Сестрата Антоанета твърди, че двамата дори не са се познавали

Мара Малеева го държала изкъсо - не му давала да стане от масата, докато не си изяде закуската

Вовата поема по лош път след Суворовското училище в СССР

Първоначално не искал да се знае, че е син на Тодор Живков, и не ползвал привилегии

Той бил потиснат от супермогъщата Людмила, с която не били близки

Калин Тодоров е син на бившия премиер и председател на Народното събрание Станко Тодоров и дългогодишен член на Политбюро на ЦК на БКП. Това му дава уникалната възможност да разкаже от първо лице как се е управлявала България по времето на комунизма. Има 5 книги за соца и за прехода, а в този брой разказва как израства с Владимир Живков.

- Г-н Тодоров, откога се познавате със сина на Тодор Живков - Владимир?

- С Вовата, както го наричахме, се познаваме от самото ни раждане. И двамата живеехме на ул. “Оборище” 13. Тогава там бяха настанени висшите партийни ръководители. В къщата бяха семейство Живкови заедно с майката на Тато, нашето семейство, писателят Богомил Райнов, министърът на вътрешните работи още от Червенков - Цанков, заместникът му и един от големите генерали. Спомените ми датират от 3-4-годишна възраст. Моята баба и неговата баба седяха отвън на улицата и обсъждаха някакви неща, а

ние играехме с топка

Отидохме да учим в 38-о училище “Васил Априлов”, там бяхме до 8-и клас. След това Вовата се премести в Руската гимназия, а аз в 8-о СУ “Васил Левски”. Малко по-късно него го закараха в Суворовското военно училище в Съветския съюз. Сериозна и много тежка подготовка е това. Когато Вовата се върна, вече живеехме на “Оборище” 17. Мисля, че нещата бяха започнали да се влошават именно от СССР.

- Когато се завърна в България, беше ли различен?

- До голяма степен, да. Мисля, че това училище го беше пречупило. Той беше много мило и добро момче. Добър беше по характер и беше много весел и приятен, но като се върна, изглеждаше прекършен и страшно самотен. Беше загубил връзката с хората у нас, тогава бяха започнали да се променят нещата във висшите партийни кръгове. Живков вече се мислеше за по-голям от останалите и се беше отделил да живее във вилата си.

- Тогава ли Владо Живков тръгна по лош път, както твърдят?

- Заобиколиха го меркантилни хора, които го използваха за пари и за привилегиите и влиянието. Те започнаха лека-полека да го плъзгат по наклона.

- Защо се стигна дотам?

- Вовата беше с подбито самочувствие, защото, първо - живееше в сянката на супермогъщата си и амбициозна сестра Людмила. Второ -

не е лесно да си син на Първия в държавата

Това е трудна работа, знам го от личен опит. Той беше разделен на две половини - черна и бяла.

Втората личеше до 15-16-годишнината му. Оттам тръгна черната, за която той не беше толкова виновен. Аз обаче не искам да разказвам за тези моменти, защото те са много известни.

От малък винаги е бил свенлив, стеснителен. Тази група, която се събра около него, започна да го ласкае колко е велик. Тоест дадоха му това, което му липсваше, а Вовата се опитваше да запълни празнината. Живков усети накъде отиват нещата и го прати в казармата. Влезе заедно с брат ми, а на следващата година отидох и аз. Тримата служихме в Плевен в Школата за запасни офицери.

Смея да твърдя, че той до този момент

не искаше да използва привилегиите на баща си,

дори не искаше да се казва и да се знае, че той е син на Тодор Живков. След това нещата девалвираха в много лоша посока.

В казармата не правеха разлика между нас и другите момчета. Изискванията бяха еднакви за всички. Вовата се справяше отлично там. Той беше атлет и беше получил много сериозна подготовка от военното училище в Съветския съюз. Поддържаше си фигурата, тренираше здраво. Беше як и силен.

- Вие знаете ли нещо за случая с тв говорителката Татяна Титянова, за която се твърдеше, че Владо Живков е замесен в убийството й?

- Спомням си, когато в София тръгна слухът, че той стои зад случая. Мога да кажа, че това не е истина, защото съпругата ми беше колежка със сестрата на Титянова - Антоанета. Пред нас тя беше категорична, че Татяна не е познавала Вовата. Тоест използвали са случая,

за да атакуват Тодор Живков

Иначе в пиянските си години Вовата имаше не толкова кавалерски постъпки.

