Кризата с чиповете блокира автоиндустрията, производството на смартфони, таблети, компютри, камери и почти всички стоки за бита

Една от най-абсурдните шеги на Тодор Живков: "Тази година завод за полупроводници, догодина за цели проводници", по невероятен начин се сбъдва. През 2021 г. дефицитът на чипове ще е огромен, а догодина дори леко да се увеличи производството, то пак няма да е достатъчно, за да задоволи нарастващото търсене.

Продажбите на нови автомобили в Европа са в точката на замръзване заради липсата на чипове. Те са толкова ниски, че дори при най-свирепите локдауни бяха по-високи.

Регистрациите на нови автомобили са се сринали с 19% през август и с 24% през юли спрямо миналата година, констатират от Асоциацията на автомобилните производители в Европа. В България ситуацията е по-различна, защото тук пазарът е с миниатюрни мащаби. Според асоциацията през август продажбите у нас са се повишили с 0,7%.

И ако тук пазарът е изкривен поради мащабите си, в Европа ситуацията е доста по-драматична. Там в момента за нова кола се чака както навремето при социализма у нас. В ЕС продажбите на най-големите автопроизводители през август паднаха драматично – с 14% при VW Group, с 29% при Stellantis, с 23% при Renault. Още по-зле е ситуацията при "Мерцедес", където търговията се срина с 38%, а при БМВ с 18%. "Форд" намалява сглобяването на нови автомобили в американските си заводи в Диърборн и Канзас, както и в канадското си поделение в Оуквил.

Фабриката на "Волво" в Швеция ще затвори, след като стана ясно, че през юли продажбите са едва 57 хил. коли, което е с 9% по-малко от същия месец на предходната година. Оттам обявиха, че причините са няколко – пандемията, намалелите продажби и глобалният недостиг на компоненти за електрониката.

"Фолксваген" също

очакват предизвикателства

до края на годината заради дефицита на чипове.

И "Тойота" не е пощадена - тези дни от концерна обявиха, че ще съкратят производството в световен мащаб с 40% заради недостига на части в Азия във връзка с пандемията и липсата на полупроводници. Компанията официално обяви, че през септември ще намали производството си почти наполовина - от 900 на 500 хил. автомобили.

От "Шкода" съобщиха, че ще затворят два от заводите в Чехия за една седмица между 27 септември и 3 октомври, което ще забави доставките.

Но автоиндустрията съвсем не е единственият потърпевш и “всемогъщата ръка” на пазара невинаги може да се справи с подобни заплетени ситуации. Производството на хиляди продукти, използващи чипове, като мобилни телефони, таблети, компютри, игри, камери, игрови конзоли, смартчасовници, домакинска техника и др. е пред сериозно изпитание. Причините са няколко. Първата е, че секторът все по-трудно задоволява нарастващото търсене от 2014 г. насам. Електрониката се развива с бързи темпове

и почти всички продукти в бита вече зависят от чиповете. Някои са с по-старото поколение полупроводници, но високотехнологичните и иновативни компании в битката за клиенти изискват все по-нови и модерни чипове.

Анализатори предупреждават от години, че ще се стигне до момент на неминуем дефицит, и още в началото на 2020 г. те се оказаха прави. Планираният недостиг съвпадна по фатален начин с първите огнища на коронавируса в Китай. Тогава затвориха фабриките в страната, в Тайван и Южна Корея. Мерките тъкмо са поразхлабиха и в САЩ, предусетили накъде отиват нещата, забраниха да се продават чипове на една от най-бързоразвиващите се китайски компании Huawei. Естествено, оттам веднага се обърнаха с поръчки към азиатските доставчици, но не бяха единствените. Концерни като Apple, Samsung и Xiaomi също усетиха кризата и навреме си осигуриха достатъчно запаси и регулярни доставки на чипове, а закъснелите бяха обречени на всички неудобства, свързани с дефицита, на който сме свидетели в момента.

Втората причина се оказаха особеностите на пандемията. Още при първия локдаун, когато милиони хора започнаха да работят от вкъщи, покупките на компютри, таблети, смартфони, камери скочиха главоломно. Милиони компании минаха в онлайн режим, огромните им екипи, пръснати по цял свят трябваше да работят в стабилна и надеждна интернет среда. Тези все по-високи стандарти в дигиталната икономика

ускориха масовото навлизане на 5G,

придружено от нарастващи изисквания към все по-нови и модерни чипове във все по-големи количества. Причината е, че хората масово се преориентираха към 5G и започнаха с ускорени темпове да подменят телефоните и оборудването си, за да се възползват от бързината и удобствата на тази технология. Стигна се дотам, че производителите на игровите конзоли PS5 официално заявиха, че не могат да задоволят търсенето, а от Apple предупредиха, че глобалният недостиг в един момент може да се отрази дори на тях и на техните продажби.

