Сънародникът ни Пурко вербува студенти за ЦРУ. ДС внедрява свой човек в групата, който преснима донесенията им

Любимо място на американците за среща с наши агенти е хотел “Интерконтинентал”

На границата залавят двама с 20 000 лв. от западни разузнавания, скрити в кукла в колата им

В предишен брой ви запознахме със спомените на полк. Атанас Кременлиев за отношението на Тодор Живков към разузнаването, как прави опит да строи социализъм в Африка, но не и да печата долари. Пуснахме разказ за купон в Румъния, където портретът на бившия Първи е подритван и че посланикът е спасен с протекцията на Людмила Живкова.

Предложихме ви и откъс за бягството на журналиста Владимир Костов. Днес публикуваме още една част от книгата на ИК "Труд" "Из лабиринтите на българското разузнаване" на бившия шеф на отговорния за НАТО отдел в Първо главно управление на ДС. Става дума за студентска менза във Виена, която по времето на Студената война се е превърнала в място за вербуване на шпиони.

В един етап на Студената война в преден пункт на ЦРУ за проникване в Източна Европа се превръща австрийската столица Виена. Оттам против България дълги години ефективно работи широко разклонена разузнавателна мрежа, позната на по-старото поколение български разузнавачи като

резидентурната група на Пурко

Пурко, български гражданин невъзвращенец в Австрия, спечелва доверието на ЦРУ и му е поверено да работи за вербуване на агенти сред контингента български студенти, довършващи след края на Втората световна война образованието си в австрийски висши учебни заведения.

В този момент те наброяват около 1000 души, обединени в свое студентско дружество “Асен Златаров”. В онези гладни следвоенни години с помощта на българското градинарско дружество "Трифон Зарезан” студентите ни успяват да създадат своя менза, в която се хранят студенти и от много други националности.

Австрийски журналист, тогавашен посетител на българския студентски стол, ми е разказвал, че в определени кръгове на виенската академична общност

наричали българската студентска менза

на майтап Die Spionagekantine,

т.е. “Шпионската столова”. Публична тайна било, че всички опериращи по това време в Австрия разузнавания са ухажвали студентите и едно от местата, където са се кръстосвали интересите им, е бил българският студентски стол.

От българските студенти, постоянни посетители на стола, Пурко подбира нужните му за вербуване лица и сформира своята резидентурна група, която насочва да работи по мисиите на социалистическите страни във Виена и окупационния корпус на съветската армия в Австрия, позициониран там до 1955 г. (...)

На Димитър Кьосев, по-сетнешен началник на българското разузнаване, се удава да внедри своя агент "Стоянов” в групата на Пурко и чрез него да получава документална информация за дейността й. Организацията на работата била всеки член на групата да представя в писмена форма събраната информация и по нарочен куриер сведенията да се занасят в службата на Райнхард Гелен в Пулах край Мюнхен, която по това време

все още е била изцяло под

опеката на ЦРУ

Когато агентът на Кьосев изпълнявал куриерски функции, той му предоставял за преснимане всички агентурни сведения от куфарчето, предназначено за Пулах, и така те попадали в нашия център.

През лятото на 1971 г., вече като началник на разузнаването, прелиствайки сутрешната информационна сводка на МВР за произшествията през изтеклото денонощие в страната, на Кьосев прави впечатление съобщението за арестуването заради митническо нарушение на гранично-пропускателния пункт на Калотина на българските граждани Гунчев и Георгиев, с постоянно местожителство в Германия, познати му като някогашни активни агенти в резидентурната група на Пурко.

При рутинен контрол на влизащите в България пътници нашите митнически и гранични служители забелязват, че на задната седалка на колата, с която пътуват Гунчев и Георгиев,

небрежно е захвърлена

голяма кукла

като тези, които по това време у нас на сватби масово се поставяха върху колата, която вози младоженците. Когато един от граничните чиновници преместил куклата, забелязал, че тя е необичайно тежка.

Като я разглобили, се оказало, че в нея е укрита недекларирана голяма сума пари, доколкото паметта не ме лъже – 20 000 лева. След съставяне на обичайния в такива случаи протокол Гунчев и Георгиев били предадени на следствието за нарушение на валутния режим. Кьосев прави аналогия между валутното нарушение и някогашната активна дейност на задържаните в групата на Пурко, разпорежда да се открият и извадят от разработките им в служба "Картотека и архив” саморъчно писаните някога от тях агентурни сведения, предоставя ги на следствието и обвинението от валутно-стопанско е преквалифицирано в престъпление за шпионаж.

Притиснати с неопровержими доказателства, оригинали на саморъчно написани агентурни сведения, Гунчев и Георгиев правят пълни самопризнания и съобщават много подробности за цялостната някогашна дейност на групата на Пурко във Виена, назовават имената и на други вербувани от ЦРУ българи, въз основа на което на някои от тях бяха повдигнати обвинения. В разговор със съкилийници, подслушван чрез СРС, те споделят: "Винаги сме имали високо мнение за българското разузнаване, но никога не сме предполагали, че то има агенти в ЦРУ и може да изнася от архивите му секретни материали”.

Гунчев и Георгиев бяха осъдени по бързата процедура и скоро след това освободени при рутинна размяна на провалени от Изтока и Запада разузнавачи.

След освобождаването Гунчев се покри някъде,

но Георгиев започна работа в туристическата фирма на брат си "Георгиеврайзен” във Франкфурт на Майн и усърдно рекламираше сред западногерманците красотите на родината си България и предимствата на нейните курорти. Мистерията за какво Гунчев и Георгиев бяха скътали в куклата голямата сума от български левове, остана неразгадана.

