Две години от мига, в който мама пое пътя към Светлината. Остави светла диря и жажда за красота, които ще бъдат с нас до последните ни дни.

Да си спомним за мама Нуши, за поезията и музиката, към които ни отвори пътя, за отдадеността към близки и роднини.

Да, липсва ни, но това което остави у нас от себе си, никой не може да ни отнеме.

Това беше любимата и ария от Любовен елексир на Доницети Una furtiva Lagrima. За сълзите, които ни направиха по-силни. В изпълнение на любимия, неземния, ангелогласния Лучано.

Красивото и възвишеното в тази музика е котвата, щитът, които ни съхраняват в море от тревоги и изпитания.

Благодаря ти, мамо!

https://www.youtube.com/watch?v=Hrh5oiy5kR8

*От фейсбук!