През 1944 г. Великобритания снабдява с оръжие българските партизани и наред с това бомбардира жестоко страната

"Руското посолство да не заема съмнителната историческа теза за “освобождение” на България от нацизма". Това призова в изключително острата позиция българското МВнР по повод организираната  от руското посолство изложба за 9 септември “75 години от освобождаването на Източна Европа от нацизма”.

"От гледна точка на международното право фактите са ясни: деветосептемврийският преврат е пряка последица от обявяването на война на България от страна на СССР на 5 септември 1944 г. и последвалото навлизане на съветски войски на територията на неутрална спрямо СССР България.

СССР обявява война на България, когато  на власт току-що е дошло ново демократично правителство, обявило се за прекратяване на връзките с нацистка Германия и потвърдило позицията на неутралитет на Царство България  спрямо Русия. Следва временна окупация на България от СССР и  Съюзниците, която формално се администрира от представители  на коалицията, но де факто се упражнява  изключително  чрез съветското военно присъствие.

Дългосрочните последици за България са същите, каквито и за останалите страни от Източна Европа, попаднали в съветската зона на влияние - 45 години  управление на тоталитарен режим, опиращ се на болшевишко-ленинския вариант на комунистическата идеология."

Може би за първи път позицията на МВнР е толкова ясна и категорична по тази спорна и болезнена тема.

75 години след онзи съдбоносен 9 септември на 1944 г. българската нация продължава да е разединена и

няма никакви изгледи

за покаяние и помирение

За една част от българския народ на 9 септември 1944 г. е свалена “монархо-фашистката власт”, премахнат е експлоататорският капиталистически строй и започва изграждането на ново социално справедливо общество.

За другата част от народа обаче това е черна и кървава дата, след която са унищожени демокрацията в страната и цветът и елитът на държавата. Според различни източници и оценки са убити между 20 000 и 40 000 души. Колко са осъдените от т. нар. Народен съд? (Виж на 19-а стр.)

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. правителството на Константин Муравиев пада и на власт идват представителите на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Това става с помощта на Трети украински фронт на Червената армия.

Следва онзи прословут пазарлък на Чърчил и Сталин в Москва и България попада в съветската сфера на влияние. Пазарлъкът е по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г.

Чърчил написва на едно листче своето предложение за разделянето на следвоенна Европа: Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България. А Великобритания да има 90% влияние в Гърция, в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%.

После подава листчето на Сталин, който го поглежда и със син молив драсва нещо като чавка, която явно е възприета като знак за съгласие.

На следващия ден Чърчил информира за договореностите американския представител Хариман, който отсъства от срещата за процентното споразумение. Той не казва нищо.

След края на войната обаче

Съветският съюз

установява пълен контрол

в България, Унгария

и Румъния

Още на 22 юни 1941 г., денят, в който Германия напада Съветския съюз, ЦК на Българската работническа партия-комунисти разпространява официален призив България “да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм”.

След два дни, на 24 юни, по заповед на Коминтерна, лидер на който е Георги Димитров, БРП-к обявява “курс на въоръжена борба” срещу германските войски и правителството на Богдан Филов.

Месец по-късно, на 23 юли 1941 г., започват емисиите на нелегалната радиостанция “Христо Ботев”, която излъчва от Москва. В предаванията си Георги Димитров, Вълко Червенков, Васил Коларов и Станке Димитров призовават българите към неподчинение и масова съпротива “срещу враговете на народа”. Тъй като страната ни е присъединена към Тристранния пакт и в нея почти няма военни части на Райха, действията на партизаните са предимно срещу българските власти.

Партизанин ще рече човек от бойна група, която се бори срещу чужда окупация или тираничен режим в страната. Думата има италиански произход - partigiano, от parte (част). На френски е partisan, на руски - партизан.

У нас е така само в прословутото стихотворение на Младен Исаев “Партизан за бой се стяга, мята пушка на рамо...”, иначе официалното е партизанин. Властта и нейните симпатизанти наричат партизаните иронично-презрително шумкари или шумци.

Първият партизанин

в България е Иван Козарев

от с. Добринище, който излиза в нелегалност още през февруари 1941 г. Преди това като член на БКП участва в Септемврийското въстание през 1923 г. в Разложкия край, а като член на ВМРО (от 1925 г.) лежи в затвора през 1935-1938 г.

Козарев си построява рибарник недалеч от селото, от който се прехранва, и край него на 27 юни 1941 г. застрелва двама полицаи, дошли да го търсят. Това се смята за начало на партизанското движение не само в България, но и на Балканите.

На 26 юли 1941 г. заедно с Никола Парапунов Козарев създава първата партизанска чета и приема нелегалното име Балкан. Командир на четата обаче става не той, а Никола Парапунов, възпят в популярната песен “Имала майка едно ми чедо, едно ми чедо Никола...”.

Парапунов е убит при полицейска засада край село Бараково на 9 декември 1943 г. В нощта срещу 1 април 1944 г. Иван Козарев е застрелян по погрешка от своя съселянин, ятак и близък приятел Александър Пицин.