В елитния 19-и район на Виена, в подножието на Виенската гора, в непосредствена близост до развлекателния център "Гринцинг" американците държаха цял комплекс от строго охранявани сгради, опасан отвсякъде с антени.

Официалната легенда на обекта бе, че в него се подслушва радиоефирът и се записват, превеждат и анализират по-интересните предавания на радиостанциите на социалистическите страни.

Легендата не издържаше, защото същата работа далеч по-добре вършеха американските посолства в съответните страни. Обектът бе преден пост на ЦРУ в близост до Източна Европа

за подслушване

на радиоефира

и събиране на секретна информация за социалистическите страни чрез специални разузнавателни средства. Там се обработваше и информацията, получавана от радиоцентровете на посолствата и от подслушвателните устройства, монтирани в сградите на официалните представителства на социалистическите страни и в жилищата на дипломатическия и техническия персонал.

Известен период от време българското разузнаване получаваше от този център ценна документална информация. В българската секция на центъра работеха петима души – четирима българи и един български евреин, напуснали страната по различно време. Когато единият от българите трябваше да излезе в пенсия, разбрахме кой ще бъде назначен на негово място.

Положихме много усилия да го вербуваме

преди назначението, но той се уплаши. Отказа и вербуването, и високоплатената работа при американците и изчезна от полезрението ни.

Виенският хотел "Интерконтинентал” бе предпочитано място от ЦРУ за срещи с агентура от български произход.

Поради безвизовия режим с Австрия страната се посещаваше от много българи. От името на фирма или подставено лице сътрудници на ЦРУ наемаха стая или апартамент в хотела и в комфортна обстановка необезпокоявани провеждаха продължителни срещи.

В хотела агентите се въвеждаха и отвеждаха с асансьор от гаража. На рецепцията на хотела естествено не ги регистрираха, никой от персонала не ги виждаше в лице и

това гарантираше конспиративността на срещите

Хотела водехме на оперативен отчет при нас. Знаехме с подробности пропускателния режим и функционирането на резервационната система и контролирахме някои от срещите с агентура на ЦРУ от български произход.

Продължително време като специалист на ЦРУ по Балканите във Виена се подвизаваше Джон Макуайт. Прикритието му бе кореспондент на европейското издание на вестник "Ню Йорк Хералд Трибюн”.

Беше едър, снажен американец

и по приемите стърчеше с една глава над другите. Появяваше се на всички партита, където имаше представители на социалистическите страни, дори и когато не бе поканен.

Обрадович, ръководител на югославското туристическо представителство, разказваше пред колеги, че щом го видел, му се разваляло настроението.

"Он пролази през едну врату, я бегам през другу.” Макуайт все ме питаше за новости, идеи и политически ходове, които българската дипломация ще предприеме за изглаждане на противоречията с Югославия по македонския въпрос. Нашите началници даваха Макуайт като пример как се преследва с всички средства решаването на набелязаната оперативна цел.

Макуайт бе засичан многократно да се среща и обработва временно пребиваващи в Австрия български граждани. В американския отдел на Второ главно управление го водеха на активен оперативен отчет и там се събираше придобиваната за него информация.

За работа по българската колония в Австрия от 1966 до 1973 г. ЦРУ използва и своя агент "Андрю”, българския евреин Хенрих Натан Шпетер, вербуван от разузнавач на прикритие в американската съюзническа контролна комисия в София през 1946 г. Впоследствие Шпетер се самопредлага и на израелците и

служи едновременно на американското и на израелското разузнаване

Във Виена на работа в международната организация към ООН за промишлено развитие (ЮНИДО) Шпетер идва след проведен фиктивен конкурс от ООН, манипулиран от ЦРУ, предварително нагласен да бъде спечелен от него. (...)

Знаехме, че в София е засичан при подозрителни контакти с чужденци и че се разработва активно от Второ главно управление (ВГУ) на Държавна сигурност за шпионаж в полза на чужда държава.

За разработката и наблюдението му във Виена периодично се командироваха контраразузнавачи от София, на които оказвахме съдействие. Като международен служител Шпетер рядко идваше в посолството на служебни събрания и на нощни дежурства. Доверие не му се гласуваше.

Бе изолиран от достъп до секретния район,

където се съхраняваха шифърът и секретните преписки.

Разработката на Шпетер в задгранични условия вървеше трудно. Резултати се постигнаха едва когато се прибра в София и се опита да изнесе на Запад голям обем секретна икономическа информация. За много от служителите във виенските ни представителства арестът на Шпетер дойде като гръм от ясно небе.

Те не можеха да си представят, че възпитан, хрисим, кротък човек като него, който и на мравката правеше път, може да е бил чужд агент едновременно на две разузнавания. С 27-годишния си стаж като чужд агент Шпетер сигурно се нарежда в категорията на дългогодишните агенти.

Той извади голям късмет. Лежа малко в затвора. Заменен бе скорострелно

със съветски разузнавач нелегал, излежаващ тежка присъда в Израел. След размяната на Шпетер майка му остана в България и прави много опити

да предизвика преразглеждане на делото на сина си

Като всяка майка тя бранеше чедото си и не вярваше, че нейното болнаво, слабовато, хрисимо момче е способно да се подвизава толкова дълго в безкрайните дебри на шпионажа.

Оприличаваше случая с аферата "Драйфус” и не губеше надежда да го реабилитира. След демократичните промени, използвайки суматохата и хаоса в България, Шпетер на няколко пъти отправя искания делото му да се преразгледа и да бъде реабилитиран като осъден несправедливо. За чест на нашето правосъдие молбите му бяха отхвърлени.