В момента има три партии в парламента, чиито лидери всъщност отказаха да влязат в парламента и да работят като политици пред очите на всички, а са скрити в сараи и селски имения, откъдето дават нишани на подчинените си какво и как да говорят и от време на време ни ощастливяват с речи по фейсбука. А в останолото време правят някакви тайни работи по къщите, договарят някакви неща, разпределят баницата и пишат компромати. Жестоко! Султан до султана. Слави Трифонов обаче се държи не само с избирателите си и политическите си опонентни непочтено, същото поведение има и към партията си, която можем да наречем само условно "партия". Във всяка нормална партия, която иска да работи наистина и реално политически пред очите на хората, номинациите за премиер и политическите програми се обсъждат на конгрес и с гласуване. Обикновено за номинацията се състезава повече от един. Кой да я спечели е политическо решение на всички в партията. А не, както сега, членовете идепутатие й да са просто група хора, на които да им натискат копчето "излез", "влез" и да разбират от телевизора кой днес са им спуснали за кандидат за премиер, каква е политическата програма в понеделник, щото в петък е била точно обратната и така, докато се стигне до ситуацията, в която и горкият преокто-премиер на деня да не знае сега е или не е кандидат. Дори отношението на Трифонов към собствената му партия е непочтено, какво остава за отношението му към опоненти или 80% от гражданите, които не са гласували за него, но в парламентарната демокрация трябва да приемат избора на онези 20%, които са го поставили на първо място. Едно правителство трябва да е правителство на всички граждани, а не изпълнител на циркови номера.