Тя го побърква, докато шофира с непрестанните си навигации. Той се ядосва, когато я вижда разстроена за дреболии.
Красивата актриса от "Под прикритие" Йоанна Темелкова и талантливият артист Мартин Гяуров се допълват по очарователен начин и неслучайно са номинирани за "Двойка на годината" 2014. Двамата са безкрайно естествени и непринудени, докато "168 часа" ги подлага на кръстосан разпит. Йоанна и Мартин се забавляват искрено на различните и напълно измислени сценарии, изписани за техните отношения. Втръсва им обаче заигравката с известната фамилия на Мартин и кръвната му връзка с легендарния оперен певец Николай Гяуров.
Тя започва изречението, а той го довършва. И двамата са харизматични и различни посвоему, а любовта си определят с три думи: приятелство, честност и обич.

- Наближава церемонията по връчването на тазгодишните оскари, дали най-накрая Леонардо ди Каприо ще си получи заслуженото отличие? За вас самите важни ли са наградите в професията и в живота?
Йоанна: Не знам за Леонардо, но мисля, че наградите имат значение. Един артист има нужда да бъде оценен. В живота единственото ми признание са хората, които ме обичат.
Мартин: Наградите са много субективни и не ме интересуват много. Никога не бих работил върху дадена роля с идеята да взема отличие за нея. Най-голямата награда в живота за мен е да видя гордостта в очите на родителите ми.
- Играете ли понякога и в живота?
Й.Т.: Да, случвало ми се е да се разплача пред полицаи. Струва ми се, че съм наследила от майка ми този трик. В други ситуации ми е много трудно да се преструвам, но не ми коства нищо да се разплача пред органите на реда. Така предизвиквам обстоятелствата да се развият както искам. По принцип умишлените сълзи се постигат трудно, но ми помага фактът, че съм твърде чувствителна.
М.Г: Всеки човек играе в живота съзнателно или несъзнателно и в никакъв случай не е нужно да бъде актьор. Трудното е на сцената. Именно за това се и учи.
- Често ви се налага да манипулирате емоциите си, за да влезете под кожата на един или друг герой. Не е ли опасно за психиката ви?
Й.Т.: Самата аз станах свидетел на подобен случай. По време на репетиция за един дипломен спектакъл едно от момичетата до такава степен излезе извън себе си, че се наложи да я приемат в клиника за няколко седмици. Вероятно е била по-лабилна психически. Професията е опасна за хората, които не могат да контролират емоциите си. Те вземат навътре проблемите в работата и ги трупат, докато в един момент не ескалират. Нашата професия си е леко шизофренна.
М.Г.: Всичко зависи от човека, а не от ролята. Желателно е да сме в час, докато сме на работа. Какво значи: "Влизам в роля и не знам къде съм и какво правя." Разбира се, че има трудни превъплъщения. Чувал съм за проблемите на Джак Никълсън, докато се снима в "Сиянието". Вглъбил се прекалено много. Всичко зависи от здравата психика. Далеч по-неприятно е, ако ти се наложи да надебелееш за определена роля. По-готино е да те накарат да заякнеш. Ръсел Кроу беше изваял страшно тяло за "Гладиатор" и малко след това участва в "Красив ум". Никой никога не беше виждал толкова здрав математик.
- Популярността ви доста нарасна, успяхте ли вече да се главозамаете?
Й.Т: Моля ви се, летящите в облаците изглеждат смешно в очите на колегите си. Зрителят може и да не забележи промяната, но зад сцената всичко лъсва много бързо. Не стават крайно надменни, но в поведението си са по-резки.
М.Г: Минавал съм за кратко през такъв период, но се окопитих бързо. Кошмар е да нямаш 30 години и да решиш, че си завършен актьор само защото имаш много работа. Жалко е подобно поведение в голямото село, в което живеем. Имаме що-годе качествени актьори, но не сме на нивото на световните звезди и няма как да се държим като тях. Не е лошо да ги гоним, но да останем здраво стъпили на земята.
