“168 часа" продължава поредицата "Тайните на прехода - скритата история" с интервю със сина на бившия премиер Андрей Луканов. При смяната на властта той и Петър Младенов имат решаваща роля. Мечтата на Луканов е БКП сама да реализира прехода, да няма кръвопролития и всичко да стане по демократичен начин.

До днес много хора в БСП смятат, че Луканов е героят, принудил партията да се реформира и тя да бъде символ на промяната. За други той е предател, който не е дал възможност на Живков и привържениците му да довършат замисъла си и да изведат страната на пазарните релси.

Луканов е и човекът, чието име най-често е замесвано в аферите с митичните "червени куфарчета". "168 часа" вече писа, че той е убит две седмици след като иска ревизия на външнотърговските дружества, в които 705 души се разпореждат с 1,5 млрд. долара. Сега ви предлагаме интервю със сина на Луканов - Карло Луканов.

По време на този сложен преход, придружен с ужасяваща бедност, с нескончаеми кризи и две големи катастрофи, всички участници имат своята истина и тя няма нищо общо с тази на останалите. Целта на "168 часа" е да повдигне завесата, да изнесе факти и мнения на хора от различни кръгове, а читателите сами да съставят мнението си за този сложен етап от най-новата ни история.

Карло Луканов, син на Андрей Луканов, разкрива как през 1984 г. отстраняват баща му от валутната комисия, защото бил против необмислените харчове

За “червените куфарчета”, за извращенията на социализма, за

постоянното следене - от първо лице

Дразнеха го резиденциите като за арабски шейх и мегаломанските проекти, казва той

Само защото си с другаря Хайтов не те глобихме повече,

заканват му се катаджии

На мен не само че не ми купи мазда като на останалите деца на висши функционери, а не ми даде и старата си жигула, казва синът му

- Г-н Луканов, кога започна конфликтът между Тодор Живков и баща ви? Бившият премиер проф. Любен Беров казва в спомените си за Луканов, че няколко пъти е питал Живков, когато вече не е на власт, и той многократно отклонявал този въпрос.

- Мнението на баща ми бе, че Тодор Живков първоначално е изиграл положителна роля в управлението на страната, но от 80-те години - след смъртта на Людмила Живкова, започва самозабравянето му. От този период нататък двамата влизат във все по-остър конфликт, защото позициите им по много въпроси се разминаваха, а по онова време да защитаваш явно идеите си, не бе много добра идея. Така постепенно

напрежението между двамата се натрупваше

До 1984 г. страната е в нещо като валутен борд. Създадена е валутна комисия, която се занимава с валутните средства, начело на която е Живков, но с оперативната работа се занимава баща ми. След 1984 г. Живков поверява тази задача на друг.

- Защо, каква е била целта на тази комисия?

- Валутните ресурси не достигат и за да се оптимизира ползването на валута, тя трябва да се насочи към определени приоритетни цели. Създават се експортно ориентирани производства, които да носят приходи в конвертируема валута. Помня някои от тях, защото, когато можеше, баща ми винаги ме вземаше със себе си Примерно в Сливен бе въведена в експлоатация машина, която калибрираше прасковите и отстраняваше мъха им, но на следващия ден продукцията трябваше да бъде в западноевропейските магазини, защото без мъх плодовете бързо се разваляха. Логистиката беше като при военните, всичко бе разчетено по минути. Прасковите, които не бяха в желания размер, отиваха за компоти. Започнаха да се правят и по-качествени вина, като идеята бе всеки винарски район да произвежда по няколко вида вина с контролирано наименование за произход, за да преминем в по-висок ценови диапазон. Ние изнасяхме

много вина,

бяхме на второ място в света по износ, но нашите бяха с по-ниско качество и то трябваше да се повиши, за да гоним и по-високи цени.

По същата тази линия се разви и ски туризмът, внесоха се модерни съоръжения, започнахме по лиценз да произвеждаме ски, обувки, автомати.

Между Живков и баща ми започват разногласия как да се харчи валутата - ударно се инвестират средства в грандомански проекти в тежкото машиностроене, чиято продукция трудно можем да реализираме, без традиция и наложило се име. От друга страна, това съвпада с няколко поредни лоши селскостопански години, което налага извънреден внос на земеделски продукти. Налага се част от валутата да се пренасочва за вътрешно потребление. Живков има своята логика - опитва се на всяка цена да задържи властта, като

поддържа вътрешното потребление,

но заради това се харчи много повече, отколкото се изкарва. Затова баща ми казваше, че последните години на Живков и управлението му са в стил "След мен и потоп". Паралелно с това започва периодът на разточителното строителство на резиденции като тази в Сандански, в Свети Врач. Изграждат се

като лични

хасиенди на Живков

Повечето не можаха да просъществуват и като хотели, защото са правени като за арабски шейх с малка свита. Огромни общи пространства като в ултраскъпите хотели и малко спални места.

