Въпреки че едва 8 от 22-те държави - членки на

Европейската прокуратура, са избрали свои представители,

само около родния избор се заформи скандал

Как ще опише и допълни професионалните качества на 10-те българи (виж списъка по-долу), които са кандидати за европейски прокурори, ще реши в сряда прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Към Европейската прокуратура, която ще разследва и обвинява пред съда заподозрени във внушителни престъпления, свързани с европейския бюджет, има много очаквания. Обект на разследванията трябва да са

измами,

корупция,

трансгранични

операции за

източване на ДДС

над 10 млн. евро

Напоследък обаче зачестяват критиките в Европа, че структурирането ѝ се забавя. Всяка от 22-те държави в Евросъюза от общо 27, които подкрепиха появата на този независим орган, номинира представители. Те ще работят в своята страна, но ще са и под ръководството на Лаура Кьовеши.

Унгария, Полша, Швеция, Дания и Ирландия останаха извън Европейската прокуратура. През февруари българската прокурорска колегия на ВСС номинира 10-те родни кандидатури.

Едва при 8 от 22

държави членки

е приключил

предварителният

етап от подбор

на кандидати

В петък една новина от базирания в Брюксел сайт “Юроактив БГ”, ръководен от левия издател Георги Готев, сензационно обяви, че 7 от 10-те имена са били “отхвърлени” лично от Лаура Кьовеши. “Юроактив БГ” се позовава на началника на кабинета на европейския главен прокурор Милан Ярон, което даваше достоверност на информацията.

“Свободна Европа” първа отбеляза обаче, че часове по-късно името на този високопоставен европейски служител е изчезнало от публикацията. Подобно развитие даде знак, че може и да става дума за опит да се саботират българските магистрати, които ще работят с Лаура Кьовеши. Точните факти показват, че подбраните от прокурорската колегия на ВСС кандидати

не са били

отхвърлени, а

е било получено

писмо от

Кьовеши за

допълнителна

информация

за 7 от 10-те кандидати.

Вижте писмото тук 

Този съществен детайл потвърждават пред “Свободна Европа” Министерството на правосъдието и говорителката на прокурорската колегия на ВСС Калина Чапкънова.

И това не е извънредно събитие, а част от процедурата, която се намира в етап, когато отхвърляне е невъзможно, нито то е в правомощията на Лаура Кьовеши, а на Колегията на Европейската прокуратура, чийто офис е в Люксембург. В нея влизат общо 22-ма прокурори, излъчени от своята родина. Теодора Георгиева е българският европейски прокурор.

Още на 16 ноември 2020 г. тази колегия определя правила за провеждане на процедура за избор на европейски делегирани прокурори. Според чл. 1, т. 2 от документа европейският главен прокурор може да изисква от държавата членка допълнителна информация за съответните кандидати, каквото е направила и Кьовеши.

Според чл. 3 от това решение не само тя, а и работна група от европрокурори, определени от колегията, може да преценява покриват ли номинираните кандидати изискванията за поста.

Според правилата Кьовеши ще направи преценката си едва след като е събрала цялата информация за предложените, включително и ако се е стигнало до искането на допълнителни сведения. Но не тя, а Колегията на Европрокуратурата решава дали кандидат отговаря на критериите, или трябва да бъде отхвърлен.

Според правилата на 22-мата европейски прокурори, ако все пак се стигне до отказ за назначаване, то това трябва да е много добре аргументирано с посочване кои изисквания не са покрити от кандидата.

Неточно е и твърдението на “Юроактив БГ”, че

в Европрокуратурата

не искали

следователи

Според неофициална информация от ВСС още преди да стартира процедурата по подбор на нашите представители, от Европейската прокуратура са изпратили подробна информация за изискванията за заемане на длъжността. В нея изрично се посочвало, че европейски прокурори може да бъдат както обвинители, така и съдии и следователи.

По регламент всяка държава е трябвало да излъчи поне двама прокурори, но преди година Лаура Кьовеши е поискала в пъти повече кандидати и така се стига до 10-те делегирани прокурори от България. Това обяснява и защо сред предложенията има и следователи, които, макар и да не са се явявали по дела в съдебна зала, притежават опит по сложни разследвания за финансови престъпления.

Ако това са фактите за процедурата, която върви в Европейската прокуратура, засега без отговор остава въпросът

има ли атака

и откъде идва

тя срещу 10-те

български

магистрати,

излъчени след открита процедура от прокурорската колегия на кадровия орган на съдебната власт у нас. Точките на атаката са не повече от две - Люксембург или София.

Трудно е да се допусне, че началникът на кабинета на Кьовеши ще погази правилата на самата Европейска прокуратура и ще застане с името си зад неверни твърдения. Опитен еврочиновник като Милан Ярон, който има над 10-годишна кариера в Европейската комисия, не би нарушил професионалните стандарти за конфиденциалност, нито би предпоставил, че България ще е единствената страна, спрямо чиито кандидати Кьовеши ще има допълнителни въпроси. Все пак

още 14 държави

предстои да

изпратят в

Люксембург

кандидатури

Възможно е и румънката да има по-особено отношение към България, защото страната не бе сред първите, гласували номинирането ѝ за европейски главен прокурор. И в това няма изненада, защото и в собствената ѝ родина кандидатурата на Кьовеши не бе приета еднозначно.

Тя се закле на 28 септември 2020 г. и получи 7-годишен мандат. Кьовеши бе начело на румънската антикорупционна агенция до 2018 г., когато беше уволнена от лявоцентристкото правителство заради “злоупотреби с правомощия”. Източноевропейката спечели този много важен пост в ЕС след изтощителна процедура и битка с французина Жан-Франсоа Бонер. Правителството в Румъния направи няколко опита да блокира избора на Кьовеши, но не успя.

Видимо от медийните изяви, най-доволни от размяната на кореспонденция между Люксембург и София се оказаха

българи, които

от години

противопоставят

българските

магистрати на

бъдещите им

европейски

колеги

В София има достатъчно заинтересовани да използват всяка възможност за атака на обвинител №1 Иван Гешев, тъй като прокурорската колегия на ВСС излъчва тези 10 кандидати.

Самата Кьовеши лобира пред държавите членки за по-голяма ангажираност и подкрепа, включително чрез увеличаване на бройката на европейските делегирани прокурори. Това означава и значително увеличаване на бюджетните разходи за функционирането на институцията, което не може да стане без консенсус между страните. Според официалните изявление България винаги е била привърженик на Европейската прокуратура.

А самата Кьовеши обеща новата структура да се заеме първо с близо 3000 случая от 2017 г. насам, свързани с престъпления с европейския бюджет.

10-ТЕ КАНДИДАТИ НА БЪЛГАРИЯ

Светлана Георгиева Шопова-Колева - прокурор в Софийската градска прокуратура

Вероника Бориславова Трифонова - прокурор в Софийската районна прокуратура

Бойко Кирилов Калфин - прокурор в Окръжната прокуратура в Кюстендил

Божидара Евгениева Ганева-Димова - прокурор в Софийската районна прокуратура

Бисерка Иванова Стоянова - следовател в Националната следствена служба

Венцислав Данев Фердинандов - прокурор в Специализираната прокуратура

Преслава Теодосиева Петкова - следовател в Следствения отдел в Специализираната прокуратура

Мая Паскалева Ковачева - следовател в Следствения отдел в Софийската градска прокуратура

Христо Кръстев Крачунов - съдия в Софийския районен съд

Димитър Здравков Беличев - прокурор в Окръжната прокуратура в Пловдив