Достатъчно време се гълчахме, попържвахме, псувахме, чегъртахме, обиждахме, че стигахме и до крайности. Показахме, колко можахме, лошата страна на другия. Къде вярно, къде не толкова обвинявахме в онзи срещу нас, че е по-черен от черното.

Човек, застанал отстрани какво ще чуе за нас? Корумпирани, крадци, сметкаджии, сиви кардинали, некадърници, неопитни, задкулисни, фалшификатори, лъжци, чалгаджии, простаци, невежи, службогонци, джуджета, гноми, дебели задници, болонки на каишка, грозни и т.н.

Това ли сме българите? Това ли е, ще е много тъжно и жалко. Убеден съм, че не сме това. Дали не е време да открием в другия доброто, красивото, почтеното и най-вече, че е човек и всичко човешко не ни е чуждо на всички.

Дайте да сменим добрите ни намерения, с които постиламе пътя към ада, с добри постъпки, които да ни отведат в другата посока. Сигурен съм, че Радев, Борисов, Доган, Нинова, Иванов, Манолова, Бабикян, Трифонов, техните капитани, редници и поддръжници носят в себе си толкова доброта, колкото и лошотия. Досега всички хранехме отрицанието, време да е нахраним и приемането. Да отстъпят всички крачка встрани и да дадат път на необременените от тежестите на изминалите в разпри и бой. Не да ги изчегъртаме, а отстрани да помогнат в първите стъпки на следващите ги.

Достатъчно време се мразехме, време е да се обичаме. Защото омразата и обичта протичат по един и същ път, но с обратен знак. И двете са отношение към другия. По-страшното е, ако допуснем да изчезне чувството и станем безразлични. Като при кривата с която се измерва сърдечния ритъм. Има горе и има долу. Изправи ли се тази крива е безвъзвратен край.

От фейсбук