, мога да се кандидатирам за Президент”. На 42 се сещаш, че някога си чел Дъглас Адамс и помниш почти само едно нещо. На 45 отбелязваш, че не стигат. А сега може просто за разнообразие или като знак на помъдряване, да снимаш чаша вино вместо халба бира.

Но да минем на по-важното: Благодаря от цялото си сърце на всички, които се сетиха за мен вчера, нощес, че и днес сутринта. Много сте мили и много ви обичам. Второто най-често срещано пожелание беше да “продължавам все така”. Не знам колко е разумно, но е лесно изпълнимо, поне докато ми се сбъдва първото - да съм здрав…

От фейсбук