След четата на Парапунов в Разложко се появяват партизански групи около Батак, Дупница, Ловеч и в Средногорието. Всичките са под командването на Централната военна комисия към БРП (к).

Към нея са и нелегалните бойни групи в градовете, които палят складове, взривяват цистерни и вършат други саботажи.

Тъй като след първоначалния ентусиазъм партизанското движение затихва, от Москва с подводници и самолети са изпратени около 55 души със задача да оглавят въоръжените действия в България. Това са така наречените парашутисти и подводничари, разпределени в три групи, водени от Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков. Някои от членовете на тези групи са участници във войната в Испания, други са докарани от сибирските лагери, трети са изкарали кратковременни курсове в школи на НКВД.

Акцията не е организирана добре и

почти всички загиват или

са заловени от полицията

Тук намира смъртта си и Васил Танев, съпроцесникът на Георги Димитров от Лайпциг - застрелян е във въздуха малко преди да се приземи с парашута си.

Оцеляват малцина: Цвятко Радойнов, който оглавява Централната военна комисия, Георги Ликин-Дед, който по-късно става командир на отряд “Антон Иванов”, Стою Неделчев-Чочоолу, бъдещ партизанин и генерал от БНА, Асен Лагадинов и още няколко души. Първите двама загиват по-късно, вторите доживяват до достойна възраст.

В началото на 1943 г. партизанското движение се разраства. През лятото към Габровско-Севлиевския отряд се присъединява най-малкият партизанин в България Митко Палаузов. Той загива 13-годишен на 1 април 1944 г.

През същата 1943 г. е създадена нелегалната Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Тя разделя страната на 13 въстанически оперативни зони, командването на които е поверено на Главния щаб на НОВА. С наближаването на Червената армия към границите на България все повече хора се присъединяват към партизанските отряди.

От 28 ноември до 1 декември 1943 г. в столицата на Иран - Техеран, се провежда първата среща между лидерите на трите съюзни държави: САЩ - Франклин Рузвелт, Великобритания - Уинстън Чърчил, и СССР - Йосиф Сталин.

На тази конференция “тримата големи” обсъждат редица важни проблеми за Втората световна война, сред които и откриването на Втори европейски фронт не по-късно от 1 май 1944 г. Великобритания и САЩ поемат задължение и отговорност да снабдяват с оръжие партизаните в Югославия, Гърция и България. По-късно САЩ се отказват от тези ангажименти и ги прехвърлят на Англия.

Амбициите на британския премиер Чърчил са чрез въоръжаване на партизанските отряди на Балканите да възникнат всенародни въстания и сваляне на съответните правителства.

В България в началото на 1944 г. е изпратена

военна мисия начело

с майор Франк Томпсън,

която помага за снабдяването на българските партизани с английско оръжие, дрехи и пари.

През май 1944 г. Томпсън и хората му са включени в състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада с командир Денчо Знеполски. Мисията осъществява връзка между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за специални операции в Кайро. Майор Томпсън е заловен в битката при Батулия, разпитван и разстрелян на 10 юни 1944 г. край Литаково. Убити са и двама от мисията, оцелява само радистът сержант Кенет Скот.

По официални данни през 1944 г. в състава на НОВА влизат 9 бригади, 35 батальона и отряда, 2 самостоятелни чети и няколко бойни групи. В началото на септември 1944 г. е сформирана Софийска народоосвободителна дивизия.

Между 6 и 8 септември 1944 г. около 170 населени места в страната са превзети от партизански части. Завземането на властта в София обаче става с минимално участие на партизаните. Сборна формация от Шопския отряд и софийски бойни групи заема около 2 часа през нощта позиции като охрана в градинката срещу Военното министерство. Но не се налага никаква тяхна намеса.

Самото министерство е овладяно от пионерно-щурмовата дружина на Първи инженерен полк, командвана от капитан Борис Матеев и прожекторната група на капитан Димитър Попов. Всичко става дори без един изстрел. Вратата отвътре им отваря капитан Петър Илиев. В същото време учебната рота на Военното училище, командвана от капитан Веселин Вълков, завладява Централната поща и правителствения телефонен център в Народната банка.

Тези военни части са привлечени на страната на Отечествения фронт от политическия кръг “Звено” на Кимон Георгиев.

Решаваща е и подкрепата

на танковата бригада

в Горна баня, готова да се включи в щурма при необходимост.

Такава необходимост не се появява.

Появява се слабоват оплешивяващ мъж с възголям костюм, който енергично се здрависва с партизани и това е заснето от камера. Дикторът не знае кой е мъжът и патетично казва: “Един човек от народа поздравява партизаните...”

После ще се разбере, че този човек от народа се казва Тодор Живков и ще управлява България цели 35 години. Управлява почти безпроблемно, защото е разбрал, че целува ли ръцете на поредния съветски лидер, никой в България и с топ не може да го събори...