Проблемът е чий е софтуерът - ЦИК и “Сиела Норма” спорят за едни неплатени 9 млн. лева

Първият тур на президентските избори да е на 7 или 14 ноември. Между тези две възможни дати се колебаят партиите. Само от ГЕРБ са категорични, че трябва да избираме президент на героичната дата 7 ноември (на която десетилетия у нас се честваше Октомврийската революция), като в същия ден да са и очертаващите се предсрочни парламентарни избори.

Според конституцията нов държавен глава трябва да е избран до 2 месеца преди изтичането на мандата на настоящия. Този на Румен Радев изтича на 22 януари 2022 г., което означава, че вторият тур на вота трябва да бъде не по-късно от 21 ноември.

Президентският вот се насрочва от парламента и според Изборния кодекс депутатите трябва да го направят не по-късно от 60 дни преди изборния ден.

“7 ноември е най-удачната дата, защото последната възможна е 21-и, при балотаж на 14 ноември ще е достатъчно отдалечен във времето и не последна възможност”, обясни шефката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова.

От най-голямата парламентарна група “Има такъв народ” пък нямат претенции за дата. “Няма значение дали изборите са 2 в 1, или последователно. Важно е да са честни”, каза Тошко Йорданов.

Как да се организират изборите, ръководствата на партиите обсъждаха вчера с шефката на Централната избирателна комисия Камелия Станчева. Тя бе поканена на председателския съвет, а по-рано и президентът обяви, че чака разяснения от ЦИК.

Становището ни е, че ако все пак бъдат насрочени последователно президентски и парламентарни избори, а не 2 в 1,

е добре да има

2 седмици

между двата

вида избори,

за да може комисията технологично да се справи, особено с отпечатването на бюлетини и със зареждането на софтуера на машините. Това обясни говорителката на ЦИК Росица Матева. А съвместяването в един ден на двата вида избори няма да е изпитание за комисията, увери тя.

Известно изпитание обаче явно ще е комисията и фирмата - доставчик на машините, да се разберат за неразплатени пари. Въпросът помежду им трябва да бъде решен спешно, защото за изборите наесен трябва нов софтуер на устройствата, а и допълнителни машини, ако вотът е 2 в 1.

Засега няма изгледи Изборният кодекс отново да се отвори, както настоява ГЕРБ, и да се предвиди възможност хората да избират дали да гласуват на екран, или с хартиени бюлетини. Тогава няма да е нужна доставка на още машини.

Над 5 млн. лв. отивали за печатане на резервни бюлетини, които така и не се използват, обясни Десислава Атанасова. Освен това ГЕРБ иска да се броят контролните разписки от машините.

Лично председателката на парламента Ива Митева веднага даде отпор и напомни ефекта от машинния вот. Недействителните бюлетини намалели от 170 хил. през 2017 г. до само 13 хил. през юли т.г. “Много е улеснена и работата на секционните комисии. Много по-бързо се приключва с изборния процес”, каза Митева.

“Възможно е да се проведат избори 2 в 1 изцяло и само с машини. Нека тази възможност за честни избори да не бъде проиграна”, призова и председателката на “Изправи се БГ! Ние идваме!” Мая Манолова.

Парламентът още чака от ЦИК доклад за това как може да се подобри изборният закон, но такъв засега няма, съобщи още Митева.

И шефката на ЦИК е привърженичка на машинния вот. До ден-два от комисията ще направят и сметка колко допълнителни машини ще са нужни. Според Камелия Нейкова при вот 2 в 1

втора машина

трябва да има в

секциите с над

400 избиратели,

а не с над 425-има, както бе на 11 юли.

Поне един път и половина ще се удължи времето за гласуване с машини, ако парламентарните и президентските избори се обединят в един ден, обясни тя.

“Ако избирателят е гласувал за една минута, сега ще трябва минута и половина”, сметна Нейкова. При избори 2 в 1 все пак трябва да има два избирателни списъка и избирателят да бъде намерен и вписан и в двата, а това също ще удължи процеса. По сметки на доставчика на машините “Сиела Норма” времето за гласуване на избори 2 в 1 ще нарасне с 25-30%.

От фирмата са готови да осигурят за вота допълнително 1200 машини, като има възможност да осигурят дори малко над 2000. За да закупи Бълария устройство, трябва да плати

по 5200 лв.

на машина,

или общо 6,24 млн. лв. за въпросните поне 1200.

Засега обаче от фирмата не са готови да продадат, а само да дадат под наем устройствата, цената на едно ще е 1500 лв. Причината е, че ЦИК и “Сиела Норма” отново са в конфликт заради плащания, стана ясно в парламента след среща на Нейкова с директора на фирмата Веселин Тодоров.

ЦИК все още не е платила 9 млн. лв. на фирмата по договора, сключен на 6 февруари. От комисията твърдят, че не са получили целия софтуер на машините и не могат да го модифицират без намесата на “Сиела”, Според Веселин Тодоров всичко по софтуера (сорс кодове и криптографски ключове - б.а.) е предадено на ЦИК в запечатан плик и дори има протокол за това.

Днес ще се срещнат IT експерти от двете страни и ще уточнят какви са липсващите ключови инструменти по софтуера, обясни Камелия Нейкова. А въпросните 9 млн. лв. били в сметка и можело да бъдат преведени веднага. “Изборите няма да пострадат по никакъв начин”, увери и Тодоров.

Според него машините за чужбина могат да се препрограмират между двата тура за президент в консулските ни служби от техник на “Сиела”, който преди това ще бъде проверен от МВР и ДАНС. Така в съботата преди балотажа машината отново ще замине към секцията за гласуване, разясни Тодоров.