„Щяха да ме скъсат на изпит по Съвременна българска литература в университета, защото ми се падна една от любимите ми книги на дядо ми - "Ноев ковчег". Изпитващият каза, че аз нищо не съм разбрал от тая книга, което формално може да е така, но аз имах една друга информация за тази книга. Това ми е много любима история, много се гордеех с тази тройка, която изкарах“, спомня си младият мъж. Това каза пред bTV Йордан Радичков-внук.

„Изкуството, литературата, те винаги са там, винаги са там. Ако някой реши да посегне към тях, той може само да спечели от това нещо. Въпросът е как се стига до това нещо той да посегне към тях. Той не трябва да е насилствен, той винаги трябва да е по някакъв естествен път да се стига до това нещо. Никой не можеш да задължиш да прави каквото и да е било“, отбелязва внукът на Радичков.

„Дядо ми - Йордан Радичков е писател, майка ми е актриса…. Другият ми дядо е художник… Изкуството винаги е било огромна част от тия хора, които са ми семейство и от ранна детска възраст аз съм бил и зад кулисите на сцената на театъра, около мен винаги са били тия книги, винаги е била близо, когато съм ходил на гости на дядо си, пишещата му машина…“, спомня си той.

„Буквите са много важни за мен, защото без тях не бих могъл да построя следващото изречение, нито да напиша една страница, нито да прочета онази книга, която би ми дала страшно много…Това е онзи празник, който не може да бъде потъпкан по никакъв начин, защото не е свързан с едно празнуване на маса, едно надвикване или някакво крещене - не, напротив. Това е един празник, който ти дава възможност да се замислиш какво означава словото, ти да говориш, какво означава всичко това и може би да проведеш един разговор със себе си, който се случва винаги по тих начин“, отбелязва той.