- В какви отношения беше Владимир със сестра си Людмила?

- Тя беше много по-голяма от нас, но си спомням, че бяха дистанцирани един от друг. Тя имаше прекалено силно его и мощен дух. Точно това

много потискаше Вовата

С нея не сме били особено близки. С първия си мъж Любо тя живееше при нас, но след това с Иван Славков се премести на друго място. В някаква степен Владо се възхищаваше на сестра си и имаше много сериозен респект към нея.

Освен това Живков много се възхищаваше на Людмила и имаше различно отношение към двамата. Той не беше добре образован човек, затова боготвореше дъщеря си, но беше изключителен политически играч.

Мара Малеева ги държеше еднакво строго. И тя до голяма степен потискаше амбициите на дъщеря си. Тя е пречела на Людмила да тръгне напред, възходът й е след смъртта на Мара.

- Истина ли е, че смъртта на Мара Малеева се отразява още по-лошо на Владо Живков?

- Да, това беше сривът за него. Тя го държеше много строго, дори излишно. Мога да кажа, че до някаква степен и тя е една от причините всичко това да се случи след това с него. Той беше много злоядо дете и си спомням една случка в “Евксиноград”.

Сутрин той не си изяждаше закуската. С другите деца отивахме на плажа и като се връщахме на обяд, Вовата още седеше на масата, защото не си е изял закуската.

Тя не му даваше да стане от стола

В момента, в който майка му си отидеше, той се чувстваше като развързан.

- Помните ли нещо от първия му брак с Маруся Мирчевска?

- Аз бях колега в университета със сестра й Соня, тя сега е във Франция. И двете бяха изключително красиви, но Маруся беше по-хубава. Предполагам, че е било комбинирано запознанство. Баща им беше много сериозен партиен функционер в Плевен. Беше по високите постове. Сватбата беше в хотел срещу Народното събрание. Спомням си, че Владо беше стреснат и с бял костюм. Емил Димитров мисля, че пя. Нещата обаче между тях не се получиха.

- Какво се случи след това с Владо Живков?

- Пътищата ни постепенно започнаха да се разминават, приятелите и компаниите ни станаха различни. Той се премести и отиде да живее на друго място. Така постепенно връзката ни се прекрати. Засичахме се по купони.

Той много обичаше да слуша музика

Любими му бяха “Бийтълс”. Беше изненадващо синът на Живков да слуша тази група. Спомням си, че когато почина китаристът Джордж Харисън, Вовата ми звънна да изляза.

Имаше един братовчед Ицо, който беше дошъл с китара, и двамата започнаха да пеят негови песни и му направиха жалейка.

- Смъртта на Людмила Живкова отрази ли му се лошо?

- След кончината на сестра му промяната у него започна да става много сериозна, защото той нито е искал, нито е можел да я замести.

Баща му го натискаше да заеме постовете

Мечтите на Живков бяха да направи династия и дъщеря му да заеме мястото му, но след смъртта й вероятно е предполагал, че Вовата може да поеме ангажиментите й.

Това обаче нямаше как да стане. Людмила беше изключително работлива и добре образована, с широка обща култура и амбиции. Докато

Вовата не беше особено работлив,

да не кажа мързелив, и освен това беше неподготвен за тази работа, защото нямаше необходимите качества. А и това е тежко бреме за един 22-годишен човек - изведнъж да те направят депутат и шеф на хиляди неща, един куп длъжности му бяха натресли. Обществените очаквания към него и отговорностите, които му се стовариха, просто го смачкаха.

Около 10 ноември много хора го използваха

- дори баща му - за собствени цели. След това го използваха Луканов и Младенов, които му нанесоха точно толкова тежки удари, колкото нанесоха и на Живков. Той беше невинна жертва в цялата история.

- Кога го видяхте за последно?

- Беше точно в деня, в който Жан Виденов спечели изборите. Случайно го видях на “Витошка”. Беше ухилен до уши и ми каза: “Победа! Отново се върнахме”. Отвърнах му, че ще види точно колко се е върнал.

Мисля, че една от причините така да се развие животът му, а не по друг начин, е, че живя в златна клетка. След това като че ли обществото го отритна. В някаква степен му дължах това интервю. Вовата беше жертва на времето си.