Петимата добри императири

В началото на новия политически сезон - един стар текст, който все едно е писан снощи. Дълъг е, префърцунен, но - както казваше бай Давид Овадия - "буди мисли"...

Можете ли да повярвате, прелюбезни, имало е време, когато повечето проблеми са се решавали с обикновено жертвоприношение?! За щастие тези варварски времена, когато саламите се правеха най-вече от месо, отминаха и днес живеем много по-цивилизовано, като публичните екзекуции се извършват основно в социалните мрежи.

Ако преди изказвахме съжаление, че всички, които знаят как се управлява държава, са заети да карат такси, или да подстригват, днес нищо не им пречи за малко да оставят ножиците, или пък да паркират за 5 минути, за да постнат ценни указания в мрежата. И най-вече да посочат кой е виновен, засипвайки го с хули.

Да вземем пример с разправата с Марешки. Аз, с ръка на сърцето ще кажа, че не познавам човек, който да харесва Марешки, но майка му сигурно го обича? Така твърдят хора, които са чували песните ѝ. Защо този повсеместен гняв и скверни слова срещу него?! Да не говорим за недоволстващите от съдебната система, които шумно доволстват от решенията на същата система за Марешки. В крайна сметка при него резултатът е все още едно на едно. Един съдебен състав го оправдал, друг го осъдил, чакаме дузпите във Върховния касационен съд…

Но дотогава би следвало да е невинен, или поне невиновен, или как? Искате ли сега да зарежем първоначално намисления разказ и да поумуваме върху вечния въпрос на националното литературознание: „национален, или социален типаж е… Марешки”? След кратко замисляне съм сигурен, че няма да поискате. Какъвто и да е Марешки, в крайна сметка не е влязъл в народното събрание с помощта на Трети украински фронт, или Шести американски флот! Някакви (при това не малко) българи са гласували за него, независимо от мотивите им.

Николай Цонев, Вальо Топлото (току-що го оправдаха по поредното дело, продължило 14 години) и още куп други публични фигури, далеч преди да бъдат осъдени, или оправдани, бяха подложени на такова публично поругаване, че ако имаше висша справедливост, отдавна трябваше да са изчезнали в дим от сяра! Не ме разбирайте погрешно – хич не жаля нито Марешки, нито кой да е представител на политическата класа.

Твърде често тя самата задаваше този тон на тотален остракизъм, тя лепеше етикети и присъди, преди не съдът, преди следствието да е започнало каквито и да е действия!

Достатъчно е само случая с Цветан Цветанов и докторите да припомним. Макар че неговите „случаи” са толкова много и с все цветущи имена – „Килърите”, „Октопод”, „Захарно петле”, „Дупетата”, „Наглите”, „Медузите”…

Някой може ли да пресметне колко пъти и на какви суми България бе осъдена от различни европейски съдилища във връзка с тези дела? И колко са изобщо осъдените по тях, в сравнение с оправданите и осъдилите България? Всичко това се случваше пред невъзмутимите ни погледи през последните десетилетия…

Преди години много се веселях с разсъжденията на един доктор-зевзек. „Здравната ни система е отлична – казваше той – материалното обезпечаване е супер, докторите ни са много добри, техниката – просто прекрасна. Болните ни не струват! Много са ни калпави болните! Виж немските болни, френските…нашите за нищо не стават!”.

През годините тези наблюдения, формулирани по различен начин, се отрониха от устите на почти всеки български държавник. Дали изящно и неясно казани от Царя – онова за „чипа в мозъка”, или пък директно от Бойко – онова за „материала”. Като чета социалните мрежи, май царят ще излезе прав. А може и да е познавал Бил Гейтс и онзи още тогава да му е подшушнал нещо за чипирането… Да не вземе накрая и Бойко да излезе прав?! Как наивно се надявахме, че COVID-пандемията и изолацията ще ни направи по-добри и състрадателни!

Достатъчен е един бегъл поглед върху коментарите в социалните мрежи, за да останем с впечатлението, че заедно с грипа, сякаш зъл дух се е отприщил и попарва наред всеки несъгласен, с някаква, не много ясна, „права линия”, диктувана от медии и публични фигури. И разбира се, „правите линии” не са една и не се пресичат в безкрайността, както е при Лобачевски, а вървят една срещу друга, взаимно отказващи правото си на съществуване. В тази перверзна публична геометрия правото на другия да има друго мнение отдавна е заменено с правото всеки да замеря всеки с обиди.

Даже в социалните мрежи се появи меме, имитиращо системно съобщение на мрежата, което гласи: „Митко току-що ви изпрати govno. Вие искате ли да изпратите govna някому?!” Цената на това взаимно отровителство, което тече в момента тепърва ще я плащаме.

На 18 септември 96 година, след убийството на Домициан, за римски император е издигнат Нерва, първият от династията на Антонините, управлявали до 180 г. Тази дата се приема за началото на епоха, определена от Едуард Гибън като най-големият политически и културен разцвет на римската империя, благодарение на „петимата добри императори”.

Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и философът-император Марк Аврелий. С наследяването на Марк Аврелий от Комод „златната ера” приключва драматично и започва упадъка, което е показано пищно и във филма „Гладиатор” на Ридли Скот. Няма да ви занимавам детайлно с вътрешната и външна политика на петимата. Най-важното, което ги обединява е, че те успяват да постигнат траен мир със сената – т.е. съчетават единоначалието с демокрацията. Спират репресиите за политическите си противници и съумяват да ги накарат да влагат енергията в полза на империята. Успешно флиртуват с народните маси, приемайки публични образи като „благочестивия”, „скромния”, „справедливия”, „мъдрия” и т.н.

Дори – общо-взето безжалостните – римски историци са единодушни в ласкавите си оценки за тези петимата. Но най-вече налагат един публичен дух на толерантност, който владее дълго време империята, макар и в края на управлението на Марк Аврелий, християните да се оплакват, че гоненията срещу тях отново са започнали. Разбира се, по онова време е нямало Фейсбук, поради което, оплакванията на християните не се били много публични и Рим оцелява без мрънкане близо хилядолетие и като република, и като империя. Краят на управлението на „петимата добри императори” е ознаменуван с едно от най-бляскавите съчинения в историята на европейската мисъл – „Марк Аврелий. Към себе си”.

Аз отдавна съм си направил двоен том, като към оригиналния текст, в изключителния превод от старогръцки на Богдан Богданов съм добавил и „Мемоарите на Адриан” – вече художествен роман от Маргьорит Юрсенар, също така забележително преведен от Нели Захариева. Горещо се надявам да ви запаля по тези изумителни четива, но бих искал да подчертая, че „Към себе си”, сякаш е писана вчера. Тя спокойно може да бъде определена в една мисъл на Кундера: Да заличиш в свое лице един носител на морала, означава да лишиш света от морал в степента, в която той зависи от теб. Това важи и за вярващите, и за атеистите.

Но ето само няколко мисли на Марк Аврелий, които можете да сложите под всяка снимка на български управник, под всеки репортаж от протестите, а най-добре – вместо това, което ви напъва да напишете като коментар в социалните мрежи:

„Всичко, което чуваме, е мнение. Не е факт. Всичко, което виждаме е гледна точка, не е истина.“

„Най-доброто отмъщение е да бъдете различни от тези, които ви нараняват.“

„Често съм се чудил как става така, че всеки човек обича себе си повече от всички останали хора, но все пак отдава по-малко значение на собственото мнение за себе си, отколкото на мнението на другите.“

”Нашият живот е такъв, какъвто го правят нашите мисли.“

”Погледни навътре в себе си. Там е изворът на доброто. И той няма да пресъхне, докато не спираш да копаеш.“

Въпреки, че Марк Аврелий минава за гонител на християните, католическата църква през столетията по-късно тихомълком адаптира много от най-еретичните му мисли, приписвайки ги на различни свещени текстове или светци. Например знаменитото ” Никога няма да ни се случи нещо, което не можем да понесем.“, става „Бог не ни изпраща изпитания, с които не можем да се справим”.

Не знам дали България ще дочака своите „пет добри императори”. Засега пазарът ни предлага Марешки и …. няма да изреждам! Сами виждате какво ни предлага и днес, а и в следващия парламент. Но, следвайки стоиците ще трябва да признаем, че ни се случва онова, което сме помислили – на себе си и на другите. Едно от гадните неща на демокрацията (освен, че гласовете се броят по количество, а не по качество) е това, че не можеш да обвиниш никого за ситуацията, в която сам се поставяш.

Разбира се, ние българите сме царе да намираме оправдание извън нас. И надежда извън нас. Ето – открили са, че на Венера май има живот все пак…

От https://dilov.info/