Хазяинът на български изселник му разказал, че е охранявал земеделеца 2 години

Възможно ли е всичко, което знаем за жестокото и мъчително клане с 30 ножа и убийството на министър-председателя Александър Стамболийски след Деветоюнския преврат, да не е точно така? Дали все пак не е успял да се спаси? Близо 100 години след смъртта му с невероятната версия, че земеделският водач е избягал в Турция, към "168 часа" се обърна български изселник. Разказва, че я е чул два пъти на различни места. Първия път не я взел на сериозно, но след това съвсем други хора я повторили пред него. Той не твърди, че е истина, но сигнализира за чутото, за да бъде проверено от компетентните органи.

Авторът на имейла е Екрем Хатипоглу, който заминал за Истанбул по време на голямата вълна през 1989 г. и се настанил първоначално под наем.

Хазяинът му

тогава е бил около 90-годишен

В младите си години е работил като полицай детектив, пише изселникът. Двамата имали навика често да коментират събития от българската и турската история. Един ден възрастният мъж - Вехби бей, споделил с наемателя си невероятна история. Казал му, че навремето е охранявал от насилие и възможни покушения в продължение на две години "Стамболу Искендер" (Искендер е турската форма на името Александър – бел. ред.). Така съседите ни наричат Александър Стамболийски.

Ето как читателят на "168 часа" описва своята изненада:

"Не може да бъде - реагирах аз – той е бил убит." "Не, беше избягал и се криеше на Големия остров (от Принцовите острови)", отговорил му Вехби бей. Тогава Екрем Хатипоглу скицирал на лист хартия лицето на Стамболийски и хазяинът му разпознал по рисунката човека, когото е пазил повече от 2 години. Добавил, че след това "Стамболу Искендер" заминал за Франция с египетски кораб и оттам дирите му се губят. Някогашният полицай забелязал, че понякога идват гости на неговия наемател, но рядко.

Изселникът не повярвал особено много на тази история, но години по-късно се преместил да живее на същия Бююк ада от Принцовите острови. Двама старци негови съседи му разказали

версия за подобен бежанец,

когото обаче мислели за руснак.

"Аз мисля, че България официално може да разрови бившите полицейски архиви на Турция с една молба по необходимия ред, за да се установи истината. Все пак това е част от историята", пише още до "168 часа" Екрем Хатипоглу, който днес се намира в Измир.

Доколко тази хипотеза е вярна, сигурно може да се провери, ако има запазени свидетелства. Знае се, че докато е бил министър-председател, Александър Стамболийски е поддържал много добри отношения с току-що взелия властта в съседната ни страна Мустафа Кемал Ататюрк. Опитвали са се да възстановят дипломатическите си представителства, които София и Анкара са били принудени да закрият като победени държави след Първата световна война. Основателят на светска Турция пише

писмо до земеделския премиер на България

още в самото начало, когато поема управлението, в което заявява желанието си за добросъседство. Още повече самият президент е живял две години в българската столица и познава отлично ситуацията.

Стамболийски от своя страна е наясно, че новата република не е като Османската империя. И изпраща тайна мисия в Анкара начело с депутата Ангел Грозков под прикритието на търговци на тютюн и сирене. Целта им обаче е да установят връзки между двете правителства и успяват да се срещнат с Кемал Ататюрк. Но международната общност разбира за това и започва атака срещу земеделския премиер. В резултат му се налага да обяснява каква е целта на посещението на Грозков и пред Народното събрание, тъй като и опозицията го разкритикувала. Самият водач на делегацията също дава няколко интервюта, като твърди, че

случайно

срещнал Мустафа Кемал паша,

който "ходи из града в цивилни дрехи като обикновен гражданин с бастунче. Турското население го боготвори.”

Очевидно обаче визитата е била със специална мисия, тъй като изследователи твърдят, че Ататюрк е заповядал да се построи помощна радиостанция в Одрин, за да може българската делегация да поддържа шифрована връзка със София.

И това не е единственият таен пратеник в съседната

ни страна. Със секретна мисия да се проучи мнението на Ататюрк за Западна Тракия, която попада в границите на Гърция, както и за възможностите за търговски обмен, е изпратен и генералният консул от Одрин. На софийския митрополит Стефан пък е възложено да провери какво може да се направи за имотите на тракийските бежанци, но по този въпрос не е постигнато нищо в тяхна полза. Тези засилени сондажи показват взаимните симпатии на двамата политици и държавници.

В същото време в свои изказвания пред парламента Александър Стамболийски нарича Мустафа Кемал велик държавник. "Общите интереси ни диктуват да живеем в мир помежду си", добавя министър-председателят. Изпраща емисари да заявят намерението на българското правителство за добросъседски отношения.

Очевидно отношенията между Александър Стамболийски и Мустафа Кемал Ататюрк са

повече от приятелски,

така че ако се приеме версията, че земеделският премиер е избягал някъде след Деветоюнския преврат, то изборът на Турция звучи логично.

Историята обаче твърди, че той наистина е имал предложение от свои привърженици да се спаси в Гърция, но е отказал. Останал в родното си село Славовица, Пазарджишко, където е бил нарязан на парчета от своите палачи.

Александър Стамболийски е

подозирал, че може да стане жертва

на заговор

На 9 юни той е на вилата си, охраняван от един от своите отряди. Връзката със София е прекъсната и той не успява да установи контакт с верните си поддръжници. Опитва се да стигне до двореца в Кричим, където смята, че ще бъде по-добре защитен от селската си къща, но не успява.

Заповедта за залавянето и убийството му е издадена устно на 10 юни от военния министър Иван Вълков към капитан Иван Харлаков. В същото време в Пазарджик са започнали успоредна операция, начело на която е полковник Славейко Василев.

Подозирайки, че нещо не е наред, Стамболийски тръгва из пазарджишките села, но след като установява, че силите на превратаджиите надминават тези, с които разполага, се отказва да нападне града. На 13 юни е заловен при село Голак, след като се представя за търговец и се опитва да научи повече за събитията от кмета. Именно там го разпознават и предават.

Когато конвоят стига в Пазарджик, Славейко Василев и Иван Харлаков спорят кой трябва да обере лаврите за залавянето и отвеждането на земеделския водач в София. Деветоюнците избират капитан Харлаков. Според неговите

свидетелства, които дава впоследствие пред Народния съд,

една банда от 30 души от ВМРО "начело с Величко войвода" отвлича пленника в родното му село и той не знае какво се е случило по-нататък. В интервю пред британския "Таймс" Тодор Александров отрича участието на организацията.

Но краят на живота на Стамболийски е в село Славовица. Нещо повече – след зверската касапница, когато убийците му мислят, че вече не е между живите, с кръвта си той записва на стената датата и часа на смъртта си, както и своите инициали.