Привечер на 9 май 1932 г. кафене "Комерсиал", намиращо се на пресечката на столичните улици "Триадица" и "Сердика", както обикновено, е пълно с клиенти.

По принцип в заведението се събират бивши македонски революционери. Към тази категория принадлежи и съдържателят Атанас Калчев. На въпросния ден има и голям брой гости от провинцията, дошли в София за конгреса на Демократическата партия.

На една от масите седи Георги Трайков-Гоно, 34-годишен бивш македонски четник, участвал в много

сражения със сръбската армия и полиция.

От седем години той живеел в Кърджали със семейството си и работел като чиновник в местната власт. Гоно седял на една маса с Асен Лазаров, окръжен полицейски инспектор в Мъстанли (днес Момчилград). Те и двамата били делегати на конгреса.

Трайков и Лазаров кротко си играели на карти, а над главите им висял друг един делегат и наблюдавал. Тази идилия била нарушена, когато в кафенето влязла група от няколко души. Единият от тях се приближил до Гоно и тихичко го попитал нещо. "Махни се оттука, после ще говорим", срязал го на висок глас Гоно. Непознатият не помръднал и продължил да досажда на задълбочилия се в играта бивш комита.

Това изнервило Гоно и той почти изкрещял:

Махни се от главата ми.

Стой мирно! Търсиш си белята!"

Тази реакция не се харесала на непознатия. Той моментално извадил пистолет, но точно преди да натисне спусъка, кафеджията Атанас Калчев го хваща и дръпва рязко ръката му и куршумът се удря в пода. Така твърди последният при разпита в полицията.

По-нататък Атанас Калчев продължава да излага пред ченгетата пиперливия сюжет на поредното македонско убийство: "Докато държах Чавчето, Стоян Катоша стреля няколко пъти и Гоно падна от стола. В кафенето бяха още Боре Божков, Миле Кучкара и други двама, които започнаха да стрелят. Един

насочи пистолет

към мен. Аз пуснах Чавчето и се наведох. Куршумът се удари в тезгяха и се заби в стената..."

В тясното помещение на кафене "Комерсиал" настанал истински ад. Паниката била невъобразима. Посетителите на заведението налягали по пода.

Изстрелите отекнали и по оживените околни улици. Навалицата от минувачи панически се разбягала. След като изгърмели повече от

двадесет патрона

нападателите хукнали да бягат по двойки в различни посоки. Последен от кафенето излязъл Стоян Катошев. Преди да побегне окончателно, той се показал още веднъж на вратата и гръмнал към лежащия на пода Гоно.

Когато нападателите избягали, лежащите на пода в заведението започнали да се отърсват от шока. Съдържателят повикал д-р Бисеров, чийто кабинет бил в съседство с кафенето. Лекарят установил, че Гоно все още е жив. Веднага го натоварили на такси, но на път за Александровска болница починал.

Скоро и полицията

пристига на местопрестъплението

В кафене "Комерсиал" са открити повече от двадесет гилзи с различен калибър, което означава, че стрелците са били повече от един. В дрехите на убития са намерени два револвера, но жертвата не е имала възможност да ги използва. По време на стрелбата в кафенето имало 14 души, без да броим нападателите. Всички те били разпитани веднага, но ужасът от преживяното се отразил неблагоприятно върху качеството на техните показания.

Двамата главни нападатели Стоян Катошев и Славчо Ненчев-Чавчето са арестувани два часа по-късно, тъй като били ранени и им се наложило да потърсят медицинска помощ. Чавчето бил ранен в стомаха. Куршумът заседнал в диафрагмата. Имал и счупено ребро. Положението на Катошев било по-сложно. Един куршум минал покрай първия шиен прешлен. И двамата са без опасност за живота, но се налага болничен престой и лечение.

Още същата вечер са разпитани от полицаите в болницата. Те твърдят, че били нападнати от Георги Трайков-Гоно и

действали при неизбежна самоотбрана

Според разказите им Атанас Калчев също стрелял срещу тях. Асен Лазаров твърди, че Чавчето предизвикал Гоно, който тръгнал да вика полиция, когато го убили.

Събраните показания на очевидците са толкова противоречиви, че никой от следователите не се наемал да даде категорично заключение кой е започнал пръв кървавата свада. Така следствието зациклило и не се стигнало до повдигане на обвинение.

Случаят трябва да се разглежда в контекста на братоубийствената война между двете крила в македонското освободително движение в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век - михайловисти и протогеровисти. Убитият Гоно Трайков е бивш четник на генерал Протогеров, а неговите убийци са едни от най-отявлените катили на Иван Михайлов-Ванче.

Докато държавата си играе на борба с престъпността, махалото на братоубийствената война се задвижва в противоположна посока. Няколко дни по-късно отмъщението е факт - протогеровистите убиват Димитър Михайлов, председател на македонския национален комитет.