Убиецът отървава въжето поради непълнолетие

"Kогато убивах, не виждах пред себе си хора, а само препятствия, които трябва да преодолея."

Това заявява пред съда 18-годишният Коста Филипов, извършител на едно от най-масовите убийства у нас през ХХ век.

Във фаталната нощ на 30 май 1929 г. той преодолява пет "препятствия", но се препъва в шестото, което се оказва фатално за него, и вместо да постигне набелязаната цел, попада

в клещите на

правосъдието

Сюжетът се развива в центъра на Плевен. На главната улица се намира фурната на македонския бежанец Райко Карабашев. Тя е разположена на партера на двуетажна тухлена сграда. На втория етаж са спалните помещения на семейство Карабашеви.

Освен главата на семейството в къщата живеят съпругата му Димитрина, баща му Никола, 65-годишен, и двамата му синове Георги, 17-годишен, ученик от 6-и гимназиален клас, и Иван, 16-годишен от 5-и клас. В една от стаите на втория етаж спят слугите Трайко Димитров, 58-годишен от Македония, и Никола Балевски, 22-годишен от Троянско. Поради напрегнатия

денонощен работен цикъл двамата работници са постоянно необходими на фурнаджията, затова живеят в дома му.

На 29 май в града пристига 18- годишният Коста Сотиров Филипов от Самоков. Юношата бледен обиколил много градове, сменил много работи, но така и не намерил място, на което да се установи за по-продължително време. Коста Филипов е облечен в спортна блуза и черни панталони. В търсене на препитание през първия ден от престоя си в Плевен посещава две фурни, където предлага услугите си, но и в двете получава отказ.

Привечер Коста попада във фурната на Карабашев. След кратък разговор с чорбаджията тийнейджърът е нает. На другата сутрин Коста трябвало да започне работа. Стопанинът го настанява в стаята, където спят слугите Трайко и Никола. Вечерта тримата си лягат. По някое време през нощта Трайко и Никола стават да замесят тесто за гевреци. След като свършват тази работа, те се връщат в спалнята при младия си колега

и продължават да спят

Двамата са доста изморени и заспиват на минутата. Малко след това новобранецът се събужда. Часът е около 3,00. Коста има намерение да обере фурната, затова взима брадвата и един по един започва да ликвидира обитателите. Първата жертва е Трайко. Садистът разцепва главата му с един удар. Веднага след това същото сполетява и спящият в съседство Никола.

Без да губи време, озверелият младеж нахлува в съседната стая, където спят двамата синове на домакина. Със същата жестокост той убива невинните юноши, с които е почти на една възраст. Другите две стаи са разположени в края на дългия и тесен коридор. В едната спят стопанинът и жена му, а в другата старецът.

Коста влиза първо в спалнята на Райко и Димитрина. Първият удар е предназначен за жената. Тя издъхва, без да издаде нито звук. Райко обаче имал лек сън. Той отваря очи точно в момента, когато добре наточената брадва лети към главата му. Със светкавична бързина чорбаджията се претърколва от леглото на пода и тежкият сатър

се стоварва върху възглавницата

Бесен от неуспеха, убиецът вдигнал повторно брадвата, но яките ръце на фурнаджията хващат дръжката на сечивото. В полумрака започва зверска борба между двамата, в която опитът надделява над младостта. В завързалата се схватка Коста изпуска брадвата на пода. При това развитие на събитията не му остава нищо друго освен да побегне.

Карабашев хукнал след него, без дори да подозира какво се е случило в къщата. В тъмното и двамата се спъват, падат и стават, докато накрая се намират на улицата. Гонитбата по неосветените плевенски улици продължава съвсем кратко. Пъргавият младеж успява да изчезне от погледа на преследвача и да се насочи към покрайнините на града.

Карабашев спира задъхан насред пътя и си тръгва доволен, че е прогонил наглия младеж. Докато върви спокойно към дома си, изведнъж в главата му се породило зловещо предчувствие. Затичва се към фурната, влиза вътре и след като обикаля помещенията, в които лежали безжизнените тела, изпада в панически ужас. Потресеният фурнаджия излиза на улицата и започва отчаяно да вика за помощ.

По околните къщи започват да светват лампи. Съседите наизскачат, идва и полиция. За няколко минути около фурната се събират повече от 200 души. Сред тълпата е и самият извършител на грозното злодеяние. Като всеки престъпник, и той се връща на местопрестъплението да види какви ги е надробил. След като се наслушва на коментарите, убиецът Коста решава да отстъпи назад и да се оттегли от мястото, но в един миг, най-неочаквано, сякаш е осъзнал какво е направил, Коста се провиква:

Аз съм убиецът!

Аз съм убиецът!

Моментално няколко полицаи скачат върху него и го арестуват. Тълпата, без да е сигурна дали това, което казва непознатият младеж, е вярно, яростно се нахвърля срещу него, готова да го линчува. С много зор ченгетата успяват да увардят младежа от гнева на насъбралото се множество. Вкарват го в един автомобил и го откарват в участъка.

Още при първия разпит Коста си признава всичко и описва подробно как е протекло престъплението. Целта на убийството била грабеж. Когато влязъл вечерта в дома на Карабашеви, убиецът видял една зазидана в стената метална каса и си помислил, че е пълна с пари. Коста искал да вземе парите, да си купи велосипед, с който да се прибере в родния си град, и там да отвори собствена фурна. Младежът мечтаел за

бързо забогатяване

без много усилия

Цялото му поведение в участъка не показва ни най-малък белег на разкаяние и съжаление за случилото се.

Следствието не установява други причини за убийството освен грабеж. Карабашев бил кротък човек. В града го уважавали. Нямал никакви врагове. За сметка на това проучванията на миналото на убиеца разкриват интересни подробности.

Оказва се, че Коста има солиден опит на апаш. Вършил е кражби в няколко населени места и винаги се е измъквал успешно от полицейско преследване, като се е прехвърлял от град на град. Чувството за безнаказаност му дава увереност, че може да върши и по-тежки престъпления.

Този път обаче Коста достига до непоправима крайност, от която няма как да избегне възмездието. На 1 октомври същата година Плевенският окръжен съд разглежда делото срещу младежа-садист. Доказателствата са категорични. Никакви смекчаващи вината обстоятелства не помагат на защитата. Съдът постановява:

смърт чрез обесване

Коста обаче има едно съкрушително предимство. Той е още непълнолетен, а тогавашното българско законодателство не допуска изпълнението на най-тежкото наказание спрямо лица, ненавършили 21 години. Поради това присъдата е заменена с 15 години строг тъмничен затвор.

Убиецът трябва да плати на Карабашев обезщетение от 100 хил. лева. Едва ли тази сума, чиято събираемост е под въпрос, може да удовлетвори човек, загубил наведнъж цялото си семейство. Така завършва една от най-кървавите битови касапници, които страната ни помни.