Тримата лидери на бесилката, останалите в затвора, един бяга в СССР

Hай-многочислената банда у нас действа в средата на 30-те години на ХХ век в Пловдив и неговата околност.

Босът на тази нелегална структура е Христо Стоилов, роден през 1899 г. в Асеновградско, човек с богата криминална биография.

В началото на 30-те години около него се навъртат много пловдивски безделници, анархисти, комунисти, бивши затворници и други аутсайдери с престъпни наклонности. Тази сбирщина от лумпени придобива характера на добре организирана банда, когато към нея се присъединяват арменците Хаик Бабикян и Агоп Перинян.

Това става в края на 1933 и началото на 1934 г. Двамата са дошли от Турция и притежават статут на бежанци. В родината си са осъждани и са лежали в затвора - първият за измама, вторият за убийство. В България се опитват известно време да водят почтено съществувание. Когато разбират, че това не е здравословно, те се свързват с Христо Стоилов и подновяват престъпната си практика.

Бандата действа от началото

на 1934 до май 1935 г., когато е разкрита от криминалисти. За този период престъпниците извършват няколко убийства и множество крупни кражби в Пловдив и региона, а също и в Русе. До залавянето на бандитите престъпленията им остават пълна загадка за ченгетата. Някои акции със своята показност и наглост спокойно могат да конкурират подвизите на гангстерите от Чикаго през същия период.

След разбиването на нелегалната структура много от нейните злодеяния излизат на бял свят. Първото доказано убийство в сметката на бандата е извършено на 15 февруари 1934 г. Тогава Бабикян, Перинян и Велко Камберов застрелват с револвер шофьора Петко Тодоров на шосето Пловдив - Карлово, като му задигат крупна сума. На 5 и 6 май дружината устройва засада на пътя Пловдив - Садово и

ограбва десетки пътници

На 28 май бандитите обират свещеника на село Церетелево, Пловдивско, Петко Иванов, като му задигат банкноти и златни монети на стойност 70 000 лева. През ноември същата година бандата извършва обир на общинската каса в село Осиково, Девинско, измъквайки наличните 20 000 лева. Ограбени са също някои богати жители на същото село. И в двете села бандитите разполагат със свой човек.

За да отвлекат вниманието на полицията, престъпниците от време на време се пренасят на русенска сцена. Хаик Бабикян има квартира в Русе и понякога осигурява временен подслон на другарите си. Там, на 6 декември, Стоилов, Бабикян, Перинян и Иван Бураджийски обират мелницата на Шулян.

В крайдунавския град те извършват още един грабеж - на мелничаря Ненов. На финала на акцията крадците се издънват. Жертвата успява да нададе вой, с което привлича вниманието на стражаря Цветан Обрешков. Последният хуква след разбойниците, но и те не се церемонят с него.

Стрелят и го раняват

Това се случва на 16 февруари 1935 г.

През декември 1934 г. Стоилов, Бабикян, Перинян и още трима от бандата извършват нагло нападение на кантората на пловдивския бизнесмен Берлинов. Това става привечер, тъкмо когато служителите затварят кантората. Нападателите нахлуват маскирани, заповядват на всички да легнат на пода и да сложат ръце на врата и започват да тършуват.

Този обир, изцяло издържан в стила на чикагските мафиоти, не завършва според очакванията. Маскираните гангстери не намират никакви пари в наличност, а успяват да изцедят от джобовете на присъстващите само 5000 лева. Доста по-голяма плячка прибират от кмета на пазарджишкото село Братаница Христоско Точков на 14 януари 1935 г. От него задигат 80 000 лева.

На 4 февруари 1935 г. бандитите убиват турчина Джемал Алиев, 28-годишен, обущар по професия. В това убийство, което също е с цел грабеж, участват Стоилов, Бабикян, Перинян, Апостол Кузманов и Филип Пъжев. Същите на 27 април убиват шофьора Йовко Константинов на шосето Пловдив - Садово. Това убийство се оказва финален акорд в престъпната практика на бандата.

Криминалистите са вече

по следите на

злосторниците

Мозъчният тръст на пловдивската полиция е стигнал до извода, че в града действа голяма нелегална престъпна групировка. Анализът на някои неразкрити престъпления дава ключа към разбулването на мистерията. Предния ден, 26 април, двама от членовете на бандата Гавазов и Московян са заловени в една млекарница. От разпита им става ясно, че се готвят да извършат вечерта голям обир в Кричим. Заловените издават имената на останалите бандити и някои от скривалищата.

Едно от тях се намира в местността Къркбунар, Асеновградско. След убийството на шофьора Константинов там се укриват някои от участниците. На 29 април ченгетата пристигат изненадващо и залавят един от най-отявлените бандити Апостол Кузманов. На 3 май към 8,30 часа вечерта полицията устройва засада на Стоилов и Бабикян край летните бани на Марица. Бандитите оказват сериозна съпротива. В завързалата се половинчасова престрелка Стоилов е ранен в главата, а Бабикян успява да избяга. Скрива се в изоставената оризова фабрика в квартал Кършияка, но там е обкръжен и на сутринта заловен.

В следващите дни един по един членовете на бандата попадат в ръцете на полицията. Никой от останалите не оказва съпротива, а някои дори се предават доброволно, след като научават от вестниците за

разкритията

Само Велко Камберов успява да избяга в СССР.

Започва следствието срещу бандитите, което установява тяхното авторство върху изброените престъпления и поне още толкова. Много от злодеянията остават неразкрити. Сред тях е и крупният обир на пловдивския бижутер Бабикян (Съвпадението на фамилията с тази на престъпника е случайно). Въпреки това и доказаните престъпления на бандата никак не са малко.

През ноември 1935 г. 20-имата са изправени пред съда. Повече от 120 свидетели потвърждават тяхната вина. Прокурорът иска най-тежкото наказание за седем от членовете на групировката. Присъдата е произнесена на 14 ноември. Тримата най-отявлени главорези Стоилов, Бабикян и Перинян са осъдени

на смърт чрез обесване

Кузманов, Пъжев и Бураджийски получават доживотни присъди. Още осем души са пратени в затвора за различни срокове, а други седем са оправдани. Роднините на убития Константинов трябва да получат 61 200 лева обезщетение.

Така е унищожена една от най-големите градски банди у нас. Тя се появява на бял свят в един период на хаос, когато всеки граби каквото може. Но времената се менят. Когато хаосът стане пълен, мечтата за твърда ръка неизбежно завладява съзнанието на хората. След преврата на 19 май 1934 г. в държавата започва да се налага здрав ред и подобни мафиотски структури постепенно слизат от сцената.