Христо Алексиев с 5 сценария за извеждане на кораба

Експерт: Ако не бъде направено скоро, има сериозен риск за дънните екосистеми и популациите на безгръбначни и риби

Водната проба: Азотамониевият показател е 4 пъти над нормата

Министърът на транспорта Христо Алексиев уволни в сряда шефа на Изпълнителната агенция “Морска администрация” капитан далечно плаване Живко Петров. Това решение, което прогнозира известният български водолаз Михаил Заимов, бе оповестено вчера следобед.

На мястото на Петров министърът е назначил капитан Венцислав Иванов, който вече е бил шеф на администрацията. Уволнението е заради серия неадекватни действия около заседналия на Камен бряг турски кораб “Вера Су” и заради смяна на одобрена технология за разтоварване, при която част от товара се изсипа в морето.

Алексиев заяви, че вече години наред няма процедури как да се действа при подобни ситуации, няма и техника.

Министърът отрече да има закъснение при реакцията на служебното правителство. “Не сме пиратска държава, че в момента, в който заседне кораб, да отидем на абордаж и да го превземем”, реагира той. Изчакало се корабособственикът да направи план как да се справи, но след като се е видяло, че това не става, в неделя министърът е издал заповед за задържането на кораба.

Той видя саботаж

в сигналите

до Брюксел,
че се замърсявало морето, което не било вярно. “Докато съм министър, няма да позволя саботаж, без значение дали е заради предизборна кампания, политически, лобистки или търговски интереси”, заяви той и допусна саботаж и от страна на администрацията.

Имал съмнения в търговски и лобистки намеси, но нямал достатъчно факти. Като ги получи, ще ги представи.

В момента се работи по пет сценария за безопасното извеждане на кораба. Установен е контакт с три международни компании за спасяване, които работят по план как да се изведе плавателният съд.

Разработва се вариант товарът да бъде напълнен в големи торби от тон и половина и

с хеликоптери

да бъдат изнесени

от кораба,
но зависело от времето - от вълнението на морето и вятъра.

Обсъжда се вариант, който беше опитван и досега - с кран, но всяка технология трябва да бъде съгласувана с екоминистерството.

Имало възможности да се използват машини за зърно, проучва се, но като че това не е най-удачният начин, каза Алексиев.

След като бъдат готови плановете, ще трябва да се избере един, който е да опазва околната среда и хората, да е най-бърз и все пак да е финансово поносим, тъй като парите ще бъдат предявени на корабособственика.  

Идеята за поставяне на котви на ВМС, с които да се укрепи корабът, също не се осъществи заради лошото време и вълнение, достигащо до 3-4 бала.

Как са се

развили

събитията, преди

корабът да

заседне?
Алексиев заяви, че толкова много неспазени и неназначени процедури имало, че щяло да отнеме един час да ги изброи. Три часа е нямало комуникация с екипажа на кораба. “Нормално е един катер да отиде да ги спре”, смята Алексиев и му е странно защо не е направено.

От момента, в който плавателният съд се е отклонил, до засядането му са минали 20 минути. Компетентните институции трябвало да вземат проби и от хората в екипажа, каза още Алексиев. За да се установят всички пропуски, той ще назначи одит по целия случай.

“Вера Су” остава

на “задънена

улица”
“Корабът е една картина на безхаберието в продължение на десетилетия по отношение на морското спасяване. Докато бяха заети да приватизират флот, да концесионират пристанища, да драгират за стотици милиони с неясни договори и неясен резултат, ето това, е което виждаме в момента”, коментира и президентът Румен Радев пред журналисти.

Какви ще са екологичните последствия от драмата с “Вера Су”? Те са описани подробно в становището на д-р Димитър Беров от Лабораторията по Морска екология, ИБЕИ-БАН.

“Лабораторните анализи на водни проби, взети от водолаза Найден Недев в близост до носа на заседналия кораб на 25 септември, потвърждават наличието на замърсяване с азотни съединения...

Наблюдаваното на 27.09.2021 г. разсипване на урея в морето при спасителното разтоварване със сигурност е допринесло за допълнителното замърсяване...

Освобождаването на наличните на борда на кораба количества азот в морската среда ще е еквивалентът на заустването на отпадните води на повечето населени места по Черноморското ни крайбрежие в една точка в района на Яйлата. Ефектите от такова замърсяване ще зависят и от скоростта от освобождаване на товара – постепенно изтичане в рамките на няколко седмици/месеца, или еднократно освобождаване след нарушаване целостта на корабния корпус...

В случай че авариралият кораб и товарът му не бъдат изведени скоро от зоната, е много вероятно в района на Яйлата в непосредствена близост до кораба да има сериозен риск от увреда и унищожение на дънните крайбрежни екосистеми, популациите на безгръбначни и риби. В по-обширна зона около района на аварията може да се очаква влошаване на качеството на морската вода вследствие от стимулиране на развитие на фитопланктона (“цъфтежи”).

Тази зона би се формирала по посока на основните течения в района, които варират според метеорологичните условия през съотвените периоди на годината - в посока към нос Калиакра и северната част на Варненски залив или в посока към нос Шабла.

Последствията върху биоразнообразието и екологичното състояние в района на Яйлата и нос Калиакра

ще бъдат

дълготрайни

и необратими
и за съжаление, добре описани и изследвани в други части на Черно море в миналото.

Единственият начин да бъде избегнато това развитие на събитията е разтоварването на товара на заседналия в крайбрежието кораб или неговото извличане от района и транспортирането му в пристанище, преди нарушаването на целостта на корпуса на кораба да предизвика катастрофичното освобождаване на целия му товар в морската вода”, пише д-р Беров.

Михаил Заимов: Трябва да имаме държавен ресурс за морско спасяване, както преди 30 г.

България трябва да поддържа собствени възможности и ресурс за морско спасяване, така както преди 30 години, защото ние сме морска държава и имаме отговорност за 40 хил. кв. км морска площ, каза Михаил Заимов.

Навремето съществуваха многофункционален спасителен кораб “Перун”, както и нефтосъбирача “Русалка”, днес имаме само един Аварийно спасителен отряд към “Морска администрация”, но това е проформа, ресурсът е нулев и отговорността за това е на политиците през последните 30 години, коментира още Заимов.  

“Ако такъв инцидент се беше случил някъде в Гърция, корабът отдавна щеше вече да е на голямо пристанище. Има протоколи за действие в такива случаи - големи надуваеми възглавници се поставят около корпуса, задрайват се отворите, пускат се мощни помпи, качва се багер на него и се разтоварва на шлеп. Всичко това го имаше преди в България и действаше.

Вместо да викаме чужд ресурс, за който трябва да се плати, ние трябваше да поддържаме такъв ресурс у нас, защото всяка година има такива инциденти. В момента обаче нашите възможности като държава са сведени до нула. Трябва да имаме поне зам.-министър, който да е морски човек и да има представа от морско спасяване, който да отстоява пред ресорния си министър и министъра на финансите отпускането на средства за спасителен морски отряд, съоръжения за нефтен разлив, термални камери, хеликоптери и т.н.”, коментира Заимов.

Според него има голяма опасност корабът, заседнал край Яйлатая да се разбие, да се преобърне или да се пречупи на две. Тогава всичко, което пренася, ще изтече в морето и съответно всичко живо там ще умре. Мащабът на щетите може да бъде огромен, предупреди Михаил Заимов.