Има разделение на властите, но не надмощие на една над друга, посочват съдиите в решението си

Парламентът не може да спира правомощията на правителство, дори то да е в оставка. Това реши Конституционният съд (КС) във вторник по казуса с мораториума, който 45-ото народно събрание наложи на 22 април т.г за решения на кабинета на ГЕРБ. Този парламент така и не успя да състави правителство, както и следващия, но наложи забрана за определени действия на изпълнителната власт до избиране на служебен кабинет. Така бяха стопирани назначения в администрацията, болници, държавни фирми, контролни и регулаторни органи, концесии и много други, които зависят от решенията на изпълнителната власт.

За мораториума гласуваха 151 депутати от ИТН, БСП, “Изправи се! Мутри вън!” и ДБ. ГЕРБ-СДС не участваха и сезираха КС.

С решението си магистратите на практика предупреждават следващи парламенти, попаднали в подобен казус, че не могат да влияят на работата на останалите власти - изпълнителна и съдебна, както и на правомощията на президента. Решението на парламента обаче не е обявено за противоконституционно, защото действието му е преустановено с акта за назначаване на първото служебно правителство начело със Стефан Янев.

Въпреки това КС подробно обяснява на депутатите, че има разделение на властите, които трябва да си сътрудничат за “умерено управление”, за да гарантират гражданската свобода.

“Конституционното устройство трябва да бъде изградено така, че да не се допусне злоупотреба с власт в съответствие с формулата “една власт да възпира друга”, пише в решението. Според него НС има компетентност, която обаче не му позволява да се меси във всички аспекти на управлението. Напомнят, че депутатите имат право на парламентарен контрол над изпълнителната власт и превишаването му ще предизвика смущение в конституционно закрепената формула, по която функционира държавата. 

“Парламентът трябва да търси решения за прозрачно управление, а не инцидентно и с политическа целесъобразност да ограничава предвидени в конституцията правомощия на висши органи на държавата”, пише още в решението по повод мораториума. Тезата за водещата роля на Народното събрание, което се обезличило в последните 10 г., и за второстепенната на изпълнителната власт е на ИТН, ИБГНИ и ДБ. Конституционният съд обаче внася пояснение, че това не е точно така: “Трите власти се намират в равнопоставено положение пред нормите на конституцията и законите. Правото не предоставя привилегирован режим на нито една власт за сметка на друга. В този смисъл надмощие в конституционно отношение не може да има нито една от тях”.

Според решението във формулата за разделението на властите парламентът няма привилегия спрямо другите, независимо че се избира пряко от народа. Посочва се, че правителството е отговорно пред парламента, но не му е подчинено за вземане на важни държавни решения. Съдиите напомнят на политиците, че изпълнителната власт е също толкова независима и самостоятелна, колкото и законодателната.

С решението си КС посочва, че правителство с изтекъл мандат, както беше с кабинета на ГЕРБ заради невъзможност на НС да излъчи нов е със същите правомощия, както и редовно. За разлика от служебните правителства, които се съставят в краен случай.

“Правителството в оставка” е постоянен елемент на държавното управление. Парламентарно решение, с което се парализира част от дейността му, е пряко отрицание на изискването за непрекъсваемост, върху което е изградено функционирането на изпълнителната власт и според което в нито един момент управлението на държавата не може и не бива да се блокира”, пишат съдиите.

За да вземат решението си, конституционните съдии са поискали становища от много юристи, сред които и проф. Янаки Стоилов, но са получили само от проф. Димитър Радев, Висшия съдебен съвет и главния прокурор.