След злополучната за България Първа световна война страната преживява дълбока разруха. Хаосът и мизерията са повсеместни. Появява се една категория

изтънчени измамници,

които вкарват в обращение нови лесни начини за трупане на богатство за сметка на отчаяния, обеднял и слабограмотен народ.

На фона на тази тъжна действителност се развива и историята на мошеника, известен в полицейските регистри под името Георги Свещаров от Силистра. Когато преживява звездния си миг, той е около 30-годишен, елегантен, с аристократични маниери. На пръв поглед внушава доверие, но само на пръв поглед. Иначе хитрите му очи деликатно подсказват за лукавия му характер.

Подвизите на Георги Свещаров започват веднага след края на войната, но има съмнения, че и преди това е вършел далавери под друга самоличност. Вероятно поради провал и страх от съдебно преследване мошеникът се е покрил за известно време, след което отново се появява на сцената на живота с нов изчистен имидж. Тази негова поява става в най-подходящия момент.

Една сутрин, някъде към края на 1918 г., в столичен всекидневник се появява обява, че едър капиталист търси съдружник за голямо предприятие - покупко-продажба на дърва за горене. Авторът на обявата се е подписал с името Житаров. На другия ден се явяват няколко сериозни кандидати с опит в търговията, но Житаров, който всъщност е Свещаров, им отказва по "особени съображения". Мнимият капиталист се оказва много добър психолог, който умее точно да преценява кого може да излъже и кого не.

Най-накрая се явява запасният майор Малеев и хоп, шаранът попада в мрежата. Възползвайки се от скромните мисловни способности и липсата на каквито и да е познания върху пазара, характерни за офицерите, Свещаров го приема с отворени обятия.

Разяснява му целите и очакваните големи печалби. Измамникът лъже толкова убедително, че още преди да е свършил, кандидатът за партньор казва своето

категорично “да”

и двамата сключват договор. После майорът брои 10 000 лева и Свещаров изчезва завинаги от погледа на офицера.

Мошеникът се мята на влака за Лом и напуска столицата. Още във влака той се запознава с поредната си жертва - софийския търговец Бернард Райхман. Оказва се, че последният пътува за покупка на дърва. Свещаров му се хвали, че е купил големи количества дърва, които го чакат по жп гарите.

Това зарадвало Райхман, който изразява желание да купи от мошеника 2-3 хил. кубика, за да не скита напразно. След кратко симулиране на колебание Свещаров се съгласява да продаде на наивния търговец 2000 кубика по 78 лева единия. Взема 5000 лева капаро и полица за 5000 лева, платима след получаване на стоката.

Евреинът се усъмнява в партньора си, но Свещаров веднага вади два чека за по 50 000 лева като доказателство, че е богат, с което разсейва всички съмнения. Търговецът Райхман така и не разбира, че чековете са от

собственото производство

на мошеника.

Два дена по-късно Свещаров решава да осребри полицата, получена от измамения търговец, и праща телеграма до Райхман, че дървата пристигат в София във вагони, на които даже уточнява номерата. После се явява лично при търговеца и настоява на основание на телеграмата да му осребри полицата. Тази наглост усъмнява евреина. Той веднага отива да направи справка в пощата и разбира, че телеграмата не е минала оттам.

Разбрал, че е разкрит, Свещаров изчезва моментално. Мята се на влака за Шумен, където полицията го залавя със 7-8 хил. лева в джоба. Качват го обратно на влака за София с конвой от въоръжен стражар. Свещаров обаче случва на охрана. Бута 500 лева на полицая, който, доволен от щедрата добавка към скромната заплата, го освобождава без колебание. После съобщава, че арестантът е избягал, но е разкрит. Рушветът излиза солен на конвоиращия. Корумпираният служител на реда попада в затвора. През това време Свещаров волно си развява байрака. След около половин година, похарчил парите от предишните измами, отново се появява в столицата. Отсяда в хотел "Прентан", където се записва като

крупен индустриалец,

естествено под чуждо име. Там се запознава с младата госпожица Вера Дограмаджиева, на която обещава да я назначи за счетоводителка във фабриката си в Шумен. Младото момиче се разтапя от кеф до такава степен, че когато мнимият кандидат-работодател След няколко дена мошеникът се появява на гара Ишиклар при търговците Димитър Кръстев и Бошняков. Представя се за прекупвач на дърва. Спазарява се с Бошняков, след което отива при Кръстев да му се оплаче, че не му достигат 500 лева за капаро. Кръстев проявява съчувствие, дава парите на заем и 5 каси яйца за пробна търговия. Свещаров прибира капарото и касите, идва в София, продава яйцата и

отново изчезва.

Следващата стъпка на мошеника е на гара Тръмбеш. Свещаров се появява в известната фирма на Стойчо Бошков. Представя се за комисионер с много яки връзки. Опитните капиталисти се връзват на лъжата и сключват със Свещаров договор за съдружие. Дават му да продава в София големи количества фий. Първата седмица той им изпраща парите, но заедно с тях и една телеграма да му изпратят един вагон фий на името Димитър Славов. Вагонът пристига, Свещаров продава стоката в Радомир и

отново се изпарява.

Това пързаляне по ръба на бръснача не остава тайна за полицията, която получава серия оплаквания за измами. Имената на мошениците са различни, но стилът е един. Започва мащабно издирване на мошеника, което се увенчава с успех. Свещаров е заловен на гарата в Горна Оряховица. Конвоират го до София.

По пътя на заловения му "прилошава" и излиза за малко в коридора.

Изведнъж, при поредната моментна разсеяност на охраната, малко след тунела при Своге, Свещаров се затичва към вратата и, без много да му мисли, се хвърля от бързо препускащия влак. За нещастие обаче левият му крак попада под колелата и е откъснат малко под коляното.

Мошеникът е заловен и откаран в Александровската болница със значителна загуба на кръв. Благодарение на усилията на лекарите Свещаров оцелява, но остава инвалид за цял живот. Поради влошеното му състояние съдът преценява, че той е

неспособен да извърши

ново престъпление и постановява за него скромна, условна присъда. Така самоувереният измамник излиза завинаги от престъпния контингент.