Американската комунистка, черна пантера и лесбийка днес е в челните редици на женския марш срещу Тръмп

“Съветският съюз беше приятна държава. Там живееха добри и отзивчиви хора.”

Това казва Анджела Дейвис в едно от редките си интервюта, дадени през последните 15 години. “Някога вдигахме тостове за Ленин”, спомня си още тя.

Американската комунистка, която СССР превърна в икона на борбата срещу гнилия империализъм, доскоро бе потънала в забрава. Докато световното анти-Тръмп женско движение не я върна в челните редици на бунта.

Редом до Мадона, Алиша Кийс, Ашли Джъд, Скарлет Йохансон и други прочути лица на съпротивата срещу политиката на новия американски президент, Дейвис, която навърши 73 г. в четвъртък, заяви пред стотиците хиляди протестиращи: “През следващите месеци и години ще трябва да бъдем по-активни в исканията си за социална справедливост и да станем по-войнствени в защитата на уязвимите. Тези, които все още бранят превъзходството на белия хетеропатриархален мъж, нека да внимават.

Следващите

1459 дни на

администрацията

на Тръмп ще бъдат

1459 дни на

съпротива

– съпротива на улицата, съпротива в класните стаи, съпротива на работните места, съпротива в изкуството и музиката. Това е само началото.”

Няколко дни по-късно пред университетска аудитория Дейвис продължи: “Трябва всички да се обединим в защита на имигрантите и мюсюлманите.” Макар и понатрупала години, бившата черна пантера очевидно е все така непримирима.

Анджела Ивон Дейвис е родена на 26 януари 1944 г. в афроамериканско семейство в Бирмингам, Алабама. Детството ѝ е белязано от унижението на расовата сегрегация. В квартала, в който е родена, не са рядкост нападенията срещу къщи на чернокожи. Под влиянието на родителите си – активисти на движението за граждански права, едва 12-годишна тя участва в бойкот на автобусна фирма, която дели пътниците на бели и черни.

Момичето, което по-късно всички ще запомнят с огромната бухнала черна коса, завършва гимназия в Гринуич вилидж в Ню Йорк. В това частно училище, в което се отпуска финансова помощ за чернокожи ученици, повечето преподаватели са левичари, поради което имат забрана да преподават в държавни институции. Още тогава Дейвис открива комунистическото движение и става член на “Адванс” – марксистко-ленинска младежка организация.

През 1962 г. Анджела получава стипендия в университета “Брандейс” в Масачузетс, където е една от тримата чернокожи студенти в курса. Там става ученичка и

последователка

на неомарксиста

Херберт Маркузе

След третата година в университета тя многократно пътува във Франция и Германия, където учи философия. Докато е в Биариц разбира, че срещу църквата в родния ѝ град е извършена бомбена атака и 4 деца, които познава лично, са убити. Нападението е дело на Ку-клукс-клан. В Германия, където продължава образованието си, много от приятелите ѝ са членове на социалистическия младежки съюз.

След две години във Франкфурт Дейвис се връща в САЩ, където в университета в Сан Диего прави магистратура отново под ръководството на Маркузе. В тв интервю през 2007 г. тя казва: “Маркузе ме накара да повярвам, че мога да съм преподавателка, активистка и революционерка.”

През 60-те години в САЩ борбата за граждански права на чернокожите добива невиждани мащаби. Засилва се обаче и съпротивата на десните радикали. През 1968 г. е застрелян Мартин Лутър Кинг.

През същата година Анджела Дейвис става преподавател в университета на Калифорния в Лос Анджелис (UCLA). Дейността ѝ като радикална феминистка, активен член на комунистическата партия и на “Черните пантери” не остава тайна. Университетът я изхвърля, не без намесата на тогавашния губернатор Роналд Рейгън.

ФБР започва да

я следи изкъсо

В тази атмосфера се разиграва епизодът, който предопределя цялата по-нататъшна съдба на американската левичарка. Занимавайки се с обществена дейност в затвора “Сан Куентин”, Анджела среща Джордж Джаксън, активист на партията “Черните пантери” и затворник от 1960 г. - един от т.нар. братя Соледад, обвинени за нападение над надзирател. Дейвис става член на комитета в негова защита. Двамата имат и любовен роман.

На 7 август 1970 г.17-годишният брат на Джордж — Джонатан Джаксън, извършва въоръжен опит да освободи трима чернокожи обвиняеми, доведени в съдебната зала на окръг Марин в Сан Рафаел, както и да вземе заложници, които да размени за брат си. Джонатан внася в залата оръжие и освобождава затворниците. Четиримата вземат за заложници съдията Хейли, заместник-прокурора Гари Томас и трима съдебни заседатели. Групата успява да напусне съда, но следва престрелка с полицията Джонатан Джексън, двама от затворниците и съдията са убити. При последвалото разследване ФБР обвинява Анджела Дейвис, че е осигурила оръжието за кървавия акт и е издадена заповед за арестуването ѝ. По закоите на Калифорния

тя е обвинена

в заговор, вземане

на заложници

и убийство

Тогавашният шеф на ФБР Едгар Хувър я включва в списъка на най-издирваните престъпници в САЩ. Тя се укрива два месеца, но в крайна сметка е заловена. Президентът Рейгън поздравява ФБР, че е хванало “опасната терористка”. Самата тя обаче дори не подозира, че идва звездният ѝ час.

Процесът срещу нея през 1971 г. е широко отразяван. Хиляди хора се вдигат в нейна защита, създават се комитети в САЩ и чужбина. СССР я превръща в икона на борбата срещу несправедливостта на капиталистическия свят. Съветски деца под ръководството на преподавателите си пишат писма в нейна подкрепа.

Призивът

“Свобода за

Анджела Дейвис”

звучи във фабрики,

заводи и студентски аудитории из целия соцлагер.

В нейна подкрепа се обявяват чернокожи интелектуалци и известни личности. Джон Ленън през 1972 г. пише песента Angela. “Ролинг Стоунс” също ѝ посвещават песента Sweet Black Angel. Висоцки запява: “Ну, а потом на Канатчиковой даче, где, к сожаленью, навязчивый сервис, я и в бреду все смотрел передачи, / все заступался за Анджелу Дэвис”.

Международният натиск е толкова голям, че тя е оправдана от жури, съставено само от бели. След края на процеса Дейвис прави обиколка на соцлагера, където е посрещната като героиня. През септември 1972 г. пристига в София. Посещава неколкократно СССР и се среща с Леонид Брежнев през 1980 г. Наградена е с Ленинска награда за мир.

През 80-те години Дейвис два пъти се кандидатира за вицепрезидент на САЩ в двойка с дългогодишния лидер на комунистическата партия Гюс Хол. Резултатът, който печелят, е 0,05%. До разпада на СССР американската компартия се финансира от Москва, но след идването на Горбачов тази манна секва и тя съвсем оредява. През 1991 г. Анджела Дейвис също я напуска.

Продължава обаче правозащитната си дейност, като основава собствено ляво движение “Кореспондентски комитети за демокрация и социализъм”. През 1997 г. публично признава, че е лесбийка.

През 2008 г. Анджела Дейвис се пенсионира като преподавател от университета “Санта Круз” в Калифорния. В последните години, преди да обърне гнева си срещу Тръмп и неговата политика, тя опитваше да премахне смъртната присъда в САЩ.