Всичко това ядосваше баща ми, защото той знаеше по-добре от много други с тези валутни средства колко приоритетни направления можеха да се развият и да добавят години наред след това стойност в икономиката.

Помня, че все още бях в Москва - когато завърших, останах да работя там. Веднъж баща ми дойде и отидохме в показен магазин да купим български компот - от необелени ябълки. Но освен че бяха необелени, те дори не бяха измити - калта още си седеше по тях. Той занесъл тази консерва на заседание на Политбюро и я сложил на заседателната маса с думите: "Ето срещу това, другарю Живков, ние получаваме нефт!"

Той винаги е

бил бяла врана

Не се съобразяваше с приетите тогава неписани правила. Помня, че на членовете на Политбюро не им даваха да си карат личните автомобили под претекст да не пострадат, да не се замесят в някое пътнотранспортно произшествие, а всъщност за да са под постоянен контрол. В УБО (днешната НСО - бел. ред.) е имало специален отговорник, на когото ангажираните с охраната на висшите политици е трябвало да докладват какво правят шефовете им.

Баща ми обаче никога не е спазвал това правило и в събота и неделя пътувахме с личната ни кола - жигула комби. Лятото минавахме през Евксиноград, защото щеше да се изтълкува като лош тон, ако не се отбием там, и

след това отивахме

в Созопол,

където бяхме свободни. Там той можеше да покани когото иска, да се чувства като обикновен човек. Така или иначе, това правеше впечатление, възприемаше се като демонстрация от негова страна, а той просто искаше да е нормален човек.

В събота обличаше едни протрити дънки, спортна риза и така пътувахме. По същия начин е бил облечен и веднъж, когато с Хайтов, който живееше със съпругата си на горния етаж,

решили да отидат

да ядат боб по специална рецепта при приятел на Хайтов. Баща ми шофирал. На връщане ги спрели катаджии. Като видели Хайтов, веднага го разпознали и го поздравили. На баща ми казали: "Ти се благодари, че си с такава личност в автомобила, че иначе със сигурност щяхме да те глобим повече!"

- А какъв боб са търсели с Хайтов?

- Хайтов обичаше семпла, истинска храна. Имаше "ятаци", които му доставяха най-различни неща - горски лешници, орехи и стари сортове ябълки.

- Казвате, че баща ви е искал да е като обикновен човек, а вие - неговите деца, имахте ли някакви привилегии?

- Бяхме възпитавани, че всичко това е преходно и че човек не трябва

да се самозабравя

Помня, че на повечето деца на висши партийни функционери им бяха купили японски коли - Мазда 323. Беше с размер на жигула, но да караш японски автомобил, това наистина бе привилегия.

Моят баща обаче не само че не ми купи, ами не пожела да ми остави дори жигулата, когато си взе Шкода "Фаворит".

Думите му бяха:

"Ще си купиш кола, когато

започнеш сам да си изкарваш парите"

- Тогава на колко години бяхте?

- На 20 - 21 г., току-що бях приключил с казармата и вече бях студент първи курс. Татко можеше да си вземе автомобил от "Мототехника" без ред, всички останали чакаха по 10 години, но той не ми даде жигулата.

Тогава не беше

като сега, студентите нямаха коли

- От синовете и дъщерите на членовете на Политбюро кои не парадираха с привилегии?

- Спомням си, че децата на Станишев, на Станко Тодоров, на Добри Джуров бяха по-скромни.

- Какво се знаеше тогава за сина на Живков?

- Той бе доста по-голям от мен, срещали сме се, но когато съм бил ученик. По този повод се сещам за една история. През 1988 г. баща ми и Живков вече бяха в почти открит конфликт.

На пленум на ЦК Живков изказва теза, че гласността може да заблуди хората, на което баща ми е репликирал, че хората могат да бъдат заблудени с полуистината и половинчатите мерки, но не и с истината. Тогава той казва още, че трябва да се борим с извращенията на социализма не само на Сталин и на Мао, но и на Чаушеску и Ким Ир Сен, което е било директен намек за едноличния режим на Живков. Той вече бе направил Владко член на ЦК.

Людмила

имаше качества,

тя направи много за културата, говореше се, че я е готвел за свой наследник, но беше всеизвестно, че Владко нямаше такива качества. Знам, че когато е бил трезвен, е бил изключително хрисим, но хора, които го познават отблизо, казват, че е имал лошо пиянство. Бе замесен в множество скандали, говореше се, че на "Златни пясъци" бе изхвърлил момиче от втория етаж на терасата. Заради това

в партията имаше големи брожения

- старите комунисти не бяха съгласни с това и бяха окрилени от Перестройката на Горбачов, открито протестираха. В самото БКП вече се надигаха много гласове срещу едноличната власт. Неслучайно половината членове на Русенския комитет и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството бяха членове на партията. Тези, които се осмеляваха тогава да изкажат мнението си открито, бяха малко, повечето бяха стари комунисти и партизани.

- Тоест, конфликтът между Луканов и Живков зрее от години и апогеят е в края на 1989 г.? Според вас защо не е напуснал партията? Има едно интервю с приятеля му - Терехов. В него той казва, че е питал Луканов защо не напусне партията, след като не понася стила на Живков, и Луканов казва, че трудно може да бъде разбран. Че той е родов политик, че дядо му, баща му са се борели за тази партия и той не може да я изостави, трябва да се бори за нея и да я спаси.

- Да, позициите на баща ми и Живков се разминаваха, татко бе реформаторски настроен. Като човек, който се занимава с икономика, с външна търговия, той виждаше отдавна недъзите на строя, настояваше за промени и не го беше страх да изрази позиция. Той произхожда от будно семейство. Семейството на дядо му, моят прадядо Тодор Луканов, са били

ятаци на Левски

и членове на комитета в Ловеч. Изписаха се много глупости, че дядо му е Марин Поплуканов, а истината е, че нямат никаква роднинска връзка. Общото е, че са живели в един и същи град. Прадядо ми е бил много непримирим човек, заедно с Димитър Благоев и Кабакчиев се обявяват срещу Септемврийското въстание, разбирайки, че няма смисъл, че ще е едно излишно кръвопролитие. И понеже не могат да обявят Димитър Благоев за виновен, обвиняват прадядо ми, който тогава е било организационен секретар. По-късно не му разрешават да се върне в България. Целият ми род са инакомислещи, никога не приемат на сляпо дадена линия, винаги всичко е пречупено през тяхното критично мислене.

- Какво знаете за "червените куфарчета"? 30 години се говори, че именно Луканов ги е раздавал?

- Ако той е помагал, то е било със съвети, постоянно го търсеха, не го оставяха на мира. Ако прецени, че нещо е полезно за България, използваше контактите си на Изток и на Запад, изпращаше съответния човек точно при хората, с които може да реализира бизнеспроекта или идеята си. Като никога не е искал заплащане за това. Може би ще ви прозвучи странно, но баща ми

нямаше отношение към парите

Имаше достатъчно знания да изкарва пари и за държавата е изкарвал много, но нямаше идея самият той да натрупа лично богатство. Парите не го интересуваха. Изписаха се много глупости - за негови сметки, за фабрики, никога нищо подобно не е имало. Никога никой нищо не успя да докаже, защото такива придобивки просто не сме имали. Докато баща ми имаше позиции, имаше много "приятели", след това повечето от тях изчезнаха. От всички, които му звъняха и не го оставяха на мира, след това само единици не ни забравиха и продължиха да ни се обаждат. Не че сме очаквали нещо друго.

Майка ми това го е преживяла два пъти - дядо й бе професор химик,

Георги Димитров го издига за директор

на индустрията. Той обаче е убеден антисталинист и е имал друго виждане за национализацията. Когато са приемали план за национализацията, той е предлагал да бъдат национализирани само 300-те най-големи предприятия, в които бившите собственици да останат на заплата и да не бъдат репресирани, за да има приемственост. За останалите по-малки фирми той

предложил да си останат частни

За съжаление неговата гледна точка не е възприета и когато започват процесите около Трайчо Костов и хората около него, той е вкаран за 5 години в затвора във Варна, след това в "Белене". Когато излиза оттам, не искат да го възстановят в партията, въпреки че баща му е комунист, идеалист, загинал в антифашистката борба. Той повече не се занимава с политика. Занимава се само с научна работа, става декан, ректор на Химическия университет и един от водещите учени по химия на нефта.

Заради тази семейна история майка ми винаги казваше, че всичко е временно, че и баща ми е във властта временно. Може би и затова не ни разглезиха. Когато арестуваха баща ми, всъщност тя преживя всичко за втори път.

Как Андрей Луканов и Петър Младенов подготвят промените през ноември 1989 г. и как всичко е могло да се обърка, четете в следващия брой.