Див, яростен, невъздържан, като подивяло животно, което иска да разкъса клетката си. Така се държал и изглеждал почти всеки път републиканския и вице световен шампион по борба Стефан Мирославов – Крушата, когато се напие, а от буйния му нрав треперел цял Ловеч.

27 години след първия показен разстрел на прехода, който повлече след себе си серия от покушения, останали неразкрити точно като екзекуцията на бореца, роден в ловешкото село Кирчево.

Поръчителят може да спи спокойно, тъй като уликите, събрани срещу него (подслушани телефонни разговори), през 1993 година все още не са били доказателствено средство по българското законодателство.

Тогава събраните данни отвеждат разследващите към бизнесмен, с когото Мирославов е имал отношения, и в известен период от време двамата са били съдружници. Те въртели контрабанда на гориво към тогавашната Югославия.

Освен до информацията от приложените специални разузнавателни средства криминалистите не стигат до други факти и обстоятелства, поради което подозираният като поръчител контрабандист и съдружник на Крушата днес е обществена фигура.

За близките на таланта по борба датата 4 септември 1993 г. надява тъга, защото внезапоно им отнема син, брат, чичо. След тази дата обаче Ловеч си отдъхва.

„Дори полицаите трепереха от Крушата, такъв човек беше. Една вечер отново беше пиян, копунясвал в кафе „Бръшляни”, което го има и днес, и започва да троши и бие бармана. Някой се обажда на полицаите и те тръгват. Но вместо да спрат пред заведението, минават покрай него и продължават на сирени към кръговото на Ловеч с цел там да обърнат, а през това време Крушата да чуе сирените и да си тръгне, защото знаят, че влязат ли, той не признава авторитети и те също може да летят”, връщат лентата част от свидетелите.

„Харесва си момиче, с което иска да бъде, като е пиян и го дърпа, няма искам, не искам”, добавят още местни.

А иначе, когато изтрезнеел, ставал „пич”. Ще дойде при теб и ще каже, „ела сега да почерпя едно и да ми разкажеш какво съм правил снощи”. Имало случай, когато водил жертвите си, на които предния ден им е избил зъбите, на зъболекар, за да оправи щетите, доколкото това е възможно.

Музикантите по заведенията свирели чалга, докато не им се обърнат устните. При отказ да бъде пусната песен или изпълнено парче, следвал юмрук по апаратурата.

„Не можеш да разбереш в такива моменти пиян ли е, надрусан ли е, но става животно”, описват го свидетели. По тази причина разследващият екип, който идва от София, за да търси кой и как е застрелял Стефан, се хваща за главата. Всеки ден ченгетата разбирали за нов човек, който можел да има мотив за убийството.

Включително след разстрела се заговорило в града, че бивш военен, чиято дъщеря е била изнасилена от него, е натиснал спусъка – версия, която си остава в сферата на предположенията, тъй като обикновените хора дори не смеели да се оплачат от Крушата в полицията.

Духът на Мирославов не намира покой и в отвъдното. 10 години след неговата гибел в САЩ убиват и 17-годишния му единствен син. И Мирослав е покосен от куршум. Заедно с чернокожия си приятел Брайън Кийт Дозиер са убити като в гангстерски екшън.

Миро учел в колеж. Заради училище двамата не могли да бъдат с гаджетата си на Св. Валентин и решили да го сторят в събота. 26-годишнинят Брайън наел кола под наем, Мирослав взел 40 долара от баба си, за да купят подаръци на приятелките си и после да ги заведат на концерт. Напазарували и тръгнали да вземат момичетата си. На улица 900 Ашвил авеню ги застига друга кола, изравнила се с тяхната откъм страната на Мирослав, и посред бял ден започнали да стрелят. Синът на Крушата е покосен с куршум във врата и умира на място, а раненият Брайън след 220 метра от къщата си пада на волана, а колата спира в стълб. Брайън умира в болницата, а семейството му станало свидетел на разстрела.

За разлика от децата в борческото село Кирчево, които мечтаеха да имат славата на Крушата, синът му Мирослав отиде да кове бъдещето си в Лос Анджелис. Той заминава през 1997 г. с дядо си по майчина линия, който го осиновява след смъртта на Крушата. Докато е в София, малчуганът посещава борческата школа на "Славия" и тренира при Стоян Петков, но в САЩ борбата е забранен спорт в училищата.

Така след 10 години и на 10 000 километра разстояние баща и син са убити. И двамата в кола, и двамата са изненадани от убийците си и застреляни неочаквано - бащата в скулата, синът във врата. В Ловешко тръгва слухът, че проклятие тегне над Крушата и е затрило и него, и единствения му наследник.