Логично е да се очаква, че след като ИТН не поеме лидерството, за да реализира промяната, да се появи и политически проект около служебното правителство, за да капитализира подкрепата и симпатията към някои министри. Нищо чудно и това да е проект, който се ползва с одобрението на президента и който да си направи президентска партия, особено ако начело на този проект застане служебния премиер.

Но президентска партия само ще отвори фронт за атаки срещу президента че иска президентска република, за да овладее всички власти.

Другият вариант е партиите на протеста да припознаят и интегрират в рамките на собствените си политически платформи качестените и доказали си като "агенти на промяната" министри от служебното правителство. Което обаче не е безболезнено, нито лесно, защото в Демократична България, например, местата са заетите от коалиционното споразумение. Трябваше да останат отворени за представители на етнически малцинства, за нови политици и, които теглят подкрепа и симпатии.

Ясно е какво трябва да се направи, добрата вест че енергията на протеста и промяната остават на високо равнище, лошото е, че искаме да ги напъхаме като политическа реализация през тесните отвори на съществуащите политически партии, които не могат да произведат убедително антисистемно мнозиноство в Парламента. За сега.

Няма съмнение, че ДБ имат полза от лъкатушенето на ИТН, но това че Слави губи, не трупа автоматично дивиденти на другите партии.

За това пак да повторя - ДБ трябва да застане зад успешните министри в служебния кабинет, онези които се доказаха, че иската да разградят модела - Рашков, Кацаров, Денков, Петков, Василев /неизчерпателен списък/.

От фейсбук