По-малките компании, които не са се запасили навреме с чипове, са в най-неприятната ситуация, защото през следващите 12 месеца те едва ли ще могат да изпълнят и малка част от поръчките на клиентите си. От тази гледна точка ще е истински късмет, ако кризата не предизвика трусове и фалити в някои сектори.

Третата причина са форсмажорните събития, които усложниха още повече и без това сложната ситуация - бурите в Тексас доведоха до затваряне на няколко фабрики за чипове, а

пожар извади

от строя завода

за Япония

Производителите реагираха на повишеното търсене с вдигане на цените. Един от мотивите е, че се е повишил неколкократно транспортът между Азия и Европа за контейнер.

Друга причина за дефицита е, че производителите на чипове прекалено късно реагираха и едва сега решиха да изграждат нови мощности. "Интел" обяви намерението си да строи завод в Европа на стойност около 95 млрд. долара. Той на първо време ще задоволи търсенето на автомобилни чипове, за които изискванията са все по-високи. От концерна увериха, че увеличават капацитета на базите в Аризона и Ню Мексико, където

ще инвестират

23,5 млрд. долара

От поделението на "Самсунг" за чипове също увериха, че планират да увеличат производството, същата заявка направи и най-голямата компания в Тайван за производство на чипове – Taiwan Semiconductor. Независимо от това резултат от новите мощности едва ли ще има преди края на идната година. Така въпреки очевидната криза и огромното желание за печалби този път пазарът се провали.

Причините за това са няколко. Проблемът е, че не всеки може да прави чипове. Ако при повечето бизнеси важи правилото, че като се наемат най-добрите в дадена област, от това задължително ще произлезе чудесен проект, тук не важи. Това е високоспециализирана дейност, съчетаваща висш пилотаж в няколко науки – търсене на все по-ефективни нови материали, физика, химия, електроника и инженеринг. Освен това много трудно се намира добре обучена работна ръка, защото тя моментално е привличана от други конкуренти в този бранш. Не на последно място, инвестициите в тази индустрия са колосални и са бариера пред по-дребните играчи.

За целия този нерешим пъзел допринесе и Китай. През 2020 г., когато избухна пандемията и цял свят бе като парализиран, Поднебесната империя се презапаси с чипове за около 350 млрд. долара, предусещайки кризата. За Китай полупроводниците са стратегически ресурс от първостепенна важност. Само за справка, Пекин тогава направи запаси от петрол за 6 месеца на изключително ниски цени, но сумата бе много по-малка от тази, с която купи чипове. Мнозина се питат защо Китай реагира така, а обяснението е забраната американски компании да продават чипове на Huawei, с което поставиха компанията в изключително трудна ситуация.

Неслучайно вицепремиерът Лиу заяви, че за нацията иновациите не са въпрос на растеж, а въпрос на оцеляване. Китайските производители на чипове вече са инвестирали над 10 млрд. за разширяване на производствата, но пазарът изисква

ново, по-модерно поколение

полупроводници и именно с тази задача китайските компании не могат да се справят.

До момента държавата предостави над 53 млрд. долара, за да се разработят подходящи производства, но засега без особен успех. Привлечени от стимулите, само за пет месеца се появиха над 15 хил. компании с амбицията да си пробват силите и да произведат чипове. Поразителното бе, че някои от тях допреди това се бяха занимавали с риба и рибни продукти. Мнозина очакваха китайското технологично чудо отново да засрами света, но този път изглежда неуспехът бе почти предизвестен, макар че ентусиазмът никога не трябва да се подценява.

На този етап надеждите в Китай бяха попарени, след като един от проектите, на които най-много се разчиташе, след като държавата инвестира 20 млрд. долара, се провали със страшна сила. В момента всички обвиняват компанията от Ухан Hongxin Semiconductor Manufacturing Co за колосалната сума, хвърлена на вятъра.

Причината Китай да не успява да се справи е, че при чиповете има прекалено много параметри и технологии, които трябва да се съобразят и

да работят в синхрон – сложна дейност,

която не е за всеки.

Дали Поднебесната империя ще реши тази задача, или не, в момента няма особено значение, защото кризата ще продължи и през следващата година, категорични са анализатори.

Други обвиняват "Интел" за фаталното й забавяне да увеличи капацитета. От друга страна, да се акумулира инвестиция от над 90 млрд. долара и да се проектира завод с мащабите на този в Ирландия, при положение че конкуренцията става все по-добра, определено не е лесно решение. Именно затова Конгресът на САЩ реши със Закона за иновациите да отпусне 52 млрд. долара, за да помогне на гигантите да инвестират в разширяване на производствата. Но освен това те трябва да осигурят и над 1 млн. подготвени работници и служители в тази високоспециализирана дейност.

А дотогава всички, които очакват нови автомобили и все по-модерни телефони и таблети, ще трябва да се запасят с търпение и да разсъждават по въпроса защо пазарът се справя бързо и елегантно с някои дефицити, а в други се проваля и води след себе си фалити.