Бранимир Дончев Делчев има несподелена любов с момиче, студентка втори курс. По-малък е от нея - ученик е в Осма гимназия в София - единадесети клас, момичето е отблъсквало многократно мераците му, но той не е свикнал да му се отказва.

Баща му е от голямото добро утро на номенклатурата - заместник-директор на ДСО "Стара планина" - монополиста на дървообработването и дърводобива. Дори и сега битува наложеното от властта скудоумие за това, че Бранимир имал психични проблеми, страхова невроза и

мания за преследване

особена изостреност към представители на жълтата раса. Криминалистите, занимавали се със случая, твърдят, че всичко говори за предварително обмислени с умисъл действия. Той дори прави всичко възможно, за да заличи пътуването си до квартал "Младост" - сменя три пъти трамвай и автобуси, без да има необходимост. Установява се, че се е тренирал за стрелба с пистолет. Изучавал е къде са жизненоважните органи у човека.

В Общежитие №2 пристига с осем пълнителя със 72 патрона. Носи и фински нож, който според професионалиста познавач, преминал школата на оперативен работник и сега преподавател във факултет "Сигурност" в Академията на МВР- Димитър Пенов, е изключително опасно оръжие.

Бранимир и друг път е идвал в общежитието, познават го като наперено дете Големешче, което неведнъж се е заканвало: “Ще чуете вие за мене!”, "Ще видите кой съм аз!" Това са традиционни фрази за мамини дечица на номенклатурата, на пропуска не искат да се конфронтират със син на големец, пък е и Рождество, макар празникът да не се признава официално, сред студентите на тия работи се гледа с по-леко око. Преминал на пропуска, Бранимир се изкачва на етажа и изважда пистолета...

Започва трагедията

В това време Стоян Димитров Агов, студент трети курс по журналистика, минава край общежитието, отивайки към друг блок с приятели за обичайно съвещание... Но Съдбата го е избрала да бъде Героят на кървавата нощ. Стоян казва, че ще остави хляба си на пропуска и ще настигне другите... Стоян Агов е на 30 години, той е Батето не само защото е по-възрастен от обикновено двайсетинагодишните си състуденти, но и защото има зад гърба си солидна доза публикации в печата. Печатал е стихове, пише документална книга за загиналия през 1925 година началник на гражданската авиация майор Асен Агов...

В момента, в който оставя мрежата с хляба, от горните етажи проехтяват изстрелите.

Отначало нападателят Бранимир стреля напосоки.

Първите жертви са двама студенти от Виетнам. След това убиецът започва да отваря врата подир врата и да стреля. Пада убит младеж от Близкия изток, друг - от Никарагуа, момче от Севлиево... в една от стаите живеят младо семейство - Бранимир първо убива съпруга, след това хвърлилата се към него студентка. Застрелва я от упор в момента, в който тя прегръща съпруга си, така ще ги намерят... двамата са чакали дете... Бранимир продължава да стреля, презарежда и отново и отново, в хаоса

никой не мисли за озаптяване

на масовия убиец

Никой, освен Стоян Агов. Години по-късно баща му ще плаче от мъка: "Ако не беше Стоянчо, жертвите щели да бъдат поне два пъти повече." Потвърждават го и други преживели ужаса. Стоян Агов взема по три стъпала нагоре сред хаоса от тичащи надолу момичета и момчета, някои от които - ранени. Вече е на площадката, когато вижда убиеца, крещи "Спри!" и скача насреща му. Само в екшъните еднодневки супермените имат шанса убиецът да си презарежда оръжието, Стоян не е супермен, той е обикновено момче и знае само едно, че трябва да скочи и да отнеме оръжието на убиеца.

Скача, но куршумът го удря в гърдите. Не е смъртоносно. Вече е досами него, с удар избива оръжието и се опитва да хване убиеца в смъртна хватка. Убиецът измъква финския нож и го забива в плешката на Стоян. Идват и приятелите. На първо време Исмет Сезар, той е вече ранен от куршум в крака, ще получи три удара и от ножа, ще изгуби съзнание, но Симеон Димчев, Стефан Маринов и други момчета повалят убиеца. Озаптяват ги в една стая, за да не бъде линчуван намясто. Повиканата веднага Бърза помощ пристига фатално късно за Стоян Агов. Висококвалифициран екип лекари три дни ще се бори за живота му, но напразно. Останалите десет ранени момчета и момичета ще останат живи. Би Би Си вече предава новината, когато прославената народна милиция най-сетне влиза в ролята си. Веднъж пристигнала,

милицията се развихря

Още през нощта всички студенти от Общежитие 2 са преместени, уж от грижа за психичното им здраве, в колкото се може по-далечни общежитие. Квартирата на Стоян Агов е преобърната. Изчезват ръкописите за книгата на Асен Агов, стихове, разкази.

БТА предава, а вестниците отделят два-три реда за "инцидент, предизвикан от младеж с психични отклонения в студентското общежитие". В "Пирогов" под диктовка на майор от ДС се попълва смъртен акт, в който като причина за смъртта на Стоян Агов ще бъде записано: бронхопневмония и сърдечна недостатъчност. Срещу Бранимир Дончев няма да има процес - освен че е с психични отклонения, той е и непълнолетен. Убиецът е определен за лечение в Психиатричната клиника в Ловеч, но по време на транспортирането му до там е "убит при опит за бягство".

И до днес в Студентското общежитие няма дори паметна плоча за десетте жертви на кървавата касапница. Дори в родното място на героя, който и според строгите догми на протокола на социалистическия реализъм в писмо до родителите е признато, че "пожертва себе си, за да предотврати по-нататъшни изстъпления на престъпника", няма даже паметна плоча, която да напомня за достойния мъж Стоян Димитров Агов.