- Йоанна, защо според теб публиката не може да се насити на "Под прикритие"?
Й.Т: Причините са основно две. Сериалът предлага динамика, която няма в други тв продукции. Екшънът залепя зрителя за екрана. Живеем във време, в което всичко се случва по-бързо на екрана. Възприемчивостта на зрителя е по-голяма и няма нужда да му се смила и обяснява надълго и широко. Другата причина е сценарият. Има много добре развити сюжетни линии. Михайл Билалов, Захари Бахаров и Владо Пенев създават образи, от които публиката има нужда и ги приема за реални. Наскоро разговарях с един режисьор - македонец, който ми сподели, че в Македония съществува цяло село близо до Скопие, в което хората живеят като в "Под прикритие". Те си имат Куката, имат си Иво Андонов и Джаро и се разхождат облечени като тях. Това донякъде е на ръба на манията, но е и много показателно за качествата на сериала.
- Мартин критикува ли те за изграждането на ролята?
Й.Т: Ние постоянно си говорим и той ме съветва, защото неговата критика е градивна.
М.Г: В изкуството има място за много и различни мнения. Тя може да вижда ролята си по един начин, а на мен може да ми хрумне съвсем друга визия за нея. Както и Йоанна може да има различно виждане за персонажите, които аз изграждам по определен начин. Понякога е по-хубаво коментарите и мненията да се спестяват и да се споделят само техническите тънкости. В нашата работа няма правилен и грешен начин.
- Мартине, ти направи впечатление с умелата си игра още в сериала "Забранена любов". Какво даде и същевременно не успя да даде на публиката този сериал?
М.Т.: Тогава за пръв път застанах пред камерата и сега си давам сметка, че хората бяха търпеливи с мен. С времето човек свиква с камерата, спира да мисли за странични неща и работата потръгва много по-приятно. Но си спомням, че тогава никак не ми беше лесно. В "Забранена любов" бяха вложени недостатъчно средства, което се отрази на качеството му. Работехме в едно хале, което не беше много добре пригодено и от време на време започваш да се чувстваш като в баня. Всички актьори бяхме абсолютни анонимници и тепърва прохождащи, с някои изключения. И все пак зрителите обичаха сериала. Той даде началния тласък на следващите далеч по-успешни проекти.
- В "Забранена любов" любовните ласки между героите на Иван Юруков и Любомир Ковачев предизвикаха фурор. Ти би ли целунал мъж, ако го изисква сценарият?
М. Г.: Както и при голотата, всичко зависи от определената мотивация, заложена в сюжета. Но не бих изиграл цяло представление гол например. Такъв нахален театър или кино ми идва в повече. Иначе моите разбирания са по-други. Много рязко разграничавам изкуството от живота. Именно затова ми беше много смешно, когато прочетох, че съм си бил закривал лицето, когато съм гледал секссцената с Йоанна и Захари Бахаров.
Няма как да ме обземе такава ревност
Й. Т.: Беше много забавно, защото двамата си говорехме по телефона и преди да затвори, той само ми каза: "Да знаеш, че не те ревнувам. Сега ще ти изпратя нещо да се посмееш." Най-уникалното е, че новината изобилстваше от всякакви подробности как Марти се е държал вкъщи. Дори бяха взели интервю от негов анонимен приятел. Изумена съм, защото това е гениално. (Смее се.)
- Предложение за брак имало ли е все пак?
Й. Т.: Не. Беше само сензационна и измислена история. Отново с много детайли. Изглежда, по метода копи-пейст се беше разпространило на много места. В един вестник дори бях дала интервю, само че не си го спомням.
- Как се запознахте?
Й. Т.: В театър "София". Беше по време на репетициите на постановката "Преди\След". Все още работех в Бургаския театър, но ме бяха извикали, за да участвам в пиесата. В началото не го харесвах много и като цяло двамата не общувахме често.
М. Г.: Може би защото понякога тя е много нахакана и нагла. Нямам представа как стигнахме дотук.
Й. Т.: Веднъж се връщахме от турне в Русе или може би Велико Търново.
Всички колеги бяха
много изморени и се опитваха да спят, а ние не спирахме да си говорим
Беше хубав разговор. Точно тогава се случи необяснимото.
М. Г.: Да, хубав разговор беше. Иначе вие, жените, ги следите тия работи. (Мартин я закача с реплика на Иво Андонов от "Под прикритие".)
- За какво спорите най-често?
М. Г.: Тя е изключително добра в способността си да спори за неща, от които не разбира нищо. Дразни ме най-много, когато загуби почва и започва още повече да настоява на своето. Разбира се, това са дребни глупости, които ни разнообразяват. Ядосвам се, щом я видя, че страда и губи настроение за простотии. Винаги приема всичко много навътре, а в нашата държавица има достатъчно дребни простотии, за които не си струва човек да се хаби.
- Мартине, забелязах, че не обичаш да ти задават въпроси за дядо ти.
М. Г.: Не че не обичам. В никакъв случай. Въпросът е, че всеки път се стига до него.
Дразня се, когато чета за себе си единствено като "внука на Гяуров"
По едно време Йоанна беше известна само като "снахата на Гяуров" и "гаджето на внука на Гяуров". Откакто започна новият сезон на "Под прикритие", титлите се наредиха много сладко. Вече съм "гаджето на Темелкова" или "гаджето на дъщерята на Джаро". Все едно си нямаме истински имена. Дразня се, че все някой трябва да е някакъв на някого.
- Йоанна, а в твоето семейство има ли други артисти?
Й. Т.: Майка ми много обичаше да рисува преди години и го правеше страхотно. Може би от нея съм наследила влечението си към изкуството, иначе съм единственият артист. Точно заради това майка ми много се беше стреснала в началото и гледаше с недоверие на избора ми. Имам познати, на които, като чуят, че децата им искат да кандидатстват в НАТФИЗ, им побеляват косите. Професията наистина е трудна и се изисква силен характер.
- Мартине, ти имаш интерес към спорта. Не си ли мислил да се занимаваш професионално?
М. Г.: Като малък имах голямо желание, но нашите не ме записаха на футбол. Днес си правя равносметка, че може би е било за добро, защото, когато бях втори курс в академията, ми се появи един проблем с гърба. Заради това, ако бях станал футболист, щях на 21 години да съм без шансове за голяма кариера и с ограничени опции пред себе си.
- Ще се съгласите ли, че в последно време единствено Григор Димитров ни дава големи поводи за гордост в спорта?
М. Г.: Григор е много як. В интерес на истината Йоанна ме запали по него още когато той не беше много напред в световната ранглиста.
Тя все повтаряше,
че ще стане първи
Обяснявах да мисли малко по-трезво. Имам навика да съдя за всички спортисти от наблюденията ми върху някои футболисти. Уж с много перспективи пред себе си, а като дойдат в България и влязат в няколко дискотеки, всичко свършва за тях. Впоследствие се оказа, че Григор е много последователен и определено има характер. Харесвам тениса, а в този спорт никога не сме имали някой, който да се противопостави на големите. Ето че се намери. Ако знаете как крещи Йоанна на неговите мачове.
Й. Т.: Голям фен съм на Григор. Оказва се, че за всеки успех се изисква силна воля. Цвети Пиронкова пък много ме дразнеше в началото и изобщо не харесвах играта . Макар че напоследък и тя започва да ме спечелва. Много по-разнообразно играе, а преди ми беше адски скучна. Ние с Мартин също "поиграйваме" тенис. На любителско ниво.
- Кой от двамата е по-добър готвач?
М. Г.: Аз. Добре де, истината е, че не мога да сготвя нищо. Йоанна обаче е страхотна зад печката и прави все нови и нови вкуснотии. По едно време ми се беше отразило много лошо, но когато станах в четвъртия-петия месец, се взех в ръце.
Й. Т.: Завлякох го на